Лист
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Листът е вегетативен орган при висшите (кормусни) растения, в който се извършва процесът фотосинтеза. Той е надземен и има ограничен растеж.
Съдържание |
[редактиране] Морфология на листа
Когато се наблюдава лист от джанка, слива, роза, овчарска торбичка, картоф, домат и други растения, се забелязва, че той е изграден основно от две части — листна дръжка и една обемиста част, прикрепена на листната дръжка — петура. При някои растения, като тези от семейство Розоцветни (Rosaceae) например, има и прилистници, намиращи се под листната петура, при основата на листната дръжка.
Листната дръжка при някои растения (царевица, кокиче, пшеница и други) липсва и тогава петурата е прикрепена към стъблото спрямо влагалище и езиче. Тези листа се наричат приседнали. Местата, където листата се прикрепят към стъблото, се наричат възли, а разстоянията между тях - междувъзлия.
[редактиране] Петура
[редактиране] Брой на петурите (прости и сложни листа)
Листът може да има една или повече петури. Това определя дали един лист е съответно прост или сложен. Така например при бука, дъба, цера, благуна, леската, момината сълза, нарциса, жълтата мъртва коприва, старото биле и други растения листът се състои от една петура и затова се нарича прост. А когато е изграден от повече от една петура – две, три или повече – се нарича сложен. Сложните листа са няколко основни вида:
- сложен перест,
- сложни чифтоперести (грах, фий, секирче),
- сложни текоперести (акация, роза, шипка, картоф, обикновен орех, офика /калина/, ясен),
- сложни сложноперести/многоперести (морков и други) и
- сложни двойноперести
- сложен дланевиден (конски кестен),
- сложен триделен (ягода, детелина),
- сложен многоделен (тънколистна лупина),
- сложен двуделен и други.
[редактиране] Форма на петурата
Формата на петурата може да бъде сърцевидна (люляк, липа), игловидна (мура, смърч, бор), линейна (пшеница, мразовец), копиевидна (киселец), мечовидна (гладиола, папур), длановидна (лютиче, явор), перести (дъб), продълговата (върба), ромбична (бреза, черна топола) и други.
Някои класификации на формата на петурата се основават на съотношението между дължината и широчината й. Така например, ако дължината превишава повече от 5 пъти широчината, листата се определят като линейни. Ако дължината превишава широчината от 3 до 5 пъти, те са ланцетни. Ако дължината превишава широчината 2-3 пъти, а петурата е най-широка в долната част, тогава се наричат яйцевидни. Съответно, ако петурата е най-широка в средата са елипсовидни, а ако е най-широка в горната част са обратнояйцевидни. Същото се отнася и за ланцетните листа. Ако дължината и широчината на петурата са почти равни, тогава листата са кръгли (трепетлика, дива круша).
[редактиране] Ръб на петурата
Петурата може да бъде заоблена, напилена, назъбена и наделена.
[редактиране] Жилкуване (нерватура) на петурата
През повърхноста на петурата преминават жилки представляващи продължението на листната дръжка в петурата. Те образуват жилкуването на листната петура. Жилкуването е основно три вида: мрежовидно, успоредно и дъговидно. Мрежовидното жилкуване е характерно за почти всички двусемеделни растения (такива са: къпина, шибой, парнар, обикновена ралица, фасул, мандрагора, мента, незабравка, слънчоглед и други). При това жилкуване главната жилка се разклонява в цялата петура. Успоредното и дъговидното жилкуване е характерно за едносемеделните растения (успоредно при пшеница, бамбук, ориз, ечемик, власатка,лале и други и дъговидно при момина сълза, чемерика и други).
[редактиране] Цвят на петурата
Петурата при повечето растения е зелена заради багрилото хлорофил. Обаче при някои растения (кралска бегония и други) е с разнообразни багри. Когато настъпи листопадът, пластидите, наситени с хлорофил (хлоропласти), преминават в хромопласти и петурата променя цвета си. При някои растения (културна роза) след определено време от развитието хлоропластите преминават в хромопласти, без да е настъпил листопадът. Така листата на розата се обагрят от зелено в тъмно червено.
[редактиране] Разположение на листата
Листоразположението бива мозаично, розетъчно, пръстеновидно (прешленовидно), спирално (последователно) и срещуположно. Мозаично листата се разполагат, за да бъде осветен всеки лист. Такова листно разположение има бръшлянът. При овчарската торбичка например има розетъчно. При мента, босилек, коприва е срещуположно. Спирално е при праскова, горун, пролетен горицвет, глициния, пипер, лайка и други. А при растенията като зокум (олеандър), лепка (еньовче), хвойна, ленивче и други е пръстеновидно.
