Египетска митология

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Египетската митология (или египетска религия) представлява вярванията и религиозните разбирания на египетския народ до идването на християнството и исляма по тези земи. Всички феномени, които древните египтяни са могли да наблюдават, биват пречупвани през призмата на техните вярвания. За тях най-важно е било да изучат различните цикли:

цикълът на дните и слънцето, прераждащо се всяка сутрин,
годишният цикъл с приливът на река Нил,
цикълът на живота с раждане, последвано от смърт (Египтяните не вярват в земното прераждане).

Египетските вярвания са се развивали в продължение на около три хилядолетия и са се променяли с времето. Египетската митология се различава от гръцката или римската по това, че повечето божества в Египет са имали човешко тяло и животинска глава или обратно.

[редактиране] Митът за сътворението

Митовете за сътворението на света в Древен Египет са различни в различните региони (различни дори за различните градове), като във всеки мит се включват различни божества:

Вижте също: Сътворението на света.

[редактиране] Мит за цикъла на дните

В египетската митология има девет главни божества:

Атум-Ра, бог на слънцето
Геб, бог на плодородието и земята
Изида, богиня на майчинството и плодородието
Нефтида, богиня на подземното царство
Нут, богиня на небето
Озирис, бог на подземното царство
Сет, бог на силата, войната, бурите, чуждите страни и пустини
Тефнут, богиня на водата и плодородието
Шу, бог на въздуха

Редом до тях стои също едно от най-често споменаваните в митологията на древен Египет божества — Хор.

[редактиране] Митът за Озирис

За древните египтяни вселената в началото представлява огромен и всеобхватен океан, наречен Нун. От Нун се ражда Атум, слънцето. Атум създава Шу (бог на ветровете) и Тефнут (бог на влагата). Шу разделя небето от земята. Така се раждат Нут (богиня на небето) и Геб (бог на земята). От обединението на Нут и Геб се раждат два сина — Озирис и Сет, и две дъщери, Изида и Нефтида.

Геб предлага на Озирис да властва над Земята. (Озирис се смята за първия фараон.) Така той управлява редом до своята сестра и съпруга Изида. Управлението им е мъдро и правдиво, но това управление докарва Сет до луда ревност. След заговор, Сет убива Озирис. Благодарение на помощта на Нефтида, магьосницата Изида успява да възкреси Озирис за едно последно обединение, от което се ражда Хор (богът на фараоните). Хор побеждава Сет в дуел и управлява Египет. Озирис става владетел на царството на мъртвите.

Вижте също: Повече детайли за Митът за Озирис

[редактиране] Митът за смъртта

[редактиране] Балсамиране

Основна статия: Мумифициране

Балсамирането, като процес за запазване на тялото и на Ка и Ба душите е измислено в Древен Египет по време на четвъртата фараонска династия. Жреците на Анубис ръководят процеса под зоркия поглед на самото божество. Всички меки тъкани, мозъка и по-голямата част от вътрешните органи се изваждат. Кухините се почистват и цялото тяло се покрива с натриев карбонат. Червата, дробовете, черния дроб и стомаха се запазват отделно, закриляни от четирите сина на бог Хор: Дуамутеф (стомах), Кебсенуеф (черва), Хапи (бели дробове), и Имсети (черен дроб). После тялото се намазва отвън и отвътре със смола, за да се консервира, след което се опакова в ленени бинтове.

Душата Ка може да се върне в тялото само ако то е добре запазено. Повреденото тяло не може да бъде разпознато от душата и това намалява възможността за вечен живот. Страха от това кара египтяните да полагат особено внимание и старание при процеса на мумифициране и самото погребение. Тази 'втора смърт' може да се използва, за да се отмъсти на някого след смъртта му, като се унищожи мумията му.

Мумифицирани са и много животни, за които често се смята, че са били домашни любимци. Други египтолози твърдят, че това са божествени превъплащения.

[редактиране] Книга на мъртвите

Основна статия: Книга на мъртвите

Книга на мъртвите е сборник с около двеста магически текста, песни и картинки, написани върху папирус, които се погребват заедно с мъртвите, за да му помагат по време на пътуването му към Отвъдното. В някои гробници, текстовете от Книга на мъртвите са намирани изрисувани върху стените. Един от най-добре запазените преписи на книгата е "Папирусът на Ани", създаден около 1240 г. пр.н.е. Освен самите текстове, той съдържа и много рисунки на Ани и на жена му по време на пътуването им към царството на боговете.

За египтяните смъртта е начало на опасно пътешествие, по-опасно от самата смърт. Целта на това пътешествие е да се достигне царството на боговете. За да се достигне до него, и да заживее сред боговете, душата на умрелия трябва да премине през царството на мъртвите. Всяка Книга на мъртвите е била различна, като в нея се съдържат различен брой текстове, заклинания и химни, според начина на живот, който е водил мъртвия. Слагали са се само онези текстове, за които се смятало, че ще са най-полезни на мъртвия, за да премине през различните изпитания по време на пътуването му.

[редактиране] Претеглянето на сърцето

За египтянина в сърцето са заключени всички добри и лоши дела, извършени приживе. След смъртта, нa церемония се анализират делата. Церемонията на претеглянето на сърцето решава дали на покония ще се даде право на живот в отвъдното. Умерлият се въвежда в Съдебната зала от Анубис. Сърцето се поставя на везна, като от другата страна се поставя Перото на истината на богинята Маат. Анубис извършва претеглянето. Тот записва показанията. Бог Хор отвежда покойния до владенията на Озирис ако сърцето е по-леко от перото на Маат (ако приживе е правил повече добри дела). Демонът Аммит, "Сърцеяда" - полукрокодил, полулъв, полухипопотам - изяжда онези, чиито сърца са по-тежки от перото, лишавайки ги от право на живот в Отвъдното.