Европейска блатна костенурка
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Европейска блатна костенурка  |
|||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Emys orbicularis
|
|||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||
| Emys orbicularis Linnaeus, 1758 | |||||||||||||||||||||
| Подвидове: | |||||||||||||||||||||
Подвидовете на Eвропейската блатна костенурка |
Европейската блатна костенурка (Emys orbicularis), наричана също Обикновена блатна костенурка [1], е единственият представител на семейството на блатните костенурки в Европа. Същевременно това е най-широко разпространеният вид на стария континент.
Съдържание |
[редактиране] Външен вид
Горната част на черупката (карапакс) е маслиненокафява до черна, с множество жълти точици и черти, разположени радиално по роговите щитчета. Долната страна на черупката (пластрон) е жълтеникава до кафява с тъмни петна. Кожата е в общата окраска — маслиненокафява до черна с характерни жълтеникави ивици.
[редактиране] Физически характеристики
Дължината на черупката варира от 13 до 20 cm [2], като в редки случаи достига до 23 cm. Като правило женските индивиди са по-големи от мъжките.
[редактиране] Местообитание
В повечето области от ареала си, Европейската блатна костенурка може да бъде открита в разнородни бавнотечащи води или блатисти местности, някои от които напълно могат да пресъхнат по време на лятото. Типични примери са дренажни канали, рибарници, блата, езерца, реки и малки потоци, бракичните води на естуарите, крайбрежни водни площи. Характерно за местообитанията е наличието на богата водна растителност. Новоизлюпените малки предпочитат плитки води с не повече от половин метър дълбочина.
[редактиране] Разпространение
Ареалът включва иранската част на Каспийско море, Русия, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Централна Германия, Швейцария, Южна Франция, Испания, Португалия, Мароко, Алжир, Тунис, Корсика, Сардиния, Италия, Гърция, България и Турция.
Постглациални останки са намерени в Швеция, Дания, Холандия и Англия.
В България се среща подвидът E. o. orbicularis, който е разпространен на цялата територия на страната до надморска височина 900 m (в Лозенска планина).
[редактиране] Начин на живот и хранене
Европейската блатна костенурка е активна през деня. Лесно може да бъде притеснена от присъствието на хора или естествени врагове. Това е причина за постепенното ѝ изтласкване от естественото обитание. При най-малката тревога, невероятно бързо се скрива под водата и се заравя в тинята.
Европейската блатна костенурка е предимно хищник, хранещ се с насекоми, ракообразни, мекотели, червеи, риби и земноводни [3], които улавя главно под водата [4]. Много рядко се храни с водна растителност.
Температурните и климатични изменения в по-голяма част от ареала на Emys orbicularis, са причина за промени в интензивността на метаболизма през различните сезони. През зимата, европейската блатна костенурка изпада в хибернация, но при значително ниски температури - от порядъка на 4oC до 6oC. При температури над 10oC, костенурката е все още активна. Хиберниращите животни се заравят в тинята на водоема, който обитават.
[редактиране] Размножаване
При европейската блатна костенурка има слаб полов диморфизъм, изразен предимно в окраската на очите - при мъжките екземпляри те са червеникави до кафяви, докато при женските са жълти до бели.
Размножителният период започва непосредствено след пробуждането от хибернация, което настъпва в края на март. След копулацията, женската снася от 3 до 21 овални, бели яйца[5], покрити с кожеста обвивка. Отлагането на яйцата се осъществява по-често на едно място, но може да се извърши и в няколко (до 3) отделни ямки, които женската изкопава със задните си крака, а след заравянето уплътнява с пластрона си [6]. Това става през май/юни в късните часове на деня. Самите яйца са със средни размери от около 28-33 на 18-20 mm [7] и тежат средно около 5 грама.
Температурата е важен фактор за определянето на пола, като в границите от 24 до 28°C се излюпват предимно мъжки индивиди, а при температури над 29°C предимно женски индивиди [8]. Генетичните фактори при този вид също имат важно и дори водещо значение.
Развитието на яйцата продължава до септември/октомври, като често малките излизат на повърхността едва през следващата пролет [9].
[редактиране] Източници
- ^ В. Бешков, К. Нанев. Земноводни и влечуги в България (2002) ISBN 954-642-147-2
- ^ Ernst, C., Barbour, R., Turtles of the World, (1992), ISBN 1560982128
[редактиране] Външни препратки
- Emys orbicularis в ITIS
- Европейската блатна костенурка на http://www.herpetology.hit.bg
 |
Влечугите в България |  |
||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||
