Живороден гущер
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Живороден гущер | |||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Zootoca vivipara
|
|||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
Живородният гущер (Zootoca vivipara) е най-широко разпространеният вид в семейство Гущерови. В Европа се среща почти навсякъде освен в голяма част от територията на Италия, Гърция и Иберийския полуостров.
Съдържание |
[редактиране] Физическа характеристика
Живородните гущери имат издължени тела и къси крачета. Имат груби люспи, чийто цвят по гърба варира от сиво и кафяфо до бронзово и зелено. Обикновено мъжките са по-тъмни от женските. Имат редове от бели петна отстрани, които се сливат в една линия, както и една черна линия по целия гръб. Живородните гущери също така имат голям брой черни петънца, пръснати по цялото тяло. Мъжките имат оранжеви или жълти коремчета с черни петънца, а женските имат кремави или бели коремчета. При гущерите, както впрочем и при други влечуги, колкото по-ярка е окраската, толкова по-отровно е самото влечуго.
Живородните гущери могат да достигнат до 18 см на дължина, но обикновено са дълги между 10 и 16 см.
[редактиране] Разпространение
Живородните гущери са разпространени в Централна и Северна Европа, но отсъстват от фауната на средиземноморските страни. Срещат се и в Северна Азия, като това е най-разпространеният гущер в северните региони. В Ирландия например това е единственото влечуго.
[редактиране] Местообитание
Разпространен е в северната половина на Европа и Азия до остров Сахалин на изток.В южната част от арела се среща само във виските части на планинителВ България се среща също във високите планини над 1300метра надморска височина. Живеят на различни места, включително в гористи местности, блата; в равни местности, обрасли с ниски храсти; в пясъчни дюни, живи плетове от ниски дървета, мочурища и бунища.
[редактиране] Прехрана
Хранят се с насекоми, паяци, охлюви и дъждовни червеи. Те зашеметяват плячката си като я разтърсват и после я поглъщат цялата.
[редактиране] Поведение
Живородните гущери са активни през деня и прекарват сутринта и следобеда като се пекат на слънце или сами, или на групи, но не и когато горещината е непоносима по пладне. Те търсят храна, когато телесната им температура достигне 30 градуса по Целзий. Добри плувци са и се гмуркат под водата, когато са застрашени. За да заблудят неприятелите си, при опасност гущерите се разделят с опашките си. През нощта или когато са изплашени, те се подслоняват под дънери, камъни или метални листи. Зимуват в периода октомври–март, често на групи, и понякога излизат от зимния сън за кратко време, когато стане топло.
[редактиране] Размножаване
След като излязат от зимен сън, мъжките бранят размножителните си територии от другите мъжки. Малките прекарват над 3 месеца в яйчните мембрани в тялото на женската, от които обикновено излизат, когато тя ражда. Те обаче могат да останат в яйчната мембрана няколко дни, преди да излязат на бял свят, използвайки главите си, а не яйцеразбивач, за да пробият мембраната. През юни–септември женската ражда от 3 до 12 гущерчета, а след този период те не получават родителски грижи. Малките се хранят активно от раждането си и бързо се разпръскват. Мъжките и женските стават полово зрели на около 2 и 3 години съответно.
[редактиране] Защита
Живородните гущери са широко разпространени и по принцип не са смятани за застрашен вид.
