Диалектика

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Диалектиката (от гръцки: διαλεκτική) е познавателен и философски метод, който следва триадичната схема теза - антитеза - синтеза. Първоначално, както посочва Хегел в своите "Лекции по история на философията", диалектическа философия се появява при Елеатската /елейска/ философска школа. Един от основоположниците на диалектическото учение е Хераклит, първоначално термина означава „изкуство на диалога и спора“. По същността си е противоположен на метафизиката и е отправна точка на философските течения хегелионство, неохегелианство, както и на марксизмът и неговите модерни разновидности.

[редактиране] Диалектиката през Античността

„Диалектически“ e наричан методът, който използвал в беседите си древногръцкият философ Сократ. В диалозите на Платон, в които е основно действащо лице, Сократ разпитва своите събеседници за изказано от тях мнение и постепенно разкрива неговата вътрешна противоречивост. Тази дейност е също наричана „акуширане“ на истината или на душата, тъй като целта на такъв разговор е да „изведе на бял свят“ истинното познание за дискутирания предмет. Отчасти такова разбиране се съдържа в популярния афоризъм, че „истината се ражда в спора“.

[редактиране] Диалектиката на Хегел

Хегеловата система е връхна точка в развитието на диалектиката като философски метод и визия. Тя е развита до всеобщ принцип на разгръщане на Абсолютната идея във философията на Хегел. В частност, неговата логика е наричана „диалектическа“, тъй като проследява вътрешното натрупване на мисловните форми чрез пораждане на отрицанието, а след това чрез снемането му в нова, по-обща мисловна форма. Този метод се проявява и в другите две части на хегеловата философска система — философия на природата и философия на духа, в разбирането му за историята, както и в неговите лекции по история на философията.

[редактиране] Диалектически материализъм

Възниква през 19 век като философска основа на марксизма. Маркс използва хегеловия диалектически метод, но с твърдението, че той трябва да бъде освободен от идеалистическата му ориентация. Така той създава едно от основните по големината на своето влияние направление във философията на XX век. Диалектическият материализъм е диалектика, поставена върху материалистически основи, диалектика освободена от идеализма. Диалектическият материализъм е философската база, оръжие на европейския пролетариат от втората половина на XIX и първата на XX век. Днес той е предпочитан възглед на хората от позитивните, естествени науки. Основоположници: Карл Маркс и Фридрих Енгелс.