Георги Първанов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Георги Първанов президент на България |
|
 |
|
| Роден: | 28 юни 1957 Сирищник, България |
|---|---|
Георги Седефчов Първанов е виден български политик и президент на Република България.
След като е избран за първи мандат на 18 ноември 2001, Георги Първанов полага клетва на 19 януари 2002. Официално встъпва в длъжност на 22 януари 2002. Преизбран за втори мандат на 29 октомври 2006. Преди да стане държавен глава е председател на Българската социалистическа партия.
Първанов е роден в село Сирищник, Община Ковачевци, Област Перник на 28 юни 1957 г. Израства в съседното село Косача. Първанов е женен, с двама сина (2005).
Съдържание |
[редактиране] Образование и квалификация
През 1975 г. Първанов завършва математическата гимназия в Перник. През 1981 г. се дипломира в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. През 1988 г. защитава докторска дисертация по история на тема „Димитър Благоев и българският национален проблем 1879-1917“.
[редактиране] Научна кариера
През 1981 постъпва на работа в Института по история на БКП като научен сътрудник. От 1989 година е старши научен сътрудник. През периода 1992 — 1996 е директор на Центъра за исторически и политологически изследвания към ВС на БСП.
Георги Първанов е автор на няколко монографии и книги и десетки научни статии. Сред тях са:
- "От Бузлуджа до театър 'Корона'";
- "Един опит за нов прочит на страници от социалдемократическия период на БСП" (1995);
- "Българската социалдемокрация и македонският въпрос в края на XIX век до 1918 г." (1997);
- "Преди и след Десети";
Удостоен е със следните награди:
- почетното звание доктор хонорис кауза (почетен доктор) на Прешовския университет - Словакия, Бакинския университет - Азербайджан, Ереванския държавен университет - Армения.
- големия златен медал на Университета "Томаш Гарик Масарик", Бърно, Чехия.
[редактиране] Политическа кариера
Член е на БКП/БСП от 1981 до 2001. На 41-ия конгрес на БСП (3-6 юни 1994) е избран за заместник-председател на ВС на БСП. На 42-ия извънреден конгрес на БСП (21 - 23 декември 1996) е избран за председател на ВС на БСП. На 43-ия (1 - 2 май 1998) и на 44-ия конгрес на БСП (6 - 7 май 2000) е преизбран за председател на ВС на БСП. Напусйа БСП след избирането му за президент на България през 2001 г.
Народен представител в 37-ото (1994-1997), 38-ото (1997-2001) и 39-ото народно събрание. Председател на парламентарната група за дружба с Гърция и член на парламентарната Комисия по радио и телевизия (1994-1997), председател на Парламентарната група на Демократичната левица (1997-2001) и на Парламентарната група на "Коалиция за България" в 39-ото Народно събрание.
Избран за президент на Република България в екип с Ангел Марин за вицепрезидент на президентски избори през ноември 2001. Встъпва в длъжност на 22 януари 2002 г. Обещава да бъде "социален президент", макар по конституция държавният глава да има ограничени пълномощия, и почти никакви в социалната сфера.
[редактиране] Предизборна кампания 2006
През лятото на 2006 обявява намерението си да се кандидатира за втори президентски мандат. Участва в изборите през октомври 2006, като кандидатурата му е издигната от инициативен комитет и е подкрепена от БСП.
По време на кандидат-президентската кампания през 2001 отказва явяване на предизборен телевизионен дебат, а през 2006 се среща на дебат с Неделчо Беронов в "Нова телевизия".
На първия тур на президентските избори 22 октомври Първанов води убедително с 64% от валидните гласове пред следващия го Волен Сидеров с 21,5%. Между двамата се провежда балотаж на 29 октомври поради ниската избирателна активност - под 50%, които са необходими за победа на първи тур. Първанов печели убедително с над три пъти повече гласове от опонента си и става първият български президент, преизбран за втори мандат.
[редактиране] Факти от дейността му
[редактиране] Изпраща Филчев като посланик в Казахстан (2006 г.)
През 2006 г. президентът Георги Първанов подписва указ за изпращането на бившия главен прокурор Никола Филчев като посланик в Казахстан. Номинацията, както и всички други предложения за посланици, е направена от Министерския съвет. Подписаният указ предизвиква медиен скандал.
[редактиране] Инициира Тройната коалиция (2005 г.)
След като се провалят два мандата за създаване на правителство, Първанов използва третия мандат, за да го връчи (по негов избор съгласно чл. 99, ал. 3 от Конституцията) на ДПС, която е трета парламентарна партия по депутати. Затова коалицията БСП-НДСВ-ДПС, която управлява България след парламентарните избори през 2005, широко се приема като негова отговорност, тъй като лично той инициира създаването на т.нар. Тройна коалиция. Тя е въплъщение на идеята за социаллибералния модел, който Първанов лансира още като лидер на БСП.
[редактиране] Одобрява закон, облагодетелстващ християнството (2003 г.)
Международния фонд за единството на православните народи на своя церемония (21.01.2003 г.) награждава президента Първанов за „изключителния му принос в отстояване единството на православните народи“[1]. Патриархът на Москва и на цяла Русия Алексий Втори, пояснява, че наградата се връчва главно заради подкрепата на Първанов на закона за вероизповеданията, приет от българското Народно събрание в края на 2002 г. На 18.12.2002 г. 18 религиозни и неправителствени организации се обръщат с открито писмо до президента[2] да наложи вето върху закона, но той влиза в сила, след като е публикуван с указ на Президента в Държавен вестник. Наградата включва и сумата 50 000 долара.
[редактиране] Става член на Интернет общество - България (2001 г.)
Георги Първанов е член на Интернет общество - България от 12 май 2001. Отношението му към информационното общество се изразява и в създаването на Президентския съвет за информационни технологии.
[редактиране] Други
- Първанов нито веднъж не използува правото си да предложи на Народното събрание насрочване на референдум.
- Георги Първанов е автор на инициативата за благотворителна дейност "Българската Коледа". Със средствата от кампанията се осигурява лечение на тежко болни деца, организира се модернизация на здравни заведения и др.
- Президентът Първанов не е представил (подобно на своите предшественици) публичен отчет за дейността си, който да съдържа информация за изпълнените и неизпълнените от него предизборни обещания. В новата предизборна кандидат-президентска кампания през 2006 г. той навлиза с нови обещания. [източник?]
[редактиране] Скандали
[редактиране] Агент Гоце (2006)
През 2006, след дългогодишно мълчание и под обществен натиск, Първанов признава, че съществува папка под името агент „Гоце“ за него в архива на Държавна сигурност. В папката била отразена работата му като научен консултант извършена по заръка на специалните служби.
[редактиране] „Петрол срещу храни“ (2004)
Доклад на Специалната комисия на ООН относно машинациите с програмата "Петрол срещу храни" уличава ръководената (през 1998 г.) от Първанов БСП и близки до нея фирми като получавали подкупи от режима на Саддам Хюсеин[3]. Първанов обаче отрече ръководството на БСП да е получавало подобни средства.[4]
[редактиране] Източници
- ↑ Информация от в-к "Труд" за наградата на Международния фонд за единството на православните народи
- ↑ Писмо на 18 вероизповедания и НПО до презиодента
- ↑ Публикация на КЕШ за скандала с „Петрол срещу храни“
- ↑ Първанов отрича БСП да е получавала финансиране от Ирак
[редактиране] Външни препратки
- Биография на Георги Първанов от сайта на президента на Р. България. (архив март 2005 на archive.org)
- Личен сайт на Георги Първанов
- Критика към Георги Първанов (блог) gotze.net,
- Георги Първанов трябва да подаде оставка ако има морал
- Аз не искам да имам президент с ДС-псевдоним
- Аз няма да гласувам за Георги Първанов. Нека идиоти да изберат идиота, който предпочетат.
| Жан Виденов | >>> | председател на БСП (22 декември 1996— 15 декември 2001) | >>> | Сергей Станишев |
| Петър Стоянов | >>> | президент (22 януари 2002— 22 януари 2007) | >>> | Георги Първанов |
| Георги Първанов | >>> | президент (втори мандат) (22 януари 2007— 22 януари 2012) | >>> | --- |
