Софийски университет
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
|
| Основан | 1889 |
|---|---|
| Вид | Държавен |
| Ректор | Боян Биолчев |
| Местоположение | София, България |
| Уебсайт | http://uni-sofia.bg/ |
|
|
|
Софийският университет „Св. Климент Охридски“ (известен със съкращението СУ) е най-старото висше учебно заведение в България. Той е създаден на 1 октомври 1888 г. с решение на Народното събрание като висше училище. Централното крило на сградата на СУ е построена с щедрите дарения на братята Евлоги и Христо Георгиеви, чиито скулптури красят фасадата ѝ.
Съдържание |
[редактиране] История
Софийския университет е създаден първоначално като Висш педагогически курс към Първа мъжка гимназия. На 29 януари 1889 г. в присъствието на Иван Шишманов - представител на Министерство на просвещението - е избран първия ректор на висшето училище. Александър Тодоров - Балан е избран за ректор измежду първите седем преподаватели (т. нар. "нови седмочисленици"): Ал. Балан, Л. Милетич, Ив. Георгов, Н. Михайловски, Й. Ковачев, Ст. Станимиров и Ив. Данев.
[редактиране] Структура
Понастоящем в СУ има 15 факултета и 3 департамента, в които се обучават над 14 хиляди студенти.
[редактиране] Факултети
- Биологически факултет
- Химически факултет
- Факултет по класически и нови филологии
- Стопански факултет
- Факултет по педагогика
- Геолого-географски факултет
- Исторически факултет
- Факултет по журналистика и масова комуникация
- Юридически факултет
- Факултет по математика и информатика
- Философски факултет
- Физически факултет
- Факултет по начална и предучилищна педагогика
- Факултет по славянски филологии
- Богословски факултет
[редактиране] Департаменти
- Департамент за езиково обучение
- Департамент за информация и усъвършенстване на учители
- Департамент по спорт
[редактиране] Сграден фонд
Университетът разполага с обширна материална база. Ректоратът и университетската библиотека са създадени главно благодарение на дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви, управлявано от ефорията „Евл. и Хр. Георгиеви“.
[редактиране] Ректорат
През 1906 г. е обявен конкурс за сграда на държавен университет. Той е спечелен от идеен проект на френския архитект Анри Бреансон. Проекта преставлява ансамбъл от десетина сгради, които трябва да се разположат върху сегашното място на университета, бившия царски манеж (днес там е Народната библиотека) и докторската градинка. Проектът обаче се оказва прекалено амбициозен и строителните планове така и не са завършени до избухването на Първата световна война през 1914 година. Във войната България се оказва на губещата страна, преживява национална катастрофа и е принудена да изостави грандиозните архитектурни замисли. През 1920 г. ефорията възлага на арх. Йордан Миланов да преработи първоначалните проекти в една сграда. Строителството започва на 30 юни 1924 г. с тържествено полагане на основният камък, ръководството на работата е поето от арх. Миланов. Същата година арх. Бреансон завежда и на следващата година спечелва дело за нарушени авторски права. Ефорията му изплаща обезщетение от 129 млн. 250 хил. и 95 франка в злато. Строителството продължава и арх. Миланов влага всичко от себе си в него. Той работи буквално до последни сили. Повален е от тежка простуда и издъхва на строежа на 8 февруари 1932 година. Сградата е тържествено осветенa на 16 декември 1934 година. Пред фасадата са поставени изработените от скулптора Кирил Шиваров бронзови фигури на първите и най-големи благодетели на Софийския университет - братята Евлогий и Христо Георгиеви. Разнообразната украса на сградата е дело на скулпторите Михайло Парашчук, Любен Димитров и Любомир Далчев.
През 1940 г. започва изграждане на разширение с добавяне на две крила към университета. То е възложено на арх. Любен Константинов. Втората световна война довежда до забавяне на строителството. То е продължено чак през 50-те години, а окончателно сградата е завършена едва през 1985 година. В завършването й участва и арх. Спас Рангелов.
[редактиране] Университетска библиотека
Ефорията започва строежа на университетската библиотека в средата на 1930 година. Проектът е изработен от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Сградата на библиотеката е завършена и е осветена едновременно с ректората на 16 декември 1934 година.
