Варшавски договор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Варшавският договор (англ.: Warsaw Pact), официално наречен "Договор за приятелство съдействие и взаимопомощ" е военна организация на комунистическите страни в Европа. Основан е през 1955 г. за противопоставяне на възприемания като заплаха съюз НАТО (основан през 1949 г.). Създаването на Варшавския договор (ВД) е подбудено от включването на "повторно военнизираната" Западна Германия в НАТО в ратификацията на Парижките споразумения. Договорът действа през Студената война докато след рухването на комунизма и политическите промени в СССР, страните започват да се оттеглят през 1991 и е официално разпуснат през юни същата година.

[редактиране] Членове

Членове на Варшавския договор

Съюз на Съветските Социалистически Републики
Народна Република Албания, оттегля се 1961 заради идеологически разлики, формално напуска 1968
Народна Република България
Социалистическа Република Румъния
Унгарска Народна Република
Полска Народна Република
Чехословашка Социалистическа Република
Германска демократична република, присъединена 1956

Договорът е подписан от всички комунистически страни от Централна и Източна Европа освен Социалистическа Федеративна Република Югославия. Членовете на Варшавския договор се задължават да се защитават един друг ако един или повече от тях е нападнат. Договорът също така посочва че отношенията между подписалите се основават на взаимна ненамеса във вътрешните работи и зачитане на държавния суверенитет и независимост. Това обаче е нарушено с намесите в Унгария и Чехословакия.

Албания спира да покрепя съюза през 1961 г. в резултат на Китайско-Съветския разкол в който твърдолинейния сталинистки режим в Албания застава на страната на Китайската народна република и официално се оттегля от договора през 1968 г.

[редактиране] История

По време на Унгарската революция от 1956 г., правителството ръководено от Имре Наги обявява оттеглянето на Унгария от Варшавския договор. В отговор, съветски войски нахлуват в Унгария и смазват бунта за две седмици, използвайки Варшавския договор за оправдание. Другите страни от Варшавския договор не участват във военната намеса.

Силите на Варшавския договор са използвани няколко пъти, като по време на Пражката пролет от 1968 г., когато те нахлуват в Чехословакия за да сложат край на реформисткото движение водено от правителството на Александър Дубчек.

Началникът на военния отдел на Чехословашката комунистическа партия, Генерал-лейтенант Вацлав Пръчлик в телевизионна новинарска конференция изобличава Варшавския договор като неравноправен съюз и обявява че чехословашката армия е готова да защитава суверенитета на страната със сила, ако е необходимо. На 20 август 1968 г. групировка състояща се от 23 дивизии на съветската армия влиза в Чехословакия. В нахлуването участват също 1 унгарска, 2 източногермански и 2 полски дивизии както и 1 българска бригада. Румъния отказва да предостави войски. ГДР не влиза в Чехословакия, тъй като ръководството на ВД не иска чехите да направят паралел с нацисткото нахлуване.

Това нахлуване се обяснява от доктрината "Брежнев", според която Съветският съюз си запазва правото да се намесва в страните от ВД за които има "опасност да се отклонят" от учението на комунизма, особено обвинените в намерение за промяна към капитализъм.

След нахлуването в Чехословакия, Албания формално напуска договора, макар че е престанала да го подкрепя още през 1962 г. Румънският генерален секретар Николае Чаушеску обявява нахлуването както за нарушаване на международното право, така и за принципа на ВД за взаимна ненамеса във вътрешните работи. Той заявява че колективната самозащита срещу външна агресия е единствената цел на Варшавския договор.

Страните от НАТО и Варшавския договор никога не влизат в бой един срещу друг, но водят Студена война повече от 35 години често във войни чрез посредник. През декември 1988 г. съветският генерален секретар Михаил Горбачов предлага така наречената Доктрина "Синатра" която гласи че доктрината "Брежнев" ще бъде изоставена и че централноевропейските страни ще получат самостоятелност. Когато става ясно че Съветският съюз няма вече да използва сила за да контролира страните от Варшавския договор, през 1989 г. в Централна Европа започва поредица от бързи промени и световният комунизъм рухва.

Когато Германия се обединява на 3 октомври 1990 г., Oбединена Германия де юре е член на НАТО и Варшавския договор едновременно.

Новите правителства в Централна Европа не поддържат Варшавския договор и през януари 1991 Чехословакия, Унгария и Полша обявяват че ще оттеглят подкрепата си на 1 юли същата година. България подкрепя искането през февруари и става ясно че ВД на практика е мъртъв. Договорът официално е прекратен на среща в Прага на 1 юли 1991 г.

[редактиране] След Варшавския договор

На 1 април 1996, руската новинарска агенция грешно оповестява че руският парламент обсъжда евентуално възстановяване на Варшавския договор. Репортажът споменава вече разделените Чехия и Словакия както и България. Няколко часа по-късно ИТАР-ТАСС, агенцията която започва измамата, излъчва извинение.

На 12 март 1999 г., бившите членове на Варшавския договор Чехия, Унгария и Полша се присъединяват към НАТО. България, Естония, Латвия, Литва, Румъния и Словакия ги последват през март 2004 г.