Апартейд

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Апартейд е политиката и правната система, въведена и поддържана от правителствата на бялото малцинство в Южноафриканската република от 1948 до 1990. Първата известна употреба на думата, която означава „отделеност“ на африкаанс, е от 1917 в реч на Ян Смутс, бъдещ министър-председател на Южна Африка.

В някои отношения апартейдът е продължение на сегрегационистките закони, въведени от по-ранни правителства. Въпреки това, към края на Втората световна война прилагането на тези закони е отслабено от правителството на Обединената партия на Ян Смутс. Това положение предизвиква недоволство и опозиционната Национална партия се обявява за продължаване на политиката на сегрегация и нейното разширяване във всички сфери на обществения и икономически живот. След победата си в изборите през 1948 Националната партия въвежда системата на апартейд, която остава в сила до премахването й от президента Фредерик де Клерк през 1990.

Ограниченията на апартейда са наложени не само като обществена практика, но и като законови норми. Някои от тях са:

Не-белите са изключени от държавното управление и могат да гласуват само в избори за сегрегирани органи
Хората от дадена раса не могат да се занимават в делова дейност или да упражняват свободни професии в райони, предвидени за друга раса; на практика всички значими центрове и търговски райони са обявени за райони за бели
Хората от дадена раса не могат да пътуват в райони, предвидени за друга раса, освен със специален пропуск
Хората от различни раси трябва да използват различни превозни следства