Химн на Хърватска
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Песента Хубава наша родино (Lijepa naša domovino) (или по-кратко: „Хубава наша“) е хърватски национален химн.
Съдържание |
[редактиране] Текст
| Lijepa naša domovino, | Хубава наша родино, |
| Oj junačka zemljo mila, | о, юнашка земьо мила, |
| Stare slave djedovino, | старославна татковино, |
| da bi vazda sretna bila! | вечно да си ми щастлива! |
| . | |
| Mila kano si nam slavna, | Мила, колкото и славна, |
| Mila si nam ti jedina. | мила си ни ти едничка. |
| Mila kuda si nam ravna, | Мила си ни где си равна, |
| Mila kuda si planina! | Мила си ни и планинска! |
| . | |
| Teci Dravo, Savo teci, | Лей се, Драво, Саво, лей се, |
| Nit ti Dunav silu gubi, | нито Дунав сила губи, |
| Sinje more svijetu reci, | пред света море гордей се, |
| Da svoj narod Hrvat ljubi. | че Хърватска ние любим. |
| . | |
| Dok mu njive sunce grije, | Докле нивя огрява слънце, |
| Dok mu hrašće bura vije, | докле в дъбрави буря вие, |
| Dok mu mrtve grobak krije, | докле тачим наште мъртви, |
| Dok mu živo srce bije! | докле сърцето живо бие! |
[редактиране] Автор на текста – Антун Миханович
Антун Миханович (1796–1861), един от поетите от илирийското движение, написва стихотворението „Horvatska domovina“ (Хърватска родина), което бива публикувано през 1835 г. в брой 10 на литературния вестник „Даница“, олицетворяващ литературното възраждане в Хърватска.
Първоначалният вариант на стихотворението им 14 куплета.
[редактиране] Автор на музиката – Йосип Рунянин
Песента „Хубава наша родино“ се появява в края на 1840-те. Не е известна точната година на появяването й, но обикновено се посочва 1848. Не е абсолютно сигурно кой е нейният композитор, но през втората половина на 19 век се налага мнението, че това е Йосип Рунянин (1821–1878), който няма музикално образование. През 1848 г. той е кадет в 10-ти граничен пехотен полк в Глина, затова се смята, че песента е композирана там.
Рунянин композира музика само към два куплета на стихотворението от Миханович и всъщност мелодията се състои от две части в 16 такта (a a1 b a1). Обикновено се изпълняват само четири куплета: първият, вторият, предпоследният и последният (дадени по-горе).
[редактиране] Музикални преработки и заглавие
Не е известно как е изглеждала оригиналната мелодия. Първото известно записване е направено през 1861 г. от Ватрослав Лихтенегер, музикален педагог. Слуша своите курсисти (учители-стажанти) да пеят песента и записва нотите на мелодията така, както те я изпълняват. Лихтенегер подготвя композицията за мъжки вокален квартет. През 1862 г. неговата версия е публикувана в „Сборника с различни вокални квартети за мъжки хор“ (том II, кн. 9) на Народния музикален институт в Загреб.
През следващите години песента се появява в различни сборници под заглавие „Хърватска родина“ (Hrvatska Domovina), а под името „Хубава наша“ (Liepa naša) излиза за пръв път през 1864 г. в сборника с различни вокални квартети, издаден от Загребското музикално дружество на духовната младеж. Тези две заглавия се редуват до 1890-те години, когато за заглавие се налага първият стих, „ Хубава наша родино“.
Има и други музикални варианти след този на Лихтенегер. Мелодията се аранжира за различни хорове, като при това се изменя, а днешният вариант води началото си от Франьо Дуган старши (1919).
И днес съществуват множество музикални версии на тази песен: за мъжки, женски, детски и смесени хорове, за струнни и духови оркестри, за орган, за пиано, както и за симфоничен оркестър.
Официалният нотен запис на химна е утвърден окончателно през 1990 г. в чл. 17 от Закона за герба, знамето и химна на Република Хърватска.
[редактиране] Текстуални редакции
Днешният текст на химна на Хърватска не е абсолютно еднакъв с този на оригинала, написан от Миханович. Освен необходимите промени за осъвременяване на езика, внесени са и редица смислови промени.
Някои от смисловите промени, внесени по-рано, отпадат, а други остават и в днешната версия.
Официалният текст на химна е утвърден окончателно през 1990 г. в чл. 16 от Закона за герба, знамето и химна на Република Хърватска.
[редактиране] Статут на химн
През 19 век „Хубава наша“ се изпълнява при тържествени случаи с национален характер, наред с други подобни песни. Тя е само един от множеството народни химни, записани от Франьо Ксавер Кухач през 1889 г. (Боже живи, Още Хърватска не е загинала, Ние сме братя илирийски и др.). През 1891 г., по време на изложбата на Хърватско-славонското икономическо дружество в Загреб, за пръв път е наречена „хърватски химн“ и изпълнена под заглавие „Хубава наша“.
Съюзът на хърватските певчески дружества се обръща към хърватския Сабор през 1907 г. „относно узаконяване, респ. официално обявяване на песента Хубава наша родино за хърватски химн“. Въпреки че Саборът не реагира, „Хубава наша“ става неофициален хърватски химн, а при тържествени случаи се изпълнява непосредствено след официалния химн на Австро-Унгария. Когато на 29 октомври 1918 г. Хърватска става за кратко време независима, Саборът пее „Хубава наша“.
Изпълнява се неофициално и между двете световни войни. По време на Втората световна война се пее както от усташите, така и от партизаните. След войната не е забранена, а при тържествени случаи мелодията на „Хубава наша“ се свири непосредствено след югославския химн.
За пръв път в историята на Хърватска на 29 февруари 1972 г. е обявена официално за национален химн в първото допълнение към конституцията (точка 4). В тази точка пише: „Химн на Социалистическа република Хърватска е... Хубава наша родино“, като този текст е внесен и в конституцията на СР Хърватска от 1974 г.
Конституцията на Република Хърватска от 1990 г. дава на Хубава наша родино статут и функция на хърватски национален химн, а Законът за герба, знамето и химна на Република Хърватска утвърждава нейния текст и нотен запис, които по този начин стават задължителни.
