Ханс Кристиан Андерсен

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ханс Кристиан Андерсен датски писател

Роден:	2 април 1805 Одензе, Дания
Починал:	4 август 1875 Копенхаген, Дания

Ханс Кристиан Андерсен (на датски Hans Christian Andersen) е датски писател и поет, известен най-вече със своите приказки.

Той е роден на 2 април 1805 г. в Одензе, Дания. Баща му е обущар, а майка му — перачка. Цялото семейство живеело и спяло в една стаичка.

[редактиране] Отглеждане и възпитание

Родният дом на Андерсен

Ханс Кристиан отрано показвал въображението си, което било подхранвано от снизхождението на родителите му и от суеверието на майка му. През 1816 г. обущарят починал и малкия Ханс трябвало да се грижи сам за себе си. Той престанал да ходи на училище; направил си малък куклен театър и дрехи за куклите си и чел всяка пиеса, която можел да заеме; сред драматурзите, които четял, били Уилям Шекспир и Лудвиг Холберг.

На Великден през 1819 г. му било дадено първо причастие в катедралата Свети Кнут в Одензе, и започнал да насочва вниманието си към бъдещето. Андерсен искал да стане оперен певец и така отишъл в Копенхаген през септември 1819 г. Там го сметнали за побъркан, в театрите се отнасяли към него високомерно и почти умрял от глад. Музикантите Кристоф Вайс и Сибони обаче, както и по-късно поетът Фредерик Хьоег Гулдберг (1771–1852), се отнесли много дружелюбно към младия Ханс. Гласът му отслабнал, но бил приет като ученик по танци в Кралския театър. Тъй като бездействал, загубил благосклонността на Гулдберг. Появил се нов покровител — Йонас Колин, директорът на Кралския театър, който останал приятел на Андерсен до края на живота си.

Крал Фредерик VI се заинтересувал от странното момче и го изпратил в класическа гимназия в Слагелсе, като за Ханс това било безплатно. Преди да започне училището, той издава първия си том — през 1822 г.. Андерсен не бил много добър ученик, нямал голямо желание да се учи и останал в Слагелсе и в друго училище в Елсинор до 1827 г. За този период Андерсен казва, че бил най-мрачният и горчив през целия му живот. Колин най-накрая се съгласил, че той вече бил образован, и Андерсен се върнал в Копенхаген.

[редактиране] Писател

През 1829 г. постига голям успех с тома, озглавен „Пътешествие пеша от канала Холмен до източната част на Амагер“. По това време Андерсен издава един фарс и книга с поеми. Той станал търсен тъкмо когато приятелите му решили, че от неговата чудатост и жизненост няма да излезе нищо добро. Той направил малък напредък, но през 1833 г. получил пътническа стипендия от краля. Така Андерсен осъществил първото си пътуване из Европа; през октомври 1834 г. пристига в Рим.

В началото на 1835 г. се появява „Импровизатор“, първият роман на Андерсен. Той пожънал истински успех, благодарение на което затруднията на поета най-накрая приключили. През същата година била издадена част от неговите „Андерсенови приказки“ в Копенхаген. Другите части от първия том се появили през 1836 и 1837 г. Отначало те не се продавали добре. По това време Андерсен имал по-големи успехи с романа „О.Т.“ (1836), както и с един том с кратки разкази, „В Швеция“. През 1837 г. той създава може би най-добрия си роман, „Само цигулар“.

Тогава той насочил вниманието си към театъра, но се завърнал към истинското си призвание през 1840 г.

Андерсен бил голям пътешественик. По време на най-дългото си пътуване, през 1840–41 г., посетил Германия (където за пръв път се возил на влак), Италия, Малта и Гърция, стигайки до Истанбул. Върнал се по Черно море и Дунав. За това преживяване разказва в „Базар на поета“ (1842), което се смята за най-добрия му пътепис.