Фидел Кастро
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
| Фидел Кастро кубински политик |
|
 |
|
| Роден: | 13 август 1926 Биран, Куба |
|---|---|
Фидел Алехандро Кастро Рус (на испански Fidel Alejandro Castro Ruz) е президент на Република Куба.
[редактиране] Ранна биография
Роден е в Биран, Куба. Син е на притежател на плантация за захарна тръстика край Сантяго де Куба. В периода 1931 – 1947 г. е ученик в колежа Ла Сал в Сантяго де Куба, в Йезуитския колеж (религиозно учебно заведение) в град Долорес и в Хаванския йезуитски колеж (също религиозно учебно заведение) в град Белен. Следва право в Хаванския университет в края на четиредесетте години, а по-късно практикува като адвокат. Шокиран от контраста между неговия начин на живот и живота на много други хора, които са бедни, Фидел Кастро става революционер, мотивиран от марксистко-ленинистката идеология.
През 1952 г. Фулхенсио Батиста поема властта в Куба след държавен преврат и налага диктаторски режим, който е олицетворение на корупция, упадък и неравенство. Скоро след преврата Фидел Кастро дейно участва в антиправителствени действия, поради което се укрива. На 26 юли 1953 г. Кастро е начело на неуспешното въоръжено нападение срещу казармата Монкада 69 от 111-те души, участващи в атаката се убити, а Фидел Кастро е арестуван. Осъден е на 15 години затвор., заради което е пратен в затвора. През 1955 г. поради всеобща амнистия е освободен и емигрира в Мексико, където подготвя нова група революционери за следващия етап от борбата срещу диктаторския режим на Батиста. На 2 декември 1956 г. се връща нелегално в Куба заедно с осемдесет свои последователи, сред които е и Че Гевара. Осемнадесет месеца Кастро води партизанската съпротива от базата в планината Сиера Маестра. През март 1958 г. публикува манифест, с който призовава кубинците на всенародна борба срещу Батиста. Избухналото въстание е толкова успешно, че той триумфално влиза в Хавана на 8 януари 1959 г. и след един месец става министър-председател на Куба.
[редактиране] Управление
Кастро превръща Куба в социалистическа държава, извършва големи промени в държавата от социално и икономическо естество. Създава програми, които изцяло повишават грамотността на нацията и повишават качеството на здравните грижи за почти всички кубинци. Социалистическо естество на правителството на Кастро изпраща много членове на елита на нацията в изгнание, нанася удари върху частната собственост, прекъсва изборите, милитаризира обществото, налага контрол над медиите, политизира образованието. Това кара консервативните и умерените кубинци да търсят изгнание в Испания, Мексико, Франция и предимно в САЩ (най-вече във Флорида, по специално в Маями).
През 1960-те години Кастро се съюзява със СССР. Той подкрепя и революциите за национално освобождение в Латинска Америка, Африка и Азия и става лидер на държавните глави на нациите, които скоро са се освободили от колониалните сили. Кастро става силна опозиция на САЩ, с които преди това са били съюзници и главни търговски партньори. Много американски политици виждат в социалистическата политика на Кастро (а по-рано - и в съюза му със СССР) заплаха за сигурността на САЩ.
През 1961 г. САЩ влошават дипломатическите си отношения с Куба. Американският президент Дуайът Айзенхауер обвинява Кастро, че тласка Куба в ръцете на СССР и на Никита Хрушчов. От 17 до 19 април 1961 г. американското правителство провежда военна операция срещу Куба – САЩ формират наемническа армия от кубински изгнаници, която нахлува в острова с цел да свали от власт управлението на Кастро. В Залива на прасетата кубинската армия убива голяма част от нашествениците и пленява останалите около хиляда души.
В периода 22 – 28 октомври 1962 г. възниква Карибската криза. Американски разузнавателни самолети откриват кораби на СССР, пренасящи към Куба ракети с атомни бойни глави. Светът е изправен пред ядрена война. Съветският лидер Никита Хрушчов намира изход от кризата, предлагайки тайно изтегляне на американско въоръжение от Турция, което предложение се приема от САЩ. След Карибската криза САЩ считат Кастро за един от най-големите си врагове и извършват множество неуспешни опити да го убият. Според кубински министър тези опити са повече от 600 на брой. Един от опитите за атентат е особено странен – САЩ са се опитали да направят така, че Кастро да приеме химикали, от които да му опада брадата и по този начин да бъде осмян. След Карибската криза Куба получава значителна материална помощ от СССР, която е от жизненоважно значение за снабдяването на острова, както със стоки от първостепенна необходимост така и с други стоки, тъй като САЩ са наложили на Куба блокада. СССР значително подпомагат и износа на кубинската захарна тръстика и продуктите от нея, както и изкупуват за нуждите на СССР голямо количество тръстика, произведена в Куба.
На 15 октомври 1967 г. Фидел Кастро съобщава, че Ернесто Че Гевара е загинал в Боливия по време сражения на партизански отряд с правителствени боливийски войски.
През 1975 г. Фидел Кастро изпраща кубински бойни части в подкрепление на партизаните, борещи се за независимост на Ангола.
 |
Тази статия, свързана със Северна Америка, е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я редактирате и я подобрите. |
