Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
Предлага се тази статия да се обедини със статията Тайната вечеря (Леонардо). |
Тази статия се нуждае от подобрение.
Тайната вечеря (на италиански Ил сенацоло) е стенна картина на Леонардо да Винчи нарисувана за неговия покровител – херцог Людовико Сфорца. Изобразява библейски момент от Тайната вечеря – последния ден на Исус. Картината е базирана на Йоан 13:21, където Исус казва, че един от 12-те му последователи ще го предаде.
Съдържание |
[редактиране] Композиция и значение
Картината е с размери 460 на 880 см и се намира в трапезарията на манастира Санта Мария делле Гразие в Милан. Темата е традиционна за манастирски трапезарии, но интерпретацията на Леонардо й вдъхва много повече реализъм и дълбочина. На противоположната стена на трапезарията се намира стенопис на Разпъването (създаден от Донато Монторфано) към който Леонардо добавя фигурите на семейство Сфорза. Леонардо започва работа върху Тайната вечеря през 1495 г. и я завършва през 1498 г., но той не работи през цялото време само върху картината.
Тайната вечеря изобразява реакциите на всеки един от апостолите когато Исус казва, че някой от тях ще го предаде. Всички апостоли имат различни реакции с различен примес на гняв и шок в тях. От ляво на дясно: Вартоломей, Яков и Андрей сформират група от трима. Всички са изненадани. Андрей държи и двете си ръце вдигнати в „Стоп!” жест. Юда, Петър и Йоан формират друга група от трима. Юда е в сянка, изглежда уединен, изолиран от света, но изведнъж върнат в реалността от внезапното разкритие на плановете му. Той държи малка кесия с жълтици дадена му като откуп за Исус. Петър изглежда ядосан. Най-младият апостол – Йоан, явно изгубва съзнание. Тома, Яков и Филип са следващата група от трима. Тома очевидно е разтроен, Яков изглежда шокиран с неговите ръце във въздуха, а Филип, като че ли иска някакво обяснение. Матей, Тадей и Симон са част от последната група от трима. Тадей и Матей са обърнати към Симон, може би за да разберат дали той има отговор към някой от въпросите им.
Всички имена са установени от историци изследващи изкуството. През 1800 г. бива намерен ръкопис съдържащ имената на апостолите. Преди това идентифицирани са били само Юда, Петър, Йоан и Исус. Типично за този тип изображения Леонардо рисува вечерящите само от едната страна на масата, така че никой от тях да не е с гръб към нас. Интересно е че на останалите изображения засягащи същата тема, Юда винаги е самотен, в противоположния край на масата, далеч от останалите апостоли. Друга техника, често използвана е било изрисуването на ореол около апостолите с изключение на Юда. Леонардо създава по-динамичен и реалистичен ефект, като не отделя Юда от останалите, а го поставя в сянка.
[редактиране] Техника на рисуване
Леонардо рисува Тайната вечеря по-скоро на суха стена от колкото на мокра мазилка, така че тя не е истински стенопис. Стенописът не може да бъде променян докато художникът работи върху него, заради което Леонардо решава да зазида каменната стена със слой от гипс и дървесна смола и тогава да рисува върху стената с темпера. Заради този метод изображението не устоява на времето много дълго – няколко години след завършването му то вече показва признаци на влошаване.
[редактиране] Щети и реставрации
През 1517 г. изображението почва да се лющи. До 1556 г. – по-малко от шестдесет години след като е готово, то вече е съсипано, фигурите стават неразличими. През 1652 г. бива направена врата през тогава неразличимата картина, а по-късно зазидана. Тя все още може да бъде видяна като аркова структура в долния център на изображението. Вярва се, че в ранни версии на картината краката на Исус се намирали там в позиция символизираща предстоящото му разпъване.
Първото реставриране на картината е направено през 1726 г. от Микеланджело Белоти, който запълнил липсващите части с маслена боя и след това лакирал цялото изображение. Тази реставрация издържала много малко, затова друга била направена през 1770 г. от Джузепе Маза. Маза премахнал работата на Белоти и след това пребоядисал цялата картина. Цялото изображение с изключения на три лица било възстановено, когато Маза бил задържан за публично нарушение на закона. През 1796 г. френската кавалерия използва трапезарията като затвор. Не е известно дали някой от затворниците са нанесли щети върху картината. През 1821 г. Стефано Барези – експерт в преместването на цели стенописи от стените им без вреди по тях бил извикан, за да премести Тайната вечеря на по-безопасно място. Той нанася сериозни щети на централните части на изображението преди да разбере, че работата на Леонардо всъщност не е стенопис. Барези тогава се опитал да презакачи повредените части с лепило. От 1901 г. до 1908 г. Луиджи Савенаджи прави сериозно изследване на структурата на картината и след това я почиства. През 1924 г. Оресте Силвестри прави по-нататъчни почиствания и подобрява някой части чрез хоросан. През втората световна война, на 15 август 1943 г. трапезарията бива ударена от бомба. Защитни торби предпазват картината от разрушаване, но вибрациите от удара частично я повреждат. През периода 1951 г. до 1954 г. друга реставрация бива направена от Мауро Пеличиоли.
От 1978 г. до 1999 г. бива извършено главно реставриране под ръководството на Пинин Брамбила Барчиоли. То трайно стабилизира картината и премахва щетите причинени от мръсотията, замърсяването и неправилните опити за реставрации през 18-ти и 19-ти век. Тъй като бива доказано че изображението не може да бъде преместено на по-контролируема среда, трапезарията бива превърната в затворена, климатично контролирана обстановка. Тогава биват направени задълбочени, научни изследвания (главно инфрачервена рефлектоскопия и микро проби от повърхността на изображението), които установяват първоначалния изглед на картината. Реставрацията протича 22 години и през 28 май 1999 г. картината бива отново достъпна за наблюдение.
[редактиране] „Тайната вечеря” в културата
В папство Тангерло, Белгия бива добре запазено текстилно копие на Тайната вечер от XVI век. На него се виждат много детайли който вече не се виждат на оригинала. Румънският мозаичен майстор Гиакомо Рафаели прави друго копие с размери 1:1 с оригинала през 1809-1814 във Виенската миноритна църква.
Също така бива написана пиеса, чието име е Живата тайна вечеря. В нея дванайсетте апостола се отделят от групата индивидуално и се обръща към публиката.
Съществува теория, публикувана за първи път в "Тамплиера на откривателството" от Лин Пикнет и Клайв Принс, според която човекът в ляво от Исус (негово дясно), всъщност не е Йоан (както всички историци изследващи изкуството предполагат), а Мария Магдалена. Това е централната теория в новела на Дан Браун – Кодът на Да Винчи (или „Шифърът на Леонардо”). Казва се, че Йоан / Мария Магдалена има женски гърди, женски черти на лицето и по грациозен начин се понася към Петър. Той пък от своя страна прави заплашителен жест към гърлото на Мария. Автора използва теорията си, за да докаже, че Леонардо да Винчи някога е бил главата на тайно общество имащо за цел да запази в тайна Исусовия кралски произход и къде живеят неговите потомци днес. Критики относно тази теория сочат следните факти:
• Заради щетите не е възможно да се определи пола на фигурите, но те всички носят мъжки дрехи.
• Има единствено тринайсет фигури на картината и ако една от тях е Мария Магдалена, то тогава един от апостолите липсва. Друга картина от този период също показва Йоан като женствена фигура с дълга коса. Това е така защото Йоан е най-младият и безсъмнено най-предания от всички апостоли.
• Някой от ранните картини правени на Тайната вечеря са запазени и до днес и на тях никъде не се вижда женско лице.
[редактиране] Спорът
Леонардо е бил умел в рисуването на разликите между двата пола. Както беше споменато преди, някой вярват, че личността стояща от дясно на Исус, с червената коса е Мария Магдалена. Ако това е истина, следва че Исус има специална връзка с Мария. Много художествени критици дискутират тази идея. Ако това в действителност е Мария, то тогава един от апостолите (именован Йоан) липсва. Друг факт за дискутиране е теорията че Мария Магдалена никога не е на масата на Тайната вечеря. Тя е в стаята, но нито веднъж тя не сяда. Тази теория е главна в книгата на Дан Браун - Кодът на Да Винчи (или „Шифърът на Леонардо”).
[редактиране] Бележка на преводача
Преведено от италиански на английски език, името на Тайната вечеря е The Last Supper, което пък преведено на български език ще рече „Последната вечеря”.
Имайки в предвид това, че Исус е вече продаден от Юда (за това говори кесията в ръката му) и знанието за това от самия Исус, се стига до извод, че вечерята в действителност не е „тайна”. Това наистина се оказва и последната вечеря на Исус. Тези факти показват, че по-правилно и истинско е английското заглавие на картината – „Последната вечеря”, а не българското – „Тайната вечеря”. Това знание е важно, защото неговото отсъствие може да допринесе за грешно тълкуване на изображението въз основа на българското име.
Оригинална статия: :http://en.wikipedia.org/wiki/The_Last_Supper_(Leonardo)
