Райко Даскалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Райко Даскалов е български политик от БЗНС.

Под влияние на Цанко Церковски още като младеж се включва в дейността на БЗНС. От 1914 участва дейно в работата на съюза. През 1915 година е подведен под отговорност за Деклозиеровата афера и хвърлен в затвора. В затвора се среща с Александър Стамболийски и Георги Димитров.

Пуснат е от затвора заедно със Стамболийски на 25 септември 1918. Двамата са изпратени от правителството на Малинов при въстаналите войници в Радомир и Кюстендил, за да се опитат да ги убедят да се върнат на фронта. Когато пристигат в Кюстендил, двамата разбират, че войниците са изключително крайно настроени и мисията е неизпълнима. Даскалов заминава сам за Радомир, където, под влияние на въстаниците провъзгласява Радомирската република, отправя възвание към народа да я подкрепи и, начело на разбунтувалите се войници се отправя към София. След разгрома на въстанието, ранен, Даскалов се оттегля във Витоша, а оттам - в Конявска планина. Там се предава на настъпващите от юг войски на Антантата. С тяхна помощ бяга в Солун.

След амнистията от декември 1918 година на участвалите във войнишките бунтове Даскалов се завръща в България. Заема министерски постове в правителствата на БЗНС от октомври 1919 до февруари 1923. Негови са идеите за поземлената реформа, за трудовата повинност, за създаване на Оранжевата гвардия. Организира конгреса на цвеклопроизводителите, с чиято помощ се осуетява учредителния събор на Конституционния блок през септември 1922. Като член на ръководството на БЗНС и на правителството Р. Даскалов представлява радикалното течение, което е за ликвидиране на дейността на ВМРО. По нареждане или с подкрепата на Даскалов се предприемат най-решителните мерки на правителството на БЗНС срещу ВМРО през 1922 и в началото на 1923 година, поради което ВМРО го „осъжда“ на смърт. На 15 декември 1922 година срещу него е извършен неуспешен опит за атентат.

През февруари 1923 е изпратен като български пълномощен министър (тогавашна титла на посланик) в Прага. Там го заварва и Деветоюнския преврат.

Даскалов не се примирява със смяната на властта в България и посредством дипломатическия си статут се опитва да организира международна реакция в подкрепа на сваленото земеделско правителство. Усилията му не се увенчават с успех. С негова помощ се създава Задгранично представителство на БЗНС, което започва да издава в Чехословакия в-к "Земеделско знаме".

Убит е на 26 август 1923 година от члена на ВМРО Йордан Цицонков от Щип. Цицонков е заловен, но на последвалия съдебен процес, след разкриването на тежкото положение на българите от Македония и отношението на властите в България при земеделския режим е оправдан. Въпреки това, при натиск и от страна на Белград е съден отново от чехословашки съд и осъден на 20 години затвор, които не излежава поради скорошната си смърт ^[1]. Съществуват мнения, че убийството на Райко Даскалов е вдъхновено от правителството на Александър Цанков.

[редактиране] Бележки

1. ↑ Михайлов, Иван. Спомени, т. ІІ, Louvian 1965, с. 285-290