Михаил Маджаров
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Маджаров български политик |
|
Роден: | 12 февруари 1854 Копривщица, днес България |
---|---|
Починал: | 23 януари 1944 София, България |
Акад. Михаил Иванов Маджаров е български политик, един от водачите на Народната партия.
Михаил Маджаров е народен представител във II (1880-1881), III (1882-1883), IV (1884-1886), V (1887-1890), VI (1890-1893), VII (1893-1894), VIII (1894-1896), IX (1896-1899), X (1899-1900), XI (1901-1902), XII (1902-1903), XIII (1903-1908), XIV (1908-1911), XV (1911-1913) и XVIII (1919-1920) Обикновено Народно събрание и в V Велико Народно събрание (1911). Той е подпредседател на V Велико Народно събрание (1911) и XV Обикновено Народно събрание (1911-1912).
[редактиране] Биография
Михаил Маджаров е роден на 12 февруари (31 януари стар стил) 1854 в Копривщица. Той е племенник на революционера Георги Бенковски. Учи в Копривщица и Пловдив и през 1877 завършва Робърт колеж в Цариград. За кратко е учител в Пазарджик (1877-1879), след което са заема с политическа дейност.
Михаил Маджаров става един от водачите на Народната партия в Източна Румелия. Той е депутат в Областното събрание (1880-1885) и директор на финансите (1882-1885) на автономната област.
След преврата от 1886, както много други проруски ориентирани общественици, Михаил Маджаров емигрира в Русия. Той прекарва няколко години в Одеса, а през 1889 се завръща в България и работи като адвокат и публицист. През този период той прави първия превод на български език на романа „Война и мир“ на Лев Толстой.
След падането на правителството на Стефан Стамболов Михаил Маджаров става един от водачите на новообразуваната Народна партия и заема поста министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията в правителството на Константин Стоилов (1894-1899).
През 1913-1914 Маджаров е посланик на България във Великобритания и подписва от българска страна Лондонския договор през 1913. След това за кратко е посланик в Русия (1914-1915).
През 1920 Народната партия се обединява с Прогресивнолибералната партия в Обединена народно-прогресивна партия. Като активен деец на опозиционния Конституционен блок, през 1922 Михаил Маджаров е изпратен в затвора от правителството на Александър Стамболийски.
Михаил Маджаров умира на 23 януари 1944 по време на бомбардировките на София.
[редактиране] Библиография
- „Защо ме съдят“ (1923)
- „Източна Румелия“ (1925)
- „Последните години на К. Стоилов“ (1927)
- „Дипломатическата подготовка на нашите войни“ (1932)
- „От самовластие към свобода и законност“ (1936)
[редактиране] Източници
- Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 954430603X / ISBN 9545091916.