Копривщица
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Копривщица (стара алтернативна форма Копришница) е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е в близост до градовете Пирдоп, Клисура, Стрелча и Панагюрище. Градът е център и единствено населено място в община Копривщица.
| Копривщица | |
|---|---|
 42° 38' N, 24° 21' E |
|
| Данни | |
| Област: | Софийска |
| Население: | 2 683 |
| Надм. височина: | 1030 м |
| Пощ. код: | 2077 |
| Тел. код: | 07184 |
| МПС код: | СО |
| Кмет | |
| Никола Каменаров | |
| Адрес на общината | |
Съдържание |
[редактиране] География
Копривщица се намира в планински район. Разположена е в живописна долина по течението на река Тополница, в сърцето на Средна гора. Намира се на 16 км от Подбалканския път, на 110 км от София, 24 км от Пирдоп, 24 км от Стрелча и 90 - от Пловдив.
Най-високият град в България, с изразен континентален планински климат. Зимата, поради характерното нахлуване на въздушни маси от юг, е мека и слънчева, с дебела снежна покривка, докато лятото е прохладно и свежо заради голямото надморско равнище и обичайното за летния сезон местно северно течение, идващо от високите склонове на Стара планина.
Преобладават кафявите горски почви. Планинските масиви са покрити от векове с букови гори, като в близкото минало местата на изсечените са били залесявани с иглолистни видове (бял, черен бор, смърч, заради бързото израстване), което се критикува от съвремени еколози, тъй като според тях иглолистното залесяване изсушава и изтощава почвите. Друг специфичен див вид за района около Копривщица е лиственицата. В планината има много места с диви ягоди, малини, черни боровинки, коприва, киселец, лапад, различни видове гъби, минзухари и др. От по-големите диви животни се срещат глигани, лисици, орли и др.
Копривщица има земеделска и животновъдна традиция - въпреки статута на град, все още част от населението се занимава с тези дейности. Култивират се предимно картофи, ръж, фасул, грах, джанки, тиква, тиквичка, някои видове ябълка и няколко други, като по-суровият климат не разрешава други култури (например домати или пшеница). За фураж се събира сено, лобода и овес. Отглеждат се традиционно овце, крави и коне, както и кокошки, и патици.
[редактиране] История
Селището е основано през 16 век от търновски боляри.
[редактиране] Религии
По-голямата част от населението е източноправославно.
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Културни и природни забележителности
Копривщица е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз. Архитектурно-исторически резерват, зимно работно време - 10.00-17.00 ч. без почивен ден; лятно работно време – 9.00-18.00 ч. без поч. Печати има в купчийницата, туристически информационен център, туристическа спалня “Войводенец”.
[редактиране] Музеи
В китното възрожденско градче можете да разгледате 6 къщи-музеи - на писателите Любен Каравелов и Димчо Дебелянов, революционерите Тодор Каблешков и Георги Бенковски, абаджията Ненчо Ослеков и търговеца Петко Лютов.
[редактиране] Театри
[редактиране] Редовни събития
- 1 януари - Надпяване на пръстените на площада
- 1 март - Ден на самодейността с концерт в читалище "Хаджи Ненчо Палавеев"
- 1 и 2 май - Честване на Априлското въстание
- Август - Национален събор на българското народно творчество (на всеки 5 години от 1965 г. насам)
- 15 август - Храмов празник на "Св. Богородица", курбан за здраве
[редактиране] Личности
- Родени в Копривщица
- Георги Бенковски (1843-1876), революционер
- Найден Геров (1823-1900), писател
- Йоаким Груев (1828-1912), просветен деец
- Павел Груев (1879-1945), юрист
- Димчо Дебелянов (1887-1916), поет
- Тодор Каблешков (1851-1876), революционер
- Любен Каравелов (1834-1879), писател
- Петко Каравелов (1843-1903), политик
- Михаил Маджаров (1854-1944), политик
- Стоян Чомаков (1819–1893), политик
- Доротей Врачански (? - 1875), Врачански и Скопски митрополит
- Други личности, свързани с Копривщица
- Неофит Рилски (1790-1881), учител в града
[редактиране] Литература
 |
В Копривщица няма плодовита земя — само камъни, пясък и глина, но както се види, по причина на тая неблагодатна и сиромашка почва Копривщица е едно от най-живите и от най-деятелните села. Нейната безплодна земя, която изисква големи трудове и изобилен пот, не е допуснала човеците да потънат в сънливата азиатска бездеятелност, но, напротив, водила ги е постоянно към силната воля, към енергията и към постоянния труд и създала е из тях деятелни промишленици и многополезни мислители. Гигантските планини със своите голи върхове със своите гористи поли са прегърнали от всичките страни това българско село като майка, която се грижи за своята челяд, а нависналите над него скали, които чегато час по час искат да паднат, приучават човека от най-ранната му младост да се не бои от никакви опасности. Като зъмя се спуща от планината река Тополка, прави всякакви криволици и своеволни полукръгове и с шумотевица и гърмеж принимава в своите води малките речици, които със сърдито жуборене бързат към нея и отляво, и отдясно. |
 |
Описание на Копривщица от „Мамино детенце“, Любен Каравелов
