Македонски научен институт

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лого на МНИ-София

Македонският научен институт е българска научна организация, създадена през 1923 година, която има за цел изучаването на географската област Македония и предимно на българското население в нея.

Съдържание

1 Дейност до 1947 година
2 Възстановяване и дейност след 1990 година
3 Председатели на МНИ
4 Вижте още
5 Външни връзки

[редактиране] Дейност до 1947 година

На 21 декември 1923 година в аудитория 10 на СУ "Свети Климент Охридски" 52-ма видни български учени и общественици създават Македонски научен институт - София, приемат устав и избират първия му Управителен съвет начело с председател - проф. Иван Георгов. Институтът си поставя за цел да проучва историята, етнографията, езика и стопанския живот на Македония, да събира материали за националноосвободителните борби на македонските българи и да запознава с тях научната и културната общественост в България и в чужбина.

Македонският научен институт се превръща във важна част от научно-политическия фронт на освободителното движение на македонските българи и в общонационален научен център. Той привлича голяма част от интелигенцията, чиито родови корени са от Македония, както и учени и общественици от всички краища на страната, които изследват националните проблеми на България. Сред първостроителите на Института са утвърдени и ерудирани учени - професорите Любомир Милетич, Иван Георгов, Александър Балабанов, Никола Стоянов, Михаил Арнаудов, Кръстьо Мирчев, Стоян Романски, Евтим Спространов и други. Численият състав на Института до Втората световна война достига 110 души. Редовни и почетни членове на Института стават и много чуждестранни учени, познавачи на македонския въпрос и приятели на България. Сред тях са професор Афанасий Селишчев, професор Павел Милюков, професор Никодим Кондаков, професор Станислав Слонски, професор Мечислав Малецки, Людмик Куба, професор Любор Нидерле, професор Густав Вайганд, професор Андре Мазон, Едуард Бойл, Жюстен Годар и други.

Корица на сп. "Македонски преглед"

Печатният орган на Института списание "Македонски преглед" публикува статии, рецензии и материали по широк кръг проблеми от историята, етнографията, фолклора и езикознанието. До края на Втората световна война са публикувани 13 годишнини на списанието. Негови сътрудници са около 120 души български учени, между които професорите Милетич, Георгов, Балабанов, Васил Златарски, Михаил Арнаудов, Иван Шишманов, Йордан Иванов, Анастас Иширков, Стоян Романски, Стефан Младенов, Кръстьо Мирчев, Иван Снегаров и други, както и чуждестранни учени слависти като Николай Державин, Михаил Сперански, Михаил Попруженко, Афанасий Селишчев, Леон Ламуш и други.

По-известни измежду издадените от Института документални сборници, монографии, научно-популярни книги и брошури от серията Македонска библиотека са: Документи за противобългарските действия на сръбските и гръцките власти в Македония през 1912-1913 г., книгата на Иван Георгов Днешното положение в Македония под сръбска и гръцка власт и Обществото на народите, на Георги Баждарев Македонският въпрос вчера и днес, на Георги П. Генов Правното положение на малцинствата (с особен оглед на българските малцинства в съседните държави) и други. Ценни сведения за революционното движение в края на 19 и началото на 20 век се съдържат в спомените на ръководители и войводи на ВМОРО, записани от Любомир Милетич и издадени в 11 книги от поредицата Материали за македонското освободително движение.

Дело на МНИ е построяването на Македонския културен дом, който става духовно средище на бежанците от Македония. В сградата на дома е подредена историко-етнографска сбирка, с около 1000 уникални експоната, както и библиотека с 4000 тома специализирана литература.

МНИ поддържа връзки с редица национални научни институти и славистични и балканистични центрове в Европа и по света. Членовете на Института участват активно с доклади по важни теми в международни научни форуми и срещи. В периода 1924 - 1941 година те изнасят повече от 300 лекции, доклади и беседи пред учени, политици, дипломати, журналисти и студенти във Виена, Берлин, Лайпциг, Париж, Лондон, Рим, Милано, Варшава, Будапеща, Чикаго, Детройт и прочие в защита на историята на българите в Македония.

В периода 1941 - 1944 г. МНИ разширява своята дейност и в освободените части от Македония. Членовете на Института участват в провеждането на научни събрания и в чествания на исторически годишнини в Скопие, Битоля, Охрид, Щип и други. Те подпомагат възраждането на българското училищно дело и създаването на културни и научни институции, като Народната библиотека и университета в Скопие 1942 - 1943 г.

Политическите промени в България след преврата от 9 септември 1944 година се отразяват неблагоприятно върху дейността на Македонския институт. Ръководството на Института начело с професор Никола Стоянов е отстранено. Вътрешният министър назначава ново ръководство, състоящо се от политически лица. По настояване на Белград и Скопие БРП(к) като управляваща партия нарежда през юни 1947 година МНИ да се "самоликвидира". Книжовното, документалното и етнографското наследство, а също и костите на големия български революционер и апостол Гоце Делчев са предадени на Скопие.

[редактиране] Възстановяване и дейност след 1990 година

С развитието на демократичните процеси в България в началото на 90-те години се създават условия за възстановяване на МНИ. Това става на 3 май 1990 година по инициатива на 42-ма учени, публицисти и общественици. Възстановеният МНИ възприема целите и научните традиции на създадения през 1923 година Институт. През този нов период МНИ обединява над 80 специалисти от различни области - историци, езиковеди, етнографи, фолклористи, юристи и други. За чуждестранни членове са приети професор Ото Кронщайнер от Австрия, професор Тадеуш Шимански и професор Антони Гиза от Полша, професор Хайнрих Щамлер от САЩ и други.

МНИ създава свои структури в провинцията. През 1993 година в Благоевград е основан Научно-информационен център, а от 1998 година научно-информационни групи се създават в градовете Гоце Делчев, Разлог, Сандански, Петрич, Кюстендил, Дупница и Варна. Всички те изпълняват и популяризират програмите на Института.

Основна роля в изпълнение на научните програми на Института играе списание Македонски преглед. Според обявената в него редакционна политика, списанието си поставя за цел да ратува за духовното единство на българския народ, да подкрепя стремежа за съхраняването на българското съзнание и национална култура сред българите, живеещи по света. Списанието реагира срещу всички опити да се оспорва българската национална и културна същност на населението в Македония, да се изопачава историческата истина и да се насаждат македонистичните заблуди за съществуването на "македонска нация и език".

Към 2006 г. в редакционната колегия на списанието влизат проф. д.и.н. Димитър Гоцев (гл. редактор), проф. д.и.н. Веселин Трайков, проф. д-р Иван Кочев, проф. д.и.н. Трендафил Митев, проф. д.ф.н. Веса Кювлиева-Мишайкова, проф. д.и.н. Светлозар Елдъров, доц. д-р Стоян Германов, ст.н.с. д-р Маргарита Василева, д-р Александър Гребенаров (секретар). В предишните години членове на редколегията са били и видните български учени акад. Веселин Хаджиниколов, акад. Иван Дуриданов, проф. Добрин Мичев, проф. Петър Шапкарев.

Възстановена е и поредицата Македонска библиотека, от която общо до 2006 година са издадени 58 документални сборника, монографии и научно-популярни брошури. Между тях е фундаменталното четиритомно издание Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944 г.. Също Британски дипломатически документи по българския национален въпрос, С., 1993 г.; Македония през погледа на австрийските консули, дипломатически документи в два тома, С., 1996 г.; Лингвистични студии за Македония, 1996 г.; Документи за Македония на българската емиграция в САЩ, Канада и Австралия 1900-1945 г., 1995 г.; Македония и Тракия в борба за свобода края на ХIХ - началото на ХХ в. Нови документи, 1995 г.; Георги Даскалов. Българите в Егейска Македония - мит или реалност 1909-1990 г., 1996; Кръсте П. Мисирков. Прозрения, 2000 г.; Димитър Гоцев. Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944-1992, 2000 г.; В. Трайков. Кр. П. Мисирков и за българските работи, 2002 г. и други.

Важно направление в дейността на МНИ е организирането на научни прояви с българско и международно участие. Научните форуми са посветени на юбилейни дати на големи събития и видни личности, свързани с историята на македонските българи и с общонационалната история. Такива са годишнините от създаването на ВМОРО, Илинденско-Преображенското въстание, Кресненско-Разложкото въстание, Тиквешкото и Охридското въстание, Балканската война, юбилейни годишнини от рождението на Васил Левски, на Дамян Груев, Гоце Делчев, Тодор Александров, Иван Михайлов и други. На международни научни форуми участват членове на МНИ: Световния конгрес на историците в Монреал, Канада през 1995 г., конференцията в Скопие през 1996 година, в Австрия през 1997 година, Конференцията на ОССЕ във Варшава през 1998 г., Славистичния конгрес в Прага през 1998 година.