Лемнос
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лемнос (гръцки Λήμνος, на новогръцки произнасяно Лимнос, на старогръцки вероятно Лемнос) е осмия по големина остров на Гърция в северната част на Егейско море. Заедно с островите Лесбос и Агиос Евстратиос образуват гръцката префектура Лесбос. Площта му е 482 км2, бреговата линия 263 км, а населението 18104 (2001 г.) жители. Най-високата точка е с надморска височина 430 м. Релефът е предимно хълмист почти без гори, с ниска растителност и на места равнинен. Състои се от 36 селища, разпределени между четири общини: Мирина (административен център), Мудрос, Атсики и Неа Кутали.
Съдържание |
[редактиране] Митове, праистория
[редактиране] Лемнос и Хефест
Островът в древни времена е бил посветен на бога на огъня и защитник на ковачите Хефест, който според мита паднал на Лемнос. Хефест бил хвърлен от Олимп от баща си Зевс, който му се ядосал, че защитил майка си -Хера при поредния спор между божествените съпрузи. След като цял ден се е носил из простора, паднал на острова при залез слънце. Там според Омир за Хефест се грижили обитавалите острова синтийски мъже (Илиада, І, 590), а според Аполодор - Тетида (Митологическа библиотека І, 3,5). Този мит вероятно е свързан с активната вулканична дейност на острова. Според една от легендите, бог Хефест (на гръцки ‘Ήφαιστος => ηφαίστειον=вулкан) е построил коваческата си работилница в дълбините на Мосихлос – действащия на острова в праисторическата епоха вулкан. В знак на благодарност за топлото посрещане Хефест предал на синтийците занаята на металообработката.
[редактиране] Лемнос и Аргонавтите
Легендите гласят, че първия цар на острова е бил Тоант (гръцки Θόας- Тоас) син на бог Дионисий и Ариадна (дъщерята на критския цар Минос помогнала на Тезей да убие Минотавъра). Тогава (както и в наши дни) главен политически и религиозен център е бил град Мирина. Градът, дължи името си на съпругата на Тоант -Мирина (от град Йолкос), която му родила дъщеря Хипсипила. По време на царуването на Тоант, жените на острова пренебрегнали култовите ритуали в почит на Афродита и богинята на красотата ги наказала да имат много лоша телесна миризма, така че съпругите им да не могат да се приближават до тях. Тогава мъжете си докарали наложници от съседна Тракия. А отблъснатите жени така се ядосали от тази им постъпка, че умъртвили всичките човешки създания от мъжки пол на острова, изхвърляйки ги върху морските скали от нос Петасос.
Само бащата на Хипсипила, царя Тоант се е спасил, благодарение на дъщеря си, която го е скрила от яростта на другите жени. И така на острова се установил гинекократичен режим. След време Хипсипила, вече като царица, посрещнала топло аргонавтите, които пътували от Йолкос до Колхида в търсене на Златното руно. След омъжването на Хипсипила с водача на аргонавтите Язон им се родили двама сина – Евней и Неврофонон (Аполодор, I, 9, 17). Останалите жени на острова също посрещнали аргонавтите с отворени обятия (разбираема постъпка при липса на мъже) и като резултат на любовните им връзки с тях, мъжката популация на острова се възобновила. Според друга легенда, при пристигането си аргонавтите намерили, че острова е обитаван само от жени, които твърдели, че мъжете им са на война. Скоро обаче Язон и неговите сподвижници разбират, че жените са убили съпрузите си и се канят да убият и нечаканите си гости.
[редактиране] Лемнос родина на Пентатлон
В онези времена о-в Лемнос става родината на пентатлон (бягане, скачане, борба, хвърляне на копие, хвърляне на диск), състезание, организирано от Язон и Хипсипила за първи път в историята, в чест на аргонавтите, с богати награди. А първите полубогове Пентатлонци са били Теламон, Лигефс, Зет, Калаид и Пилеас. Дисциплината пентатлон е включена за първи път в древните Олимпийски игри през 708 г. пр. н.е. в 18-та Олимпиада.
Плиний Стари в своята "Естествена история" (xxxvi. 13) споменава за забележителен лабиринт на Лемнос, който обаче не е открит в наше време.
[редактиране] Лемнос и Троянската война
Благодарение на близостта си до праисторическия град Троя, островът е споменат много често в Илиадата във връзка с едно или друго събитие свързано с Троянската война:
- Омир ни информира за Филоктет, водач на воини със седем кораба и чудесен стрелец с лък, който след като е ухапан от змия и страда от болки, е изоставен от ахейците на о-в Лемнос (Илиада, ІІ, 720). Днес съществува пещера до самото море, в която според легендата е обитавана от Филоктет.
- Също така, от Лемнос войската се снабдявала с вино “искрящо” (VІІ, 465).
- От великия епос научаваме, че водачите на войската на данайците, са посещавали близкия до Троя остров Лемнос вероятно за отмора и пируване (VIII, 230).
- На о-в Лемнос, богинята Хера е дошла за да помоли Хипнос да приспи Зевс щом тя легне с него в любовна наслада, с цел да провали Херкулес (ХІV, 230). От този пасаж историците вадят извода, че древните гърци са вярвали, че богът на сънищата е живял на остров Лемнос.
- В о-в Лемнос, Ахил лично е продал в робство на цар Евней (син на Язон и Хипсипила) пленника си Ликаон, синът на Приам (ХХІ, 40), срещу изкусен сребърен кратер, докаран от финикийци в Лимноския залив (ХХІV, 745).
Епитетите които Омир е използвал за о-в Лемнос са: Лемнос божествен, свещен, благоухаещ, анемоеса (пострадал от вятъра), остров на ветровете, огнен.
[редактиране] Обитатели
Археологическите проучвания сочат, че постоянно присъствие на обитатели се забелязва от средната неолитна епоха. Първите, познати до сега от изворите (Омир, Херодот, Тукидит), обитатели на острова са били Синтииците (според Страбон тракийско племе). Други племена населявали острова в праисторически времена са карийци, Етруски (тиренци), критяни, минийци, пеласги (от ХІ век пр. н.е.) и други, съхранили доолимпийските култове (пр.кабирите). Според митовете, Хефест и тракийската нимфа Кабиро (дъщеря на Протей) били родители на племе, наричано Кабири.
[редактиране] Градове в древността
Полиохни е значим и цветущ град от праисторическата епоха, разположен на източното крайбрежие на остров Лимнос. Древният град е открит през 1936 г. от Италианската археологическа школа в Атина с директор Della Seta. Разкопките се подновяват през 1992 г. и се довършват в 1994 г. Открити са седем пласта - градове, строени един върху друг, като най-ранния датира от 5-то хилядолетие пр. н. е. Градът е разрушен около 1600 г. пр.н.е. (400 години преди превземането на Троя), вероятно вследствие на последователни земетръсни трусове. Разполагал е с правоъгълни каменни къщи, площади, крепостни стени, кладенци, пътища, обществени сгради и вулевтирио – обществено здание за събиране на жителите на града или на техните представители за вземане на важни решения, засягащи общите дела, нещо като днешния парламент. Това вулевтирио е първото в Европа и вероятно в света. Важността на това откритие е, че става ясно, че демократичния политически строй е действал тук поне 2000 години преди познатата класическа Атинска демокрация.
През историческата епоха, островът е известен повече като Диполис (Δίπολις =двуград) от двата му града които са се развили тогава: Мирина и Ифестия.
[редактиране] Лемноската стела
Около 1885 г. в близост до село Каминия, е открит каменен надгробен паметник изобразяващ лик в профил на воен с копие и надпис, известен като Лемноска стела. Водят се спорове между учените от целия свят за точната датировка, азбуката и езика използвани при издялването на надписа. Надделява мнението, че датира към 6-и век пр.н.е., азбуката е древногръцка, а езика етруски.
[редактиране] История
Местоположението на острова – по средата на Североизточно егейско море, срещу Елиспонт – определя неговата бурна история:
- През 512 г. пр.н.е. е превзет от Персите и освободен през 479 пр.н.е., след което последва съдбата на Атина до 2-ри век пр.н.е.
- Става част от Римската Империя и впоследствие от Източната Римска империя( наречената от западноевропейските историци от по-новото време Византийска), която владее острова около 1000 години.
- През този период Атонските манастири придобиват собственост върху големи площи на острова. Тогава се създава и се развива един нов град Котзинас, за разлика от близкия му Ифестия, който през този период запада безвъзвратно.
- През XIII век островът се предава на венецианците, които подсилват крепостните стени за защита от пиратите и османците.
- Интересен е факта, че на острова през XIV век е задочен Патриарх Евтимий, наклеветен от византийския Император Йоан V Палеолог, че крие в килията си някакво голямо съкровище на българските царе.
- Крепостта Котзинас се свързва с легендарната Марула, дъщеря на управителя на острова, която защитила успешно града, при поредната обсада на османлиите, като е ползвала меча на баща си, който бил убит от неприятеля.
- През 1458 г. е превзет окончателно от османците.
- През 1770 г. неуспешната обсада на Мирина от руския флот, воден от А. Орлов, предизвиква много нещастия на местните жители, в резултат на което много от тях са принудени да изоставят острова.
- От средата на 19-ти век острова се развива добре, благодарение на търговията и преуспяващата диаспора.
- През Балканската война благодарение на местоположението си, островът изиграва важна роля. След като на 8 октомври 1912 г. гръцкия флот освобождава острова от турците, заливът Мудрос в южната му част се използва като база на флотата. От тази си позиция не позволява на турския флот да излиза в Егейско море, с което лишава от помощ турските сухопътни войски в континенталната част на остатъка от Османската империя.
- През първата световна война територията на гр. Мудрос се използва като база за съюзническите войски на Антантата. На 30 октомври 1918 г. в пристанището Мудрос на палубата на британският линеен кораб Агамемнон представителите на Турция подписват с представителите на Антантата съглашение за прекратяване на огъня.
- От 25 април 1941 до 16 октомври 1944 г. островът е под германска окупация. През това време се създава съпротивителна организация която се занимава с дейности подпомагащи съюзническите сили.
- През времето на гръцката гражданска война е място за заточение. Гръцкият поет Янис Рицос, по време на своето заточение на острова написва известната си творба «Опушено гърне».
- През 50-те и 60-те години по икономически причини, острова се обезлюдява от вътрешна или външна миграция.
[редактиране] Лемнос днес
[редактиране] Туризъм
Лимнос не е сред най-известните по света космополитични гръцки острови, като Родос, Миконос, Керкира (Корфу) и др., тъй като започна туристически да се развива сравнително късно, сиреч в последните 25 - 30 години. Това обаче се превърна в предимство, тъй като острова така е запазил облика си, без да се е извършила сериозна намеса в околната среда, което го прави съблазнителна дестинация за все повече туристи.
Освен трите големи туристически комплекса, които се намират в западната част на острова, “AKTI MYRINA”, “PORTO MYRINA PALACE” и “LEMNOS VILLAGE”, туристите се обслужват и от многобройни други хотели и квартири между които Hotel IFESTOS (Hephaestus), AFRODITE, Nefeli Apartments, Vicky’s apartments, Dina Hotel, Plati Beach и други.
[редактиране] Транспорт
[редактиране] морски транспорт
Различни фериботни линии свързват Лимнос (предимно от пристанище Мирина и по рядко Мудрос) с:
о-в Самотраки – 28 морски мили от Лимнос
о-в Лезбос (гр. Митилини) – 91 м.м.
о-в Агиос Евстратиос
гр. Александруполис
гр. Кавала - 75 м.м.
гр. Н. Мудания (Халкидики)
гр. Тесалоники(Солун)- 127 м.м.
гр. Кими (на изток от о-в Евия)
с. Лаврио (Атика)
гр. Пирея – 188 м.м.
Линиите са постоянно променящи се и зависят от сезонна, атмосферните условия и интересите на корабособствениците.
[редактиране] въздушен транспорт
гр. Атина (летище “Елевтериос Венизелос”) - 2 или 3 пъти на ден
гр. Тесалоники (летище “Македония”) – директно или чрез линията Тесалоники – Лимнос – Митилини – Хиос – Самос – Родос, която свързва Лимнос с другите острови на Егейското море.
През летните месеци пристигат туристи с чартърни полети от Великобритания, Германия, Холандия, Италия.
[редактиране] Източници
- ΟΜΗΡΟΣ, Ιλιάδα - Ο. Κομνηνού - Κακρίδη. Εκδ. "Ι. ΖΑΧΑΡΟΠΟΥΛΟΣ"
- ΛΗΜΝΟΣ Το νησί του Ηφαίστου, 2005 ISBN 960-540-602-0
- Местен вестник "Λήμνος" бр. 438, 440, 452/2006
- Lemnos - Theodoros Dimitriadis
[редактиране] Външни линкове
- http://www.limnos.gr/ Официалният сайт на подпрефектура Лемнос (EL, EN)
- http://www.dimosmoudrou.gr/ Община Мудрос (EL, EN)
- http://www.dimosneaskoutalis.gr/ Община Неа Кутали (EL)
- http://www.limnoswines.gr/ Съюз на Земеделските Кооперации - Производсктво на вино (EL, EN)
- http://www.mavrakisfamily.snn.gr/ Местен семеен състав за традиционна музика (EL)
- http://users.thess.sch.gr/dipap/ Изчерпателна информация за острова(EL, EN)
- http://www.lemnos-island.com/index-gr.htm туристически преглед (EL, EN, DE)
