Кръстьо Кръстев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кръстьо Кръстев български литературен критик и писател

Роден:	31 май 1866 Пирот, дн. Сърбия
Починал:	15 април 1919 София, България

Д-р Кръстьо Котев Кръстев е първият български професионелен литературен критик, след Освобождението, писател, публицист, преводач, общественик, част от легендарния литературен кръг "Мисъл".

[редактиране] Биография

Роден е на 31 май 1866 г. в град Пирот. Завършва българска прогимназия в родния си град. През 1878 г., когато Пирот е присъединен към Сърбия, семейството му е част от вълната от бежанци, преселили се в България. През същата година се записва в новооткритата Първа мъжка гимназия в София, където получава солидни знания по старогръцки, френски, немски, руски език, стенография и други. През 1885 г. се записва за студент по философия в университета в Лайпциг и през 1888 г. защитава там дисертация върху метафизическите философски схващания за душата. В Лайпциг формира своите идеалистически философски виждания и получава академичната степен "доктор по философия".

През 1888-1890 г. е директор на педагогическото и трикласно училище в Казанлък, а от есента на 1890 г. до октомври 1891 г. е учител по логика, психология и етика в Софийската мъжка класическа гимназия. Междувременно сътрудничи активно на периодичния печат с критики и рецензии. През 1890 г. е редактор на "Литературно-научно списание на Казанлъшкото учителско дружество", а от следващата година започва да издава списание "Критика". През 1892 г. започва издаването на най-авторитетното българско литературно списание на границата на ХІХ и ХХ век - "Мисъл" (1892-1907). Във формирания около списанието кръг влизат Пейо Яворов, Пенчо Славейков и Петко Тодоров, за чието утвърждаване в областта на литературата д-р Кръстев има значителна роля. Д-р Кръстев има заслуги и за творческото израстване на Кирил Христов, който за известно време също е приближен на кръга "Мисъл". Една от главните грижи на редактора на списание "Мисъл" е тази за развитието на естетическия вкус у българския читател.

През 1894-1896 г. и 1899-1907 г. е професор във Висшето училище (днес Софийски университет "Св. Климент Охридски"). През 1907 г., след студентската демонстрация срещу княз Фердинанд е уволнен от университета и до февруари 1908 г е директор на Педагогическото училище в Скопие. От октомври 1908 г. отново е професор в Софийския университет, където преподава до края на живота си. През 1910 г. като продължение на спрялото списание "Мисъл" издава сборник "Мисъл", последван от още един. През същата година е избран за действителен член на Българското книжовно дружество (по-късно Българска академия на науките). Д-р Кръстев е сред онези интелектуалци, които решително се обявяват срещу включването на България в Първата световна война (заради което дори е арестуван), но след като през октомври 1915 г. това е факт, развива активна културно-просветна дейност в родния си град и в Поморавието с цел противопоставянето на напредналите процеси на асимилация на местните българи.

Умира на 15 април 1919 г. в София.

Оценките на съвременниците за човека и литературния критик д-р Кръстев са противоречиви - от славослови до пълно отричане и обвинения в догматизъм и формализъм, в литературно диктаторство. Д-р Кръстев придобива известност и като критик, проблематизиращ част от чисто литературните достойнства на творчеството на утвърдени писатели като Иван Вазов и Любен Каравелов, както и като автор, прокарващ естетиката на субективния идеализъм от края на ХІХ век.

[редактиране] Съчинения

Издания на съчиненията:

Курс по философия. Т. 1. Психология. София 1891
Етюди и критики. С. 1894
Към историята на Висшето училище. С. 1897 (Второ допълнено издание - Нашият университет. Статии. С. 1907)
Литературни и философски студии. Пловдив 1898
Певец на воля и младост. С. 1906
Алеко Константинов. Литературен силует. Тутракан 1907
Млади и стари. Критически очерки върху днешната българска литература. Тутракан 1907 (преиздадена 2004: ISBN 9547394460)
Петко Тодоров (П. Ю. Тодоров: Идилии). С. 1908
Поглед в новата българска литература. Т. 1. От Петко до Пенчо Славейков. С. 1910
Христо Ботйов — П. П. Славейков — П. Тодоров — П. К. Яворов. С. 1917
Алеко Константинов. Шест статии. С. 1917
Етюди, критики, рецензии. С. 1978
Съчинения. Том 1. С. 1996.
Съчинения. Том 2. С. 2001 (ISBN 9544308008)