Кирил Христов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кирил Генчев Христов е български поет, писател и драматург.

[редактиране] Биография

Кирил Христове е роден през 1875 в Стара Загора, учи в родния си град, в Самоков, Търново и София. През 1895 е изпратен със стипендия от Военното министерство в Морското училище в Триест, където се запознава с творчеството на класическите и модерните италиански поети - Данте Алигиери, Джакомо Леопарди, Джозуе Кардучи, Л. Стекети, Габриеле Д'Анунцио. След едногодишен престой се завръща в България. През 1897–1898 живее в Неапол и е по български език и литература в Пражкия университет. В България се завръща през 1938.

[редактиране] Съчинения

• „Песни и въздишки“ (1896)
• „Трепети“ (1897, стихотворения)
• „Вечерни сенки“ (1899, стихотворения)
• „На кръстопът“ (1901, стихотворения)
• „Избрани стихотворения“ (1903, с предговор от Иван Вазов)
• „Самодивска китка“ (1905)
• „Стълпотворение (Богоборци)“ (1905, трагедия в стихове)
• „Приближени хоризонти“ (1911, стихотворения, преводи от руски, немски, италиански и френски)
• „Химни на зората, Тихи песни и легенди за живота и смъртта, Първи сборник стихотворения“ (1911, 1939)
• „Слънчогледи, Самодивска китка, Intermezo, Царски сонети, Втори сборник стихотворения“ (1911, 1939)
• „Към Цариград. Песни“ (1912)
• „На нож! Нови песни и стихотворения“ (1913)
• „Боян Магесникът“ (1914, историческа трагедия в стихове)
• „Старият воин“ (1914, пиеса)
• „Бурни години, 1913–1916“ (1916, избрани статии)
• „Победни песни, 1913–1916“ (1916, 1933, 1940)
• „Огнен път. Военни разкази, 1913–1917“ (1917)
• „Ръченица“ (1917, пиеса)
• „Охридска девойка“ (1918, драма)
• „Три дни с миноносец Дели"

[редактиране] Външни връзки

• Кирил Христов. Стихотворения