Книга на пророк Даниил

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Книгата на пророк Даниил, която е написана на еврейски и арамейски език, спада към пророческите книги в Библията (Стария завет), а според традицията на юдаизма се числи към историческите книги (Неви’им [נביאים]).

Съдържание 1 Датировка и исторически бележки 2 Отзвук на книгата Даниил в религията и обществото 2.1 Юдаизъм 2.2 Християнство 2.3 Ислям 2.4 Общество 3 Структура и съдържание на книгата 3.1 Съдържание на Част 1 (Даниил 1-6) 3.2 Съдържание на Част 2 (Даниил 7-12) 4 Школи за тълкуване на книгата 4.1 Претеристи 4.2 Футуристи 4.3 Историческа школа 5 Конкретни тълкувания на по-значими видения от книгата 5.1 Тълкуване на "малкия рог" (Даниил 8) според трите школи 5.2 Обобщение на виденията в Даниил 2, 7 и 8 според историческата школа 6 Бележки 7 Ползвани източници 8 Външни връзки

[редактиране] Датировка и исторически бележки

Глава първа на книгата датира преживяванията и виденията на Даниил по времето на заточението на евреите във Вавилон. Той е пленен и откаран там заедно със Анания, Мисаил и Азария, като биват назначени като министри по време на управлението на Навуходоносор II и Валтасар, както и по късно при Дарий I. Даниил получава там името Валтасасар.

Според историко-критическото библейско виждане тези данни не са исторически, а по-скоро се оценяват като легенда.

От друга страна Кумранската общност а също и първите християни са разглеждали Даниил като истински пророк по време на заточението. За това ранно датиране по времето на Мидия и Персия говори това, че книгата - за разлика от клинописа от Вавилон показва едно много подробно познаване на вавилонските обичаи. Ранното датиране на книгата Даниил се подкрепя и от следните аргументи:

• Книгата използва 19 заемки от староперсийския, които сочат по-скоро към епохата на мидяните и персите отколкото към гърците. Тези термини произхождат от акадския и не са били използвани през 300 г. пр. Хр.
• Използваната образна символика за световните царства във виденията на Даниил отговаря на типичната вавилонска архитектура (напр. същества съставени от различни други, като лъва с орлови криле са орламенти по улиците).
• Формата и обръщенията на използваните в книгата прокламации отговарят на типичните формалности във Вавилон.
• Използвания арамейски език в книгата Даниил се различава много ясно по своята морфология, значения на думата и синтаксис от намерените в Кумран (1947 г.) апокрифни фрагменти от книгата Битие (50-150 г. пр. Хр.), които се датират от времето на макавеите.
• Много преписи на книгата Даниил са били намерени в пещерите на Кумран - включително преводи от арамейски на еврейски. Като се вземе в предвид времето за разпространение и умножаване на един свитък би било доста невероятно, ако книгата бе придобила такова значение даже след 30-50 години след нейното предполагано съставяне.

[редактиране] Отзвук на книгата Даниил в религията и обществото

[редактиране] Юдаизъм

Всред юдейството Даниил е признат чрез свидетелството на Йосиф Флавий през I в. на нашата ера за “най-великия от пророците”, “защото, продължава Йосиф, не само предсказва бъдещи събития, както правят другите пророци, но дава и точното време на тяхното изпълнение”^[1].

Важното значение на книгата на Даниил в литературата на междузаветния период - от II до I в. пр. Хр.^[2], многобройните легенди, които е вдъхновявала всред авторите от тази епоха (Виж особено апокрифните пасажи, включени в Септуагинта (молитвата на Азария, песента на тримата младежи, историята на Сузана, епизодите с Бел (Вил) и дракона)), голямото й влияние върху кумранската общност, свидетелстват за почетното място, което тя заема.

В Талмуда Даниил е адмириран “като най-мъдрия и най-могъщия от всички люде”^[3]. В Мидраш бива възхваляван и за него и Яков се говори като единствените двама души, на които Бог е открил събития, отнасящи се до последното време^[4]. Според друг Мидраш Бог е открил на Даниил участта на Израил и датата на последния съд^[5]. Въпреки известни резерви, дължащи се на юдейско-християнските спорове, еврейските учени с голяма почтителност изучават пророчествата на Даниил. Великият Маймонид ги прилага за Рим, Гърция, Персия, ислямския свят и дори за християнството ^[6]. Изтъкнати учени, като Екзегета Раши, ръководител на община Саадия Гаон, поетът и философът Нахманид, политикът Абарбанел, хуманистът Лоеб (Махарал) и много други като тях, с интерес изучават книгата на Даниил и я използват за изчисляване на датата за идването на Месия.^[7] В по-близо до нас време, през ХХ в., философът Франц Розенцвайг не се бои да установи връзка между световната история и пророчеството на Даниил.^[8] Още по-близко до нас Абрахам Хешел цитира Даниил като “пророка на очакването”^[9], а Андре Неер го квалифицира като “пророк на молитвата”^[10]. За Елий Визел книгата на Даниил съдържа тайната на надеждата.^[11]

[редактиране] Християнство

В християнската традиция Даниил още отрано получава почетната привилегия на често цитиран пророк. А именно чрез книгата му първите християни и най-вече църковните отци аргументират своето свидетелство. Иполит, а особено Йероним, та дори и Тома Аквински отбелязват огромния си интерес към тази книга.^[12] По-късно изпод перото на реформаторите излиза цял поток от коментари и изследвания върху книгата на Даниил. Според Лутер, който работи над нея, докато превежда Писанията, тя е книгата, която заслужава да бъде публикувана първа.^[13] Калвин й посвещава една от своите най-блестящи лекции.^[14] А когато в ХХ в. бива подето религиозното обновление, книгата на Даниил заема водещо място и вдъхновява движенията на очакващите Месия.^[15]

[редактиране] Ислям

Дори в света на исляма книгата на Даниил е обект на специално внимание. Ислямската традиция е съхранила множество епизоди за живота на ДАНИЯЛ, назован “велик съдия и везир” (Даниил в двора на Навуходоносор, в рова на лъвовете, лудостта на Навуходоносор, пира на Валтасар и т.н.). Но той се помни преди всичко като пророк, който предсказва бъдещето и края на света. Коранът се позовава на пророчествата на Даниил, когато описва съновидението за ДХУЛ КАРНАИН (двата рога), което без никакво съмнение възпроизвежда видението от 8 глава на “Даниил”. По-късно първите мюсюлмани започват да фабрикуват популярни хороскопи (малхамат Даниял), чийто авторитет се приписва на Даниил. Пророчествата на Даниил се свързват дори с паметта на великия Халиф Омар. Благодарение на неговите грижи е запазен сборник видения на Даниил.^[16] В наше време движението бахаи, възникнало в шиидски Иран, оправдава своето съществуване и призвание за установяване на всесветска религия въз основа на пророчествата на Даниил. Според бахаите дванадесетият БАБ или МАХДИ, очакван в мюсюлмански Иран като възстановител на царството на справедливостта, е вече дошъл през 1844 г. от нашата ера или през 1260 г. от бягството на Мохамед. Учените бяха стигнали до това заключение въз основа на пророчеството на Даниил за 1260 дни.^[17]

[редактиране] Общество

Освен религиозната традиция книгата на Даниил е привлякла също така и вниманието на философи като Спиноза^[18], на психолози като Юнг^[19], на учени като Исак Нютон^[20] и дори е вдъхновявала поети и артисти. Започвайки с простия преразказ на литургичната драма на средновековието (Eдна “Драма на Даниил” е композирана в ХII в. от Хилариус, ученик на Абелар^[21] и в ХIII в. от школата на катедралата на Бове^[22] до натруфените съчинения на Дарий Милод^[23] и изразителните и дълбоки мелодии на Луис Армстронг, темите от книгата “Даниил” са придобивали различни форми и са били използвани в различни жанрове, като например трагикомедиите на ХVII в., кантатите и джаза на ХХ в.

Художниците са намирали своето вдъхновение в тях. Микеланджело (Един “Даниил” фигурира сред фреските на Сикстинската капела във Ватикана (1508-1512 г.); в 1961 г. италианската поща е посветила марка), Рембранд ( “Видението на Даниил” (1652 г.) в Берлинския национален музей), Рубенс (“Даниил в рова на лъвовете” (около 1615 г.) във Вашингтонския музей (Националната галерия на изкуствата)), Делакроа (“Даниил в ямата на лъвовете” (1849 г.) в Бурбонския дворец в Париж) измежду много други са създали шедьоври, които не само наподобяват малък разказ за чудо, но дръзват да развият и формата на цял пророчески цикъл.

По такъв начин книгата на Даниил не принадлежи изключително на една религиозна традиция, но представлява наследство на световната култура. Същият универсален характер се открива и в цялото й съдържание.

[редактиране] Структура и съдържание на книгата

Книгата Даниил се състои от две различни основни части:

• Даниил 1-6: Исторически доклади за Даниил в царския дворец по времето на заточението. Тази част (Даниил 2:4б-6:28) е написана преобладаващо на арамейски.
• Даниил 7-12: Виденията на Даниил като доклади в 1 лице ед.ч. Те са написани - заедно с въведителната част (Даниил 1-2:4а) - на еврейски език.

Освен това съществува в Септуагинтата една трета апокрифна част, която е написана по-късно на гръцки език и по тази причина не е призната от всички християни.

[редактиране] Съдържание на Част 1 (Даниил 1-6)

Историите в Част 1 преставят темата "Съхранение на вярата в JHWH с опасност за живота в чужда страна". Разкрити са различни конфликти, в които попадат Даниил и неговите приятели в двореца на Вавилон.

• Дан. 1: Заточениците в царския дворец. Отказ да се хранят от царската трапеза.
• Дан. 2: Сънят на Навуходоносор (многометален образ, който бива разрушен от падащия камък) и неговото значение.
• Дан. 3: Огнената пещ като изпит на вярата. Свидетелство за живия Бог.
• Дан. 4: Сънят на Навуходоносор за дървото, което расте до небето.
• Дан. 5: Пирът на Валтасар и тайнствения шрифт на стената.
• Дан. 6: Даниил в рова на лъвовете.

[редактиране] Съдържание на Част 2 (Даниил 7-12)

• Дан. 7: Видение за издигането и падението на четири световни царства и за Божия последен съд.
• Дан. 8: Тълкуване на видението. Видението за козела и овена (Мидия и Персия)
• Дан. 9: Седемдесетте седмици. Порочество за Месия.
• Дан. 10-12: Събития от последното време

[редактиране] Школи за тълкуване на книгата

Съществуват следните три основни школи за тълкуване на книгата Даниил:

[редактиране] Претеристи

Претеристите твърдят, че всички пророчества на Даниил са се изпълнили в миналото. Считат, че времето, в което се простират Данииловите пророчества приключва във 2 век пр. Хр. Основната философия на този метод е, че книгата Даниил е написана след събитията и фактически не е пророчество, а история. Това виждане може да се разглежда като отричане на библейското пророчество и боговдъхновеността на Библията.

[редактиране] Футуристи

За футуристите голяма част от пророчествата на Даниил се отнася за бъдещето. Според тях изпълнението им е започнало в миналото и се отнася за четерите световни империи - Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Рим. След това те прескачат цялата християнска ера и поставят изпълнението на останалите пророчества в последните седем години на световната история.

[редактиране] Историческа школа

Историческата школа приема, че изпълнението на Данииловите пророчества започва във времето на пророка и продължава през цялата земна история. От миналото, през настоящето до бъдещето.

[редактиране] Конкретни тълкувания на по-значими видения от книгата

[редактиране] Тълкуване на "малкия рог" (Даниил 8) според трите школи

Този пример от Даниил 8 глава добре показва разликите в трите школи за тълкуване.

• Претеристи

Претеристите обяснявят, че т.нар. "малкък рог" (той става много голям в последствие) е царят на селевкидите Антиох IV Епифан (175-163 г. пр. Хр.). Той има лошото реноме на гонител на евреите.

Ето поне три аргумента против това тълкуване:

• • Сългасно пророчеството "малкия рог" се появява на базата на римската империя, след разделянето на Европа (векове след новата ера), а не на базата на империята на Александър Велики, какъвто е случая с Антиох.
  • В Дан. 8:9 се казва, че малкия рог ще напредне на юг, на изток и към "славната земя" - Юдея. Антиох Епифан, обаче, имал слаб успех при завоевания в тези посоки. По отношение на славната земя той се опитал да елинизира юдеите, осквернява храма им, ограбва Ерусалим, избива хиляди евреи, а други отвежда в робство. Накря юдеите, водени от Юда Макавей, въстават и прогонват силите на Антиох, реставрират храма и се радват на свобода.
  • Нито един от посочените в книгата Даниил пророчески периоди - 2300 дни, 1260 дни, 1290 дни, 1335 дни, не могат да бъдат приложени за Антиох Епифан. Според I Книга Макавейска осквернението на храма от Антиох трае тозно 3 години. Даже и да се приемат времената буквално, а не символично, всички те надвишават тези три години.

• Футуристи

Футуристите също тълкуват "малкия рог" с определена личност, като прилагат този символ за Антихриста, който към края на земната история ще се появи в Израил и ще преследва еврейския народ.

• Историческа школа

Историческа школа не тълкува символа "малкия рог" с определена личност, а с определена организация, религиозна институция, именно папски Рим. Това виждане подкрепят примерно Томас Нютон (1704 – 1782/3; въз основа на тълкуванието на Еберхард II фон Залцбург (1240 г.)), Рихард Валпи (1798 г.), Исак Нютон и от по ново време Църквата на адвентистите от седмия ден.

От гледна точка на логиката на книгата Даниил, претеристката школа не е приемлива, защото и четерите стройни пророчески вериги, именно главите 2, 7, 8 и 11 стигат до края на световната история и завършват с установяването на Божието царство. На школата на футуристите липсва вътрешна хармония, защото оставя огромна пропаст в историческото пространство, непокрито от пророчеството. А в Данииловите пророчества се чуства континюитет. Историческата школа от своя страна представя традиционното тълкуване на християнската църква още от най-ранни времена (например Йероним (4-5 век)). Лутер и други реформатори са използвали това тълкуване. Претеризмът и футуризмът съществуват от 16-ти век и произхождат от католицизма. Тези два метода на тълкуване станаха популярни през последните сто години.

[редактиране] Обобщение на виденията в Даниил 2, 7 и 8 според историческата школа

Някои тълкуватели на книгата откриват определени връзки и паралели между символите в основните видения в Даниил, глави 2, 7 и 8.

Символите в Даниил 2, 7 и 8 и тяхното тълкуване

Даниил 2	Даниил 7	Даниил 8	историческа школа
злато	лъв	---	Вавилон (605-538 г. пр. Хр.)
сребро	мечка	овен	Мидо-Персия (539-331 г. пр. Хр.)
мед	леопард   с 4 глави	козел   с 4 рога	Гърция (331-146 г. пр. Хр.)  4 разделени царства
желязо	четвърти звяр	малък рог	Рим 146 г. пр. Хр.- 4 век сл. Хр.)  (езически и папски)
желязо и глина	10 рога		Рим/Европа разделени
	„небесен съд“	„очистване / оправдание   на светилището (в небето)“
камък			Второ пришествие на Христос
става планина	Божие царство	(Божие царство)	Божие царство

[редактиране] Бележки

1. ↑ Antiquites Juives X. 11, 7)
2. ↑ Виж Ездра 12:11, le livre d’Henoch (Ch.83-90), les Oracles Sibyllins (Ch.4:388-400), 1 Macchabees (1:54; 2:59 ss), les Testaments des douze patriarches, les Jubiles, l’Apocalypse de Baruk, и т.н.
3. ↑ Yoma 77a
4. ↑ Midrash Choher Tov 31:7
5. ↑ Gen. Rab. 98, 2
6. ↑ Iggeret Teman IV-V
7. ↑ За тези автори виж B. GROSS, Le messianisme juif, Paris, 1969, pp. 353-355, et lndex, pp. 370, 371
8. ↑ Franz Rosenzweig, Der Stern der Erlosung, Frankfurt, 1921, стр. 33
9. ↑ Abraham Joshua Heschel, Israel: An echo of Eternity, New York, 1969, p. 97
10. ↑ A. & R. Neher, Histore Biblique d’Israel, Paris, 1962, p. 580
11. ↑ Elie Wiesel, Sages and Dreamers, New York, 1991, p. 114
12. ↑ J. A. Montgomery, The Book of Daniel, New York, 1927, pp. 107, 108
13. ↑ Martin Luther, Vorrede über den Propheten Daniel, 1530, rev.1541 (Deutsche Bibel 1960), p. 13
14. ↑ Jean Calvin, Praelectiones in librum prophetiarum Danielis, Geneve, 1561
15. ↑ H. Desroche, The Sociology of Hope, Boston, 1979
16. ↑ G. Vajda, “Daniyal” in The Encyclopedia of Islam, B. LEWIS et al., Leiden, 1965, p. 112
17. ↑ Ch. Cannuyer, Les Baha’is, Brepols, 1987, pp. 11, 94, 98, 99
18. ↑ Spinoza, Tractatus theologico-politicus, 1670, p. 189
19. ↑ C. G. Jung, Dreams, Princeton University Press, 1974, p. 37
20. ↑ Isaac Newton, Observations upon the Prophecies of Daniel and the Apocalypsis of St. John, Londres, 1733
21. ↑ Pierre Abélard, Paris, Bibl. Nat. 11331, fol. 12-16
22. ↑ Londres, Brit. Mus. Egrerton 2615, fol. 95-108
23. ↑ Darius Milhauds, Les Miracles de la foi, 1951

[редактиране] Ползвани източници

• Агоп Тахмисян. Даниил и човешката цивилизация: миналото, настоящето и бъдещето в пророчествата на Даниил. София 2001.
• Жак Дукан. Стенанието на земята: Изследване на книгата на пророк Даниил. София, изд. Нов Живот.

[редактиране] Външни връзки

• Библейски пророчества (Даниил)
• За библейските книги: Даниил
• Български библейски речник: Даниил