Итало Калвино

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Итало Калвино италиански писател

Роден:	15 октомври 1923 Сантяго де Лас Вегас, Куба
Починал:	19 септември 1985 Сиена, Италия

Итало Калвино е един от най-влиятелните и световно известни италиански и европейски писатели на 20 век.

Роден е в Куба, в семейството на италиански аграрните инженери Марио Калвино и Евелина Мамели, но израства в Сан Ремо, Италия.

Завършва торинския университет през 1947 година с дипломна работа върху Джоузеф Конрад. Активен член е на комунистическата партия до 1957-а, когато я напуска демонстративно. Работи за вестници и издателства, преподава, пише.

Близък приятел на други известни литературни имена като Елио Виторини, Ролан Барт, Реймон Кьоно и други. Член на Улипо (Oulipo), Работилницата за потенциална литература.

[редактиране] Произведения

Il sentiero dei nidi di ragno (1947) - „Пътечката с паячените гнезда“
Ultimo viene il corvo, (1949) - „Последен идвагарванът“
Il visconte dimezzato (1952) - „Разполовеният висконт“
Fiable italiane (1956) - „Италиански народни приказки“
Il barone rampante (1957) - „Катерливият барон“
Il cavaliere inesistente (1959) - „Несъществуващият рицар“
I nostri antenati (1960) - „Нашите предци“
Marcovaldo; ovvero, le stagioni in cittá (1963) - „Марковалдо, или градските сезони“
Le cosmicomiche (1965) - „Космокомедии“
Ti con zero (1967) - „T с нула“
Le cittá invisibli (1972) - „Невидимите градове“
Il castello dei destini incrociati (1973) - „Замъкът на пресичащите се съдби“
Se una notte d'inverno un viaggiatore (1979) - „Ако пътник в зимна нощ“
Lezioni americane: Sei proposte per il prossimo millenio (1988) - „Американски лекции: шест предложения за новото хилядолетие“