Ултразвук

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ултразвукът е звук с честота, по-голяма от горната граница на човешкия слух, около 20 килохерца. Някои животни като кучета (до 45 килохерца), делфини (до 150 килохерца) и прилепи (до 110 килохерца) имат по-висока граница от тази на човешкото ухо и могат да чуват ултразвук.

Ултразвукът има приложение в медицината и в промишлеността. В медицината, с помощта на ултразвук или ехография може да се визуализират мускули и меки тъкани и по този начин да се сканират органи. Aкушерски ехографи обикновено се използват за наблюдение по време на бременност. Типичните диагностични ултразвукови скенери работят в честотния диапазон от 2 до 13 мегахерца. По-мощни ултразвукови източници могат да затоплят локално определени тъкани и това намира приложение във физиотерапията и лечението на рака. Фокусирани ултразвукови източници могат да бъдат използвани за разбиване на камъни в бъбреците или за лекуване на перде на окото.

В промишлеността ултразвукът се използва широко за регистриране и оценка на различни дефекти и нееднородности в изделията. Метода се прилага основно при много отговорни изделия, поради високата си себестойност. Той е един от основните методи, прилагани в конвенционалния безразрушителен контрол наред с радиографията, магнитно-парховите методи, методите с проникващи течности и метода с вихрови токове. Честотите на улразвуковите вълни, които се използват са най-често от порядъка на 1-20 мегахерца.

За ултразвуково (supersonic) почистване се използва ултразвук с честота 20-40 килохерца - в бижутерията, оптиката, за почистване на часовници, зъболекарски и хирургични инструменти и на промишлени части.

Системи с ултразвуков генератор/високоговорител се продават с твърдението, че пропъждат гризачи и насекоми, но няма научни доказателства, че тези устройства наистина работят.