Джералд Форд
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||
| Ред: | 38-и президент на САЩ | |
| Вицепрезидент: | Нелъсн Рокфелер | |
| Срок на мандата: |
9 август 1974 – 20 януари 1977 | |
| Предшестван от: | Ричард Никсън | |
| Сменен от: | Джими Картър | |
| Дата на раждане: |
14 юли 1913 | |
| Място на раждане: |
Омаха, Небраска | |
| Дата на смъртта: |
няма | |
| Място на смъртта: |
няма | |
| Първа дама: | Бети Форд | |
| Политическа партия: |
Републиканска | |
Джералд Рудолф Форд мл. (Gerald Rudolph Ford, Jr.) (роден на 14 юли, 1913) е бил 40–ия вицепрезидент на САЩ (1973 – 1974) и 38–ия президент на САЩ (1974 – 1977). Той е първият президент, който не е избран от нацията. След оставката през 1973 г. на Спиро Агню, избран заедно с Никсън, Форд е номиниран за този пост от президента и е избран от Камарата на представителите и Сената, за да се спазят разпоредбите на 25–та поправка на Конституцията. Когато Никсън подава оставка на 9 август 1974 г., Форд става следващия президент.
Той, заедно със своя вицепрезидент Нелсън Рокфелр, е един от двамата човека, които са посочени за вицепрезидент, а не са избрани. След смъртта на Роналд Рейгън на 5 юни 2004 г. Форд е най – старият жив президент. Той е един от двамата президенти стигнали до 92 годишна възраст и е втория по дължина на живота, след Рейгън, който достига до 93 години и 120 дни.
Съдържание |
[редактиране] Ранни години
Форд е роден в семейството на Лесли Кинг и Дороти Гарднър в Омаха, Небраска. Рожденото му име е Лесли Линч Кинг мл., но името му е променено след като майка му се жени повторно. Родителите му се развеждат два месеца след неговото раждане и майка му се омъжва за Джералд Форд, на който е наречен, но никога не е осиновен формално от него. Форд отраства в Гранд Рапидс, Мичиган. В училище има изключителни успехи в американски футбол и дори е обявен за най – полезен играч през 1934 г., а номерът му „34” е изваден от употреба от тогава. В университета икарва пари като мие чинии в студентското общежитие. След завършването му отй отказа да се присъедини към Националната футболна лига. Учи в Правния факултет на Йел и става един от инициаторите на движение, което има за цел САЩ да не вземе участие във Втората световна война. Форд завършва през 1941 г.
[редактиране] Втората световна война
През 1942 г. Форд се присъединява към морския резерв на САЩ. След подготвителната програма в Анаполис той става фитнес инструктор в подготвителната лагер в Северна Каролина. През 1943 г. започва служба на самолетоносач. Първоначално е назначен за директор по физическата подготовка и офицер в оръжейното отделение, а след това за асистент навигатор, като кораба му взима участие във всички големи бойни действия в Южния Пацифик. Освободен е от армията като лейтенант.
[редактиране] Камарата на представителите: Лидер малцинството
Форд е член на Камарата на представителите за 24 години – от 1949 до 1973 г. и става лидер на малцинството от Републиканската партия. Форд е изключително популярен сред избирателите в своя окръг, като винаги е преизбиран с разлика от 60%. Той винаги остава в близка връзка с хората и по време на първата си кампания посещава фермите и обещава, че ако бъде избран ще работи на нивата и ще дои кравите, обещание, което той изпълнява. По време на своя мандат е избран за член на Комисията Уорън, която разследва обстоятелствата около убийството на Джон Ф. Кенеди. За осем години (1965– 73) е лидер на малцинството и става известен със своята честност и ненатрапваща се личност. Често атакува президентът Джонсън и неговото програма „Велико общество” като ненужна и безмислена. Той атакува провежданата от Джонсън политика спрямо Виетнамската война. Заедно със сенатор Дъркинс обикалят страната и предлагат алтернативен план на Републиканската партия за воденето на военните действия. Инициатор е за ипмийчмънта съдията от Върховния съд Уилям Дъглас, като го обвинява, че подтиква към бунтовете в своите съдебни решения.
[редактиране] Вицепрезидент
След като вицепрезидента Агню Спиро подава оставка по време на мандата на Никсън, на 10 октомври 1973 г., президентът номинира Форд, да заеме мястото на Агню по силата на 25–та поправка – тя се прилага за първи път. Сената гласува за него с мнозинство 92 на 3 гласа на 27 ноември 1973 г., а Камарата на представителите го одобрява на 6 декември с 387 срещу 35 гласа. Форд дълги години е бил един от най – големите защитници на Никсън. Той пътува много като вицепрезидент и изнася множество речи в защита на изпитващия затруднения президент. Той изтъква множеството постижения на Никсън и твърди, че аферата Уотъргейт е само медийно събитие и трагична случка.
[редактиране] Президентство
Когато Никсън подава оставка на 9 август 1974 г. в навечерието на сигурния му импийчмънт, Форд встъпва в президентството (по силата на 25–та поправка) с думите „нашият дълъг национален кошмар свърши ”. На 20 август Форд номинира бившия губернатор на Ню Йорк Нелсън Рокфелер да запълни вицепрезидентското място, което той освобождава, като прилага 25–та поправка още веднъж.
[редактиране] Амнистията на Никсън
На 8 септември 1974 г. Форд дава на Никсън пълна и безусловна амнистия за всички престъпления, които може би е изпълнил по време на президентския си мандат или за нещо друго, което е сторил. Форд обяснява, че тази амнистия е най – доброто, което може да се случи на страната.
По това време амнистията е силно противоречива. Критиците на Никсън осмиват амнистията и твърдят,че тя е резултат на корупционна сделка, сключена между двамата мъже. Тези критици смятат, че амнистията е разменена срещу оставката на Никсън, която издига Форд на президентската позиция. Въпреки противоречията няма никакви доказателства, че подобна размяна на услуги се е случила. Много историци смятат, че именно тези противоречия са причината Форд да изгуби изборите през 1976 г.
Съмненията около амнистията утихват и днес Форд се цени, защото се смята, че той възстановява доверието на американците в публичния живот и политическата система. Наследникът на Форд, Джими Картър започва речта си по встъпване в длъжност през 1977 г. с положителни думи за отиващия си президент „От мое име и за от името на нашата нация, бих искал да благодаря на моя предшественик за всичко, което стори, за да излекува нашата страна.”
[редактиране] Икономиката
Икономиката е голямата грижа на администрацията на Форд. В отговор на нарастващата инфлация Форд се явява по телевизията и иска от нацията „ да натисне инфлацията сега” („whip inflation now” или WIN), като част от нея призовава да се носят значки с надпис „WIN”. Но доста хора смята, че това е просто рекламен трик без ада се предлага ефективен път за излизане от трудностите. По това време инфлацията е около 7%, сравнително ниска погледната от сегашна гледна точка, но все пак достатъчна да обезкуражи инвестициите и да тласне капиталите извън границата.
[редактиране] Външна политика
Форд се сблъска и с криза във външната политика – „Инцидентът Маягуез”. През май 1975 г., малко след като Червените Кхмери вземат властта в Камбоджа, камбоджанци завладяват американски търговски кораб, Маягуез, в международни води. Форд изпраша морските пехотинци да спасят екипажа, но те се отзовават на грешен остров и срешат неочаквано силна съпротива, точно по времето, без знанието на САЩ, моряците са освободени. Във всички фази на операцията, петдесет човека са убити, а 41 са ранени, като се смята, че трима са изоставени живи и в последствие екзекутирани, убити са и 23 морски пехотинци и други, от червените кхемри загиват 60 човека и още 300 войници.
Президентството на Форд се свързва с окончателното оттегляне на американските сили от Виетнам. На 29 април и сутринта на 30 април американското посолство в Сайгон е евакуирано и светът вижда хаотичните сцени на това.
[редактиране] Опитите за покушения
На 5 септември 1975 г., докато е в Сакраменто, Калифорния, последователка на Чарлз Менсън насочва Колт 45 калибър в стомаха на Форд, докато той се здрависва с почитатели. Тя дърпа спусъка, но пистолетът засича. Сикрет сурвиз я обезвреждат преди да успее да направи нещо друго.
Седемнадесет дена по – късно, друга жена – Сара Джейн Мур – също се опитва да убие Форд в Сан Франциско, но опитът й за стрелба е предотвратен от присъстващ, Оливър Сипъл, който удря ръката й и отклонява нейния изстрел.
[редактиране] Изборите от 1976 г.
Широко е разпространено е мнението, че амнистията, която Форд издава за Никсън, а и продължаващите икономически трудности му, костват изборите през 1976 г. Допълнителна пречка е може би и силната конкуренция за номинацията на Републиканската партия от страна на Роналд Рейгън. Допълнително , Форд прави значителен гаф по време на втория президентски дебат , когато той настоява , че Източна Европа не е под доминацията на Съветския Съюз. Картър отговаря, че ще му е интересно Форд да убеди американците от чешки и полски произход , че техните страни не живеят под доминацията на СССР. На 30 октомври 1975 г. неговият отказ да отпусне федерална помощ на Ню Йорк кара вестник „ Ню Йорк Дейли Нюз” де перифразира поведението на Форд в следното заглавие „ Форд към града: Умри веднага”.
Ако Форд беше спечелил изборите , той нямаше да има правото да се кандидатира през 1980 г. , поради действието на 22– та поправка.
[редактиране] Следващите избори
По време на Конвента на Републиканската партия през 1980 г. Форд е номиниран за вицепрезидент в тандем с Роналд Рейгън. Много сериозни дискусии се водят между представителите на двамата мъже (Хенри Кисинджър е бил представител на Форд). Поради натрупания опит от Форд докато е бил президент той иска изключително много права , ако бъде избран с Рейгън и така е щяло да се стигне до един вид „съ– президентство”.
Рейгън не е склонен да приеме тези предложения ( а дали те отговарят на Конституцията също е спорно). Рейгън настоява на своя избор – Джордж Буш , който е бил и основния му съперник по време на първичните избори на Републиканската партия.
Когато Форд участва в Конвента на Републиканската партия през 2000 г. , Форд получава два леки удара , но след това се възстановява.
[редактиране] Отличия
Форд е удостоен с Президентския медал на свободата през 1999 г. от президента Бил Клинтън за усилията , които е положил да обедини нацията след скандала Уотъргейт. Има летище в Мичиган наречено на него.
През 2001 г. Форд е удостоен с Наградата на Джон Ф. Кенеди – Образи на куража, престижна награда давана от Фондацията на Библиотеката на Джон Ф. Кенеди за политическа смелост.
[редактиране] Годините след президентството
Форд остава сравнително активен бивш президент и в годините след президентството участва в мероприятия от историческо и церемониално значение. През 1981 г. отваря Музея Джералд Форд и Библиотеката Джералд Форд. Форд остава голям фен на отбора по американски футбол на Мичиган. Образът му се вписва в популярната култура и неговата фигура се появява в анимационните серии „The Simpsons” и в шоу предаването „Събота вечер на живо” („Saturday Night Live”) , а през 21 декември 1983 г. участва като себе си в „Династия” (Dynasty).
Форд остава ангажиран по много от въпросите , които вълнуват американската нация. Той заема позиции центриско– консервативни по време на своята кампания за президент през 1976 г. и става водещия поддръжник на правото на аборт в Републиканската партия. Освен това е поддръжник на гражданските съюзи между гей двойки и призовава републиканците да не подкрепят импийчмънта на Бил Клинтън. Форд остава умерен републиканец и известен противник на религиозната десница в Републиканската партия.
[редактиране] Външни източници
- White House biography
- Gerald R. Ford Foundation
- Ford Library and Museum
- First State of the Union Address
- Second State of the Union Address
- Third State of the Union Address
- Audio recordings of Ford's speeches
