Паисий Хилендарски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Свети Паисий Хилендарски български духовник и национален будител

Роден:	1722 Банско, днес България
Починал:	1773 неизвестно

Свети Паисий Хилендарски (1722–1773) — български народен будител, автор на „История славянобългарска“. Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ кара много учени да го сочат за основоположника на българското Възраждане. Канонизиран е за светец на Православната църква.

[редактиране] Биография

Сведенията за живота на Свети Паисий Хилендарски се изчерпват почти само с автобиографичните му бележки в единствената му сигурна творба „История славянобългарска“. Роден е в 1722 г. в Самоковската епархия, най-вероятно в Банско. Не е учил „нито граматика, нито светски науки“. През 1745 отива в Хилендарския манастир, където по-късно е йеромонах и проигумен. С много труд две години събира материали (за тази цел ходи и в „Немска земя“) и започва да пише българската история, която завършва през 1762 в Зографския манастир. При обиколките си из българските земи като таксидиот носи и своя труд, за да се преписва и разпространява сред българите. Предполага се, че е умрял на път за Света гора в селището Ампелино (Лозница, дн. към Асеновград).

[редактиране] Историческа значимост

Св. Паисий Хилендарски е олицетворение на прехода от българско средновековие към епохата на националноосвободителното културно и политическо движение. Създаването на „История славеноболгарская“ по времето и при условията, в които той живее, е изключителен граждански и книжовен подвиг.

Подтикван от патриотизъм и от тревога за съдбата на българския род и език, чрез своята „книжица“, като възкресява славното минало на българите, Св. Паисий се стреми да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че имат основание за високо национално самочувствие и гордост. Един от най-важните му аргументи за това е дейността на Константин-Кирил Философ и на Методий. С оценките си за славянските първоапостоли той продължава средновековната традиция на преклонение пред тяхното дело, положило основата на богатата старобългарска култура. За съзнанието му, че те имат първостепенно значение в българската история, говори фактът, че той включва в труда си отделна глава под наслов „За славянските учители“. В нея Св. Паисий Хилендарски дава животописни вести за тях, спира се на изнамирането на славянското писмо и създаването на общославянски книжовен език, посочва къде се осъществява мисията на Кирил и Методий и кой народ пръв е използвал преведените богослужебни книги. При трактовката на тези въпроси се проявява, съобразно с духа на епохата, романтичното отношение на автора към миналото на българския народ.

[редактиране] Съвременни аспекти

Оригиналът на История Славянобългарская беше откраднат от Атон и донесен в България - според някои медии от тайните служби - но въпреки яростната съпротива на националисти, най-вече сред които проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, книжнината беше върната на гръцката държава от президента Петър Стоянов.