Монитор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на монитор.

---

Монитор е устройство за изобразяване на информация бъв визуален или тактилен вид. Той е подобен на телевизора, но няма тунер и е с по-висока разделителна способност и честота на опресняване.

Основното му приложение е като изходно устройство на компютър. Той осигурява моментално потвърждение на това, което правите чрез входните устройства (мишка, клавиатура и др.) като показва текст и графика, докато работите или играете.

Съдържание 1 Използвани технологии 2 История 3 Видове монитори 3.1 Електронно-лъчева тръба 3.1.1 Устройство и начин на действие 3.1.2 Предимства и недостатъци 3.2 Течни кристали 3.2.1 Типове 3.3 Плазмени монитори 3.4 Органични светодиоди 3.5 “Емисионно поле” 3.6 LEP - Монитор от “светещи полимери”

[редактиране] Използвани технологии

• Доскоро повечето дисплеи за настолен компютър използваха катодно лъчева тръба (cathode ray tube - CRT)
• Портативните компютърни устройства като лаптопите, камери и телефони използват монитори с течни кристали (liquid crystal display - LCD)
• светодиоди (finger)

(light-emitting diode - LED)

• плазмени (Plasma dysplay panel - PDP)
• като плазмени LCD (Plasma Addressed Liquid Crystal – PALC)
• органични светодиоди (Organic Light Emitting Diod – OLED)
• "емисионно поле" (Field Emission Display - FED)
• светещи полимери (Light Emission Plastics – LEP).

Поради техния по-тънък външен вид, по-малко тегло и по-малка консумация на електрическа енергия, мониторите използващи LCD или плазмената технология започнаха да изместват все повече сравнително добрите и още не толкова стари CRT и при настолните конфигурации и при телевизорите.

[редактиране] История

Дисплеите са изминали дълъг път от времето на мигащите в зелено монитори в текст-базираните компютърни системи от 70-те години на ХХ век.

• През 1981 г. IBM представя Color Graphics Adapter(CGA), който е способен да възпроизведе четири цвята, и постига максимална резолюция от 320 пиксела хоризонтално по 200 пиксела вертикално(320х200).
• През 1984 г. IBM представят Enhance Graphics Adapter(EGA) дисплея. Тази технология позволява до 16 различни цветове и увеличава резолюцията на 640х350 пиксела, като подобрява външния вид на дисплея и прави четенето на текст по-лесно.
• През 1987 г. IBM представя Video Graphics Array(VGA) дисплей системата. Повечето компютри в днешно време поддържат този стандарт и много VGA монитори са все още в употреба.
• IBM представя Extended Graphics Array(XGA) дисплея през 1990 г., който предлага 800х600 резолюция при истински цветове(true color - 16.8 милиона цвята) и 1024х768 резолюция при 65 536 цвята. Повечето дисплеи, продавани днес поддържат Ultra Extended Graphics Array(UXGA) стандарта. Цветовата гама на UXGA се състои от 16.8 милиона цвята и резолюции до 1600х1200 пиксела, в зависимост от видео паметта на видео картата на компютъра. Максималната резолюция по принцип зависи от броя на цветовете, които се показват. Дисплей, който работи в SuperVGA(SVGA) режим може да показва до 16 777 216(число, често закръгляно до 16.8 милион) цвята, защото може да осъществява само 24-бита дълго описание на пиксел. Броя на битовете използвани, за да се опише пиксел се нарича bit дълбочина(bit depth). При мониторите, базирани на CRT технологията, скоростта на “освежаване”(refresh rate) е броя на пътите, в които изображението на дисплея е възпроизведено всяка секунда. Ако CRT монитора, например, поддържа 72 Херца(72 Hertz – 72 Hz), тогава той преминава през всичките пиксели от горе до долу 72 пъти в секундата. Скоростта на “освежаване” е много важна, защото тя контролира “премигванията” и колкото по-висока е тя толкова по-добре. Малкото херци или преминавания в секунда могат да направят премигванията видими за човешкото око, а това води до главоболие и напрежение в очите.

[редактиране] Видове монитори

[редактиране] Електронно-лъчева тръба

В индустрия, в която развитието е толкова бързо, изглежда изненадващо, че технологията, по която се произвеждат телевизорите и мониторите е на 100 години. Произходът на електронно-лъчева тръба (или CRT Cathode-Ray Tube, катодно-лъчева тръба ) никога не е бил много ясен. По-голямата част от компютърното общество смята, че германският учен Карл Фердинанд Браун е създал първия контролируем модел на CRT през 1887 г. Към края на 30-те години на миналия век CRT започват да се използват в първите телевизионни приемници. Въпреки, че днешните CRT, които се използват при компютърните монитори са претърпели модификации с цел подобряване на качеството на картината те все още работят на същия основен принцип.

[редактиране] Устройство и начин на действие

Мониторите с електронно-лъчева тръба, или както е модернода се наричат, CRT-мониторите, обикновено са обемисти и причната е в самите CRT. Тя има специфична форма, нещо като стъклена бутилка, в която няма въздух. CRT започва с тънка част и постепенно се разширява до голяма основа. Тази основа е компютърният екран и от вътрешната си страна е покрита с хиляди малки луминифорни точици. Луминифорите са вещества, които излъчват светлина, когато се „активират” от поток от електрони. При този процес различните луминифори излъчват светлина с различен цвят. Всяка точка се състои от три частици оцветен луминифор – червена, зелена и синя. Тези групи, съставени от по три луминифорни частици образуват така наречения пиксел(pixel – picture cell или "клетка от изображението"). В по-тънката част на CRT се намира електронната „пушка”, който е съставен от катод, топлинен източник и фокусиращи елементи. Цветните монитори имат три отделни електронни „пушки”, като всяка една отговаря за различните луминифорни цветове. Изображенията се съставят, когато електроните, изстреляни от електронните „пушки” се приближават, за да „уцелят” съответните луминифорни капки. Сходимост е способността на три електронни лъча да се съберат в една точка на повърхността на CRT. Точната сходимост е необходима по време на работата на CRT мониторите, защото те работят на принципа на добавъчното оцветяване, като комбинациите от различни интензитети на червените, зелените и сините луминифори създават илюзията за наличието на милиони цветове. Когато всеки от основните цветове бъде добавен в равни количества се образува бяла точка, докато при липсата на цвят се образува черна точка. Недобрата сходимост се проявява, например когато около текста и графичните изображения се появяват сенки. Електронната „пушка” излъчва електрони, когатo топлинния източник е достатъчно нагрят, че да освободи електрони (които са отрицателно заредени) от катода. За да достигнат до луминифора, електроните първо трябва да преминат през фокусиращите елементи на монитора. Електронният лъч е кръгов по средата на екрана, но има тенденцията да придобива елипсовидна форма към краищата, поради което изображението там се изкривява. Наименованието на този процес е „астигматизъм”. Фокусиращите елементи служат, за да събират електронния поток в много тънък лъч. Така електронният лъч осветява само по една луминифорна точка в дарен момент, след което електронните се „оттичат“ през луминифорните точки в голям, положително зареден анод, разположен близо до самия екран. Отклоняващата система, разположена около тънката част на CRT създава променливо магнитно поле, което задава посоката на електронните лъчи, като ги насочва към правилната позиция на екрана. Движението на лъча започва в левия ъгъл (гледано от външната страна) и продължава към противоположния край на реда. Когато достигне това място, процесът се повтаря на следващия ред. Движението от ляво на дясно се нарича хоризонтална развивка и се осъществява чрез хоризонталния „премигващ” интервал, така че линиите на „проследяване” са невидими. Лъчът повтаря този процес, докато всички редове на екрана бъдат проследени, което обяснява и начина, по който се изобразяват изображенията от горе на долу. Поради това, че повърхността на CRT не е напълно сферична, лъчите които трябва да „пътуват” до центъра на екрана биват смалявани, докато тези, които „пътуват” до ъглите на монитора са сравнително по-дълги. Това означава, че периодът от време, в който лъчите са зависими от магнетично пречупване е различен, в зависимост от тяхната посока. За да компенсират, CRT притежават верига на пречупване, която динамично променя коефициента на пречупване в зависимост от позицията на електронните лъчи, които трябва да достигнат до повърхността на CRT. Преди електронният лъч да достигне луминифорните точки, той трябва да премине през надупчен лист, разположен точно срещу луминифора. Тези надупчени листове, са наричани засенчени маски и такива има в много форми, измислени за да удовлетворят различните CRT технологии, които са се появили през годините. Те изпълняват няколко много важни функции: те „маскират” електронния лъч, като формират по-малка и по-закръглена точка, която може да достигне до отделния луминифор „по-чисто” те филтрират отдалечилите се електронни, като по този начин намаляват разливането и гарантират „улучването” единствено и само на точните луминифори чрез насочването на електроните до правилните луминифорни цветове те позволяват независим контрол върху яркостта на трите основни цветове на монитора Когато лъчът се „удари” в екрана, енергетичните електрони се сблъскват с луминифорите, които отговарят на пикселите на изображението, което трябва да бъде изобразено на екрана. Когато това се случи всеки от тях трябва да бъде осветен в по-малка или по-голяма степен и светлината бива излъчена в цвета на отделните фосфорни капки. Това, че са разположени близко води до това, че човешкото око възприема техните комбинации, като единичен пиксел. Най-важният аспект на един монитор е това дали може да възпроизведе стабилно изображение на избраната разделителна способност (резолюция) и цветова палитра. Монитор, който блещука или трепти, което обикновено се случва, когато по-голямата част от изображението е бяла (като в средата на Windows) може да причини болки и умора в очите, главоболие и мигрена. Също така е важно характеристиките на монитора да бъдат внимателно съпоставени с тези на графичната карта, която го управлява. Не е добре, когато потребителя има крайно бърз графичен ускорител, който е способен да възпроизвежда изключително високи разделителни способности при положение, че монитора не може да улови този сигнал. Разделителната способност е броя на пикселите, с които графичната способност описва работното поле. Този брой е представен като съотношение на хоризонталната и вертикалната стойност на пикселите. Стандартната VGA резолюция е 640x480 пиксела. Тази резолюция се оказва остаряла в началото на новото хилядолетие, когато средностатистическите разделителни способности на CRT монитори за SVGA и XGA съответно са 800x600 и 1024x768 пиксела. Скоростта на „освежаване” или refresh rate се измерва в херци(Hz) и представя броя на кадри, които се възпроизвеждат на екрана за една секунда. Ако този брой е малък, човешкото око ще е в състояние да забележи интервала между тези кадри, което ще доведе до ефекта на „примигване” на изображението. Европейският стандарт за скоростта на освежаване на CRT монитора е 85 Hz. Максималната разделителна способност на един монитор не зависи само от неговите високи честоти на сканиране. Друг важен фактор, който я определя е разположението на точката (dot pitch) или физическото разстояние между отдалечените фосфорни точки на един и същи цвят във вътрешността на CRT. Обикновено, разположението на точката варира между 0,22 мм и 0,3 мм. Колкото по-малко е това число, толкова по-детайлна може да е картината. Както и да е, за да бъдат осигурени твърде много пиксели за монитор с недостатъчна стойност на разположение на точката води до влошаването на някои детайли, като например това надписите под иконите да изглеждат леко или много замъглени.

[редактиране] Предимства и недостатъци

Намаляването на броя потребители, използващи CRT монитори е било предричано доста време, по следните причини:

• те са тежки и заемат доста място
• „гладни” са за електрическа енергия – обикновено за 17-инчов монитор са нужни 150 W
• работят с високо напрежение, около 16 000 V, поради което излъчват рентгенови лъчи
• освен рентгенови лъчи, CRT излъчват и така високо и ниско честотните магнитни полета, които са доказано вредни за хората.
• технологията на сканиране, която те използват прави трептенето на образа неизбежно, което води до напрежение в очите и умора.
• тяхната възприемчивост откъм електромагнитни полета ги прави уязвими във военни условия.
• тъй като тяхната повърхност е или сферична или цилиндрична, това води до не толкова правилното изобразяване на прави линии около краищата на монитора.

CRT мониторите доминираха на пазара в началото на новото хилядолетие поради следните причини: Луминифорите се използват от одавна и са достатъчно усъвършенствувани, те предлагат отлична цветова наситеност при много малкия размер на частиците, който се изисква при мониторите с висока разделителна способност (резолюция). Фактът, че луминифорите излъчват светлина във всички посоки означава, че екрана има видимоста от 180 градуса. CRT мониторите могат да постигнат стойности на осветеността до 1000 cd/m². Те използват проста и зряла технология и могат да бъдат произвеждани по-евтино. Все още цената им е по-ниска в сравнение с алтернативните технологии.

Към 2001 г. съдбата на CRT технологията изгледа вече предначертана - доминацията на CRT мониторите наближава своя край. Apple пускат на пазара всички свои системи с LCD монитори, а Hitachi спряха производството на CRT монитори с изявлението, че „няма изгледи за растеж в пазара на CRT монитори”. През лятото на същата тази 2001 година Philips Electronics – най-големия световен производител на CRT монитори – се съгласява да слее бизнеса си с този на най-големия конкурент на компанията LG Electronics. През 1999 г. годишните приходи от продажба на CRT монитори са били най-големи - около 20 милиарда долара. Смята се, че продажбите ще спаднат на половина до 2007 г.

[редактиране] Течни кристали

Съкратено от liquid crystal display или монитор с течни кристали. Това е вид монитор, който се използва при дигиталните часовници и много портативни компютри. LCD дисплеите използват два листа поляризиран материал с разтвор от течни кристали, намиращ се между тях. Електричните потоци, преминали през течността предизвикват подравняване на кристалите, такова че светлината да не може да премине през тях. Следователно всеки кристал представлява капак, който или позволява на светлината да премине през него или я блокира. Монохромните LCD изображения често се появяват, като сини или тъмно сиви изображения върху сиво-бял фон. Цветните LCD дисплеи използват две основни техники за представяне на цвят: Пасивната матрица е по-евтината от тези две технологии. Другата технология, наречена Thin Film Transistor(TFT) или active-matrix(активна матрица) произвежда цветни изображения, които са толкова детайлни, колкото и тези на стандартните CRT дисплеи, но технологията е скъпа. Съкратено от Thin Film Transistor или тънък пластов транзистор. Това е вид LCD плосък монитор, при който всеки пиксел се контролира от един до четири транзистора. TFT технологията осигурява най-добрата резолюция при плоските монитори, но е и най-скъпа. TFT мониторите понякога биват наричани LCD с активна матрица. Дисплеите с пасивна матрица, появили се на пазара наскоро и които използват CSTN и DSTN технологиите демонстрират ясни цветове, като по този начин конкуренцията между тях и дисплеите с активна матрица става все по-жестока. Повечето LCD монитори, използвани при преносимите компютри са “предавателни”, което прави текста, който се изобразява на тях по-лесен за четене. Начинът, по който LCD контролира преминаването на светлината обхваща поляризирането на светлината. След като веднъж светлината бива поляризирана в определен ъгъл на поляризация с филтър нейната сила може да бъде контролирана чрез настройване на ъгъла на поляризиране чрез друг филтър. Първата част на един LCD се занимава с преминаването на светлината през поляризиращия филтър. Тогава светлината преминава през слой, пълен с течни кристали, които се контролират от транзистори. След това светлината преминава през цветови филтри (също както при CRT мониторите, всеки пиксел при LCD дисплея се състои от три компонента – червен, зелен и син). Транзисторът прилага електрическо напрежение върху течните кристали, като по този начин ги подрежда в пространството. Светлината променя своя ъгъл на поляризация, когато премине през наредената молекулна структура от течни кристали и в зависимост от своя нов ъгъл на поляризация се поглъща напълно или отчасти. Това позволява създаването на какъвто и да е полутон от черно до чисто бяло. Трите основни типа LCD дисплеи са:

[редактиране] Типове

• TN TFT или ТН+Film TFT

Най-разпространеният тип цифров панел е базиран на технологията, наречена TN TFT или ТН+Film TFT (Twisted Nematic + Film). Терминът „пласт”(Film) означава допълнителен външен слой, който позволява да бъде увеличен обичайният ъгъл на гледане от 90 (45 от всяка от двете страни) до 140 градуса. TN TFT е първата официално представена LCD технология и все още е популярна при средните и ниските панели на преносимите и настолните компютри. Това се дължи на ниската цена на производство на тези панели. LCD панелите, базирани на TN TFT матрицата притежават някои недостатъци. Най-големият такъв е, че черният цвят изглежда повече като тъмносив на по-старите панели, което от своя страна означава слаб контраст. През годините тази технология се подобрява и модерните TN панели могат да предложат повече дълбочина при показването на тъмни сенки от сиво към черно. Вторият проблем се появява, когато транзистора „умира”, оставяйки след себе си светла „мъртва” пикселна област, която се появява на екрана и е много по-силно забележима от колкото тази с черния цвят.

• Super-TFT или IPS

Следващият основен тип LCD технология е IPS(In-Plane Switching), който е замислен, така че да подобри някой от недостатъците на TN TFT технологията. Тази технология също така бива наричана Super-TFT и бива развивана от фирмата Hitachi. IPS позволява увеличаване на ъгъла на видимост до почти 170 градуса, използвайки по-прецизен метод за контрол на наредбата на течните кристали, който е основният принос на тази технология. Въпреки това, контрастните съотношения остават на същото ниво, на което са тези при TN TFT технологията, а времето за реакция дори е нарастнало. Положителната страна при този метод е това, че „умиращите” пиксели автоматично стават черни, за разлика от чисто белите при TN TFT панелите. Въпреки това, тази технология има един основен недостатък, защото при работата на електрическо поле в подобна система, то се нуждае от разумно количество енергия и тази работа отнема повече време. Това само по себе си води до увеличаване на времето за реакция на монитора. IPS представлява компромис и докато „мъртвите” пиксели са по-малко забележими тези монитори не са достатъчно добре сработени с мобилните приложения.

• MVA Третата технология бива развивана от фирмата Fujitsu и е обещаваща от гледна точка на преодоляването(нещата изглеждат така поне от теоритична гледна точка) на основните недостатъци на LCD панелите. Тази технология се нарича MVA(Multi-Domain Vertical Alignment или Многоадресово Вертикално Разположение) и е наследника на предишните VA технологии. В общи линии нейните предимства се съсредоточават в това че тя е способна да подобри ъгъла на видимост и представянето на цветовете. Тя осъществява тези си предимства, поради факта, че притежава всички цветови елементи върху панела, като те са разделени на клетки и зони. Те се формират по надигнатите части на вътрешната структура на филтрите. Целта на този дизайн е да може течните кристали да се движат в посока, противоположна на съседните си течни кристали. Това също така позволява на наблюдателя да вижда същата степен на засенченост и качество на цвета, независимо от ъгъла на гледане.

Потенциалът, който се крие в MVA технологията е много голям. Едно от нейните основни предимства е намаляването на времето за реакция. Въпреки това, този сложен панел увеличава цената на производство за производителите на LCD и също така не позволява на тези производители да се възползват от неговите качества напълно поради техническите проблеми и сложността на самия процес на производство. Засега дялът на пазара на MVA LCD технологията е малък, но постоянно расте. В момента MVA e най-напредналото в техническо отношение решение на LCD пазара.

[редактиране] Плазмени монитори

(Plasma display panel)

Изненадващо е, но тази технология не е толкова нова. Изследването на плазмените дисплеи е започнало още през 1960 г. в САЩ. Първият прототип на такъв продукт е създаден през 1964 г., като е представлявал матрица от 4х4 пиксела, излъчващи монохромна синя светлина. През 1967 г. матрицата нараства до 16х16 пиксела и светлината вече е бледочервена. Разбира се, от новата технология се заинтересуват гигантите IBM, NEC, Fujitsu и Matsushita. Липсата на пазари за такава продукция обаче замразява развитието на технологията за дълго време. Изследванията продължават най-вече в Япония, където в началото на 90-те години на миналия век се появяват първите комерсиални продукти. Принципът на действие на плазмените дисплеи се състои в следното. Всеки субпиксел е микроскопична флуоресцентна лампа, която излъчва само един от трите основни цвята. Чрез промяна на интензитета на светлината на субпикселите се постигат нюанси на възпроизвежданите цветове. При плазмените екрани се използва благороден газ (например аргон), затворен в определен обем. На всеки от краищата на това тяло има електроди, посредством които се подава високо напрежение (няколкостотин волта). Така газът преминава в плазмено състояние, т.е. налични са еднакъв брой свободни електрони и положителни йони. В резултат на приложеното напрежение се формира поток на електроните към положителния електрод и на йоните към отрицателния. При сблъскването на атомите последните получават енергия, благодарение на която електроните им преминават на по-високо енергийно ниво. При връщане към стандартните им орбити се отделят фотони или казано с други думи - светлина. Така светлината е резултат от движението на плазмата под въздействието на силно електрическо поле. Тази светлина обаче не е видима, а е ултравиолетова, затова стените на телата, в които е затворена плазмата, се покриват със специален прах (фосфор), който реагира на ултравиолетови лъчи и на свой ред излъчва бяла светлина. В това отношение плазмените дисплеи до известна степен приличат на конвенционалните кинескопи. Основното предизвикателство пред производителите на плазмени екрани е да създадат матрица от няколко милиона субпиксела, всеки от които има размери 200х200х100 микрона. На дисплей с резолюция 1280х780 пиксела има около три милиона субпиксела с шест милиона електрода, които да ги управляват. Разбира се, няма как да бъдат прекарани и шест милиона проводника, така че управлението се осъществява чрез хоризонтални и вертикални линии за всеки ред и колона от матрицата. Едно от основните предимства на плазмените дисплеи в сравнение с LCD и CRT е възможността за изобразяване на по-широк цветен спектър. Друго качество на плазмите е големият им ъгъл на видимост, особено в сравнение с LCD технологията. Контрастът при плазмените екрани е на нивото на най-добрите CRT телевизори, защото при първите може да се постигне наситено черно - черните пиксели изобщо не излъчват светлина за разлика от аналогичния случай при LCD пикселите. Високата яркост също е една от силните страни на плазмите. Не на последно място, тези дисплеи могат да бъдат с много голям диагонал при запазване на малка дебелина. Сред недостатъците на плазмените дисплеи са големите по размери пиксели - на практика е проблем да бъде постигнат размер, по-малък от 0.5-0.6 мм. Минималният размер на един такъв екран е 32" или 82 см и единственият начин за увеличаване на резолюцията е чрез увеличаване на диагонала. Освен това гледането на плазмен екран от сравнително близко разстояние не е препоръчително заради наличието на трептене, породено от начина на функциониране на самия дисплей. При определени обстоятелства плазмите могат да "прогарят" подобно на CRT мониторите, на които дълго време е било показвано едно и също изображение. Казано с други думи, тези дисплеи стареят с времето и имат относително малко (за момента) време на живот на пикселите - между 5 и 10 години при няколко часа на ден употреба и постепенно губят качествата си. Оптичните свойства на пикселите след този период се влошават и изображението става бледо и неконтрастно. Освен това поради използването на високо напрежение консумацията им е доста висока - от порядъка на 250W за 42-инчов модел.

[редактиране] Органични светодиоди

(Organic Light Emitting Diode

Според всички специалисти, това е технологията, която в един момент на своето развитие ще изпревари TFT технологията и ще стане доминираща и то не само за мониторите и телевизионните приемници, но и при мобилните телефони, цифровите камери и др. Технологията OLED, макар и да повтаря пътя на развитие, изминат от LCD (пасивни и активни матрици), има две много съществени отличия от LCD, които се виждат и от заглавието и - това са използваният материал (органични съединения), и принцип на изобразяване (автономно излъчване на светлина). Предимството на тази технология се състои в това, че не са необходими лампи, осветяващи матрицата отзад, а всеки пиксел сам излъчва светлина под управлението на OLED диоди, които, всъщнист, представляват отделните пиксели. Яркостта на светене се определя от тока, които се подава на диода.

[редактиране] “Емисионно поле”

Технологията FED донякъде наподобява процесите на обикновените CRT монитори, тъй-като и при двата типа дисплеи се използва луминофор, частиците на който светят под въздействието на електронния лъч. За разлика от обикновения кинескоп, обаче, в който се използват три пушки, бомбардиращи с електрони луминофора, в FED дисплеите огромно количесто малки източници на електрони са разположени зад всеки един условен пиксел на екрана, заемайки значително по-малко място в пространството, особено в дълбочина. Най-голям е напредъкът при технологията "емисионно поле" SED (Surface conduction electron emitter display или повръхностно-проводников електронно емитиращ дисплей), съвместна разработка на японските електронни гиганти "Канон" и "Тошиба". Тази технология може най-лесно да се представи като комбинация от кинескопи и течни кристали. Както и в брауновата тръба, цветното изображение се получава на стъклен екран, след като електронен лъч задейства червен, син и зелен фосфор. Ала вместо използването на централен източник на електрони, както е в традиционния браунов кинескоп, където електронният лъч се отклонява така, че осветява всички отделни точки на изображението една след друга, при технологията SED всяка точка се активизира от собствен лъч. Това става на противостоящия втори стъклен екран, където хиляди електродни двойки са наредени в една обща плоскост и при прилагането на напрежение предизвикват миниатюрен електронен лъч. За всяка точка от изображението се използват три двойки електроди - съответно за червения, зеления и синия цвят. Посредством вакуум между двете стъклени плоскости-екрани, електронните лъчи се отправят към плоскостта с фосфора и карат точката да свети. Този способ минава без фоновото осветление на дисплея от течни кристали. Поради това изображението е особено равномерно осветено и качеството му не зависи от ъгъла на наблюдение. Според "Тошиба" новите екрани изразходват с една трета по-малко електроенергия в сравнение с течнокристалните и две трети по-малко от плазмените телевизори.

[редактиране] LEP - Монитор от “светещи полимери”

Технологията LEP (Light Emission Plastics), разработена от английската фирма Cambridge Display Technology(CDT) преди около 5 години, на практика представлява едно от многото стъпала към постепенното подобряване на технологията на светещите полимери, в случая пластик, която се очаква да навлезне в ежедневието ни след няколко години, заменяйки сега масовата TFT.