Босилеград
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Босилеград е град в Западните покрайнини. Той се намира в Сърбия и е в близост до границата с България. Градът е административен център на Босилеградска община.
| Босилеград | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Област: | Пчински окръг |
| Население: | 11 644 |
| Надм. височина: | 730 м |
| Пощ. код: | 17540 |
| Тел. код: | +381 17 877 ... ;+381 17 878 ... |
| МПС код: | VR |
| Кмет | |
| Владимир Захарийев (Демократическа партия на Сърбия) | |
| Адрес на общината | |
| СО Босилеград, п.к. 17540 Босилеград, Сърбия; тел.:+381 17 877 170 , факс: +381 17 877 167, e-mail: sobosilegrad@ptt.yu |
|
Съдържание |
[редактиране] География
Босилеградско захваща една част от планинската област Краище, която се простира от двете страни на сръбско-българската граница. В сръбската част Краището захваща планините Варденик, Доганица, Дукат, Тлъмино, Гложка планина и Босилеградска котловина. Областта представлява сложна мозайка от планински ридове и долини, твърде характерно за Босилеградския край. Той се отличава още и със сурова природа и изключително планински релеф. От останалата част на Сърбия Босилеградският край е откъснат с планинските масиви Бесна кобила, Власина и Страшер.
Най-високият връх в този планински район е планината Бесна кобила с 1 936 м. надморска височина. Затова в зимния период Босилеград и по 6 месеца е откъснат от Сърбия, поради завеяни и непроходими пътища през този планински масив. Босилеградската котловина е с дължина 5,5 км., средна широчина 1,5 км. и 730 м. надморска височина.
[редактиране] История
Като най-старо племе, което е живяло тук се смята племето пеонци, които живели между Струма и Вардар. През 506 г. п.н.е. голяма част от пеонците били завладени от персийците. През 4 в. П.н.е Пеония била под владение на друго племе – дентелити или дантелити. Войводството на дентелитите било от Рила до Осогово, на север до тимошките притоци и софийското войводство. По-късно този край бил населен от траките, чийто главни занаяти били скотовъдството и рударството. Тук са намерени монети, които говорят за живота на траките. Това са най-оскъдни сведения, по които може да се предполага какви народи са живели и минавали през Босилеградския край в миналото.
За пръв път в тоя край са дошли българи през 809 г., когато била превзета София от Крум. При Цар Борис (845-884) Македония до Струма и Охрид била българска, съответно и тези краища са влизали в тези територии. Около 200 години тези територии са били под Византийска власт. През 1084 г. около 80 хиляди печенеги минали Дунава и навлезли във Византийската държава, за да грабят. Византийските войски подпомогнати от българските успели да ги разоръжат и да ги населят около днешна София. Те скоро се пославянчили, но името шопи останало и до днес.
По време на царуването на Цар Калоян, този край бил в пределите на България, но след смъртта на Цар Иван Асен II (1247 г.) този край попаднал наново в ръцете на византийците. През 1282 г. Милутин II , сръбски владетел завладял околностите на Велбъжд (днешен Кюстендил). След това тези краища биват завладени от турците. По времето на турското владичество Босилеградско било нахия.
След Oсвобождението на България от турците 1878 г. Босилеградско попада в териториите на Княжество България. Но тогавашната Краишка околия била със седалище в с. Извор. След съединението на Княжество България с Източна Румелия 1886г. Босилеград става околийски център и управлението е преместено именно там, а самата околия е прекръстена на Босилеградска околия.
От Берлинския конгрес, 1878 г. до Ньойския договор от 1919 г. Босилеград се намира в пределите на Княжество България, после на Царство България. По време на Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война българите от Босилеград се бият на страната на България, предимно в състава на 13 пехотен Рилски полк.
През 1917 г. сръбският четнически войвода Коста Пекянац заедно със своята чета опожарява Босилеград и изгаря две живи деца. След Ньойския договор от 1919 г. Босилеград и останалите части на Западните покрайнини са предадени на Кралството на сърби, хървати и словенци, преименувано през 1929 г. в Кралство Югославия. По време на Втората световна война, по-точно през 1941-1944 г., община Босилеград е върната на България и се намира под българска юрисдикция, но след преврата на 9 септември 1944 г. е върната на Титова Югославия и по-точно на Сърбия. След разпадането на СФРЮ през 1991 г., през следващата година община Босилеград влиза в територията на Съюзна република Югославия, а след преобразуването на СРЮ през 2003 г. - в Сърбия и Черна гора. Oт юни 2006 година е в състава на Република Сърбия).
До излизането на книгата на българския учен и краевед Йордан Захариев "Кюстендилско Краище" през 1918 г., Босилеград е почти непознат и за самите българи. За историческото минало на Босилеград преди 1878 г. се знае твърде малко. Цялото описание на този край - географско, етнографско и историческо, се дължи преди всичко на краеведа Йордан Захариев, роден и израснал в Босилеград. За съжаление днес в Босилеград къщата на Йордан Захариев е разрушена, въпреки че с историческата си стойност отдавна е трябвало да бъде превъната в етнографски музей на този край.
[редактиране] Герб
Настоящият герб на град Босилеград е приет от общинския съвет през септември 2002 година. Представлява комбинация от проектите, класирани на трите първи места на конкурса за герб на гр. Босилеград, организиран от Oбщинският съвет. Гербът на Босилерад представлява светло син щит, върху който са изобразени книга, църква и планина с чемширен венец. Книгата съдържа отличителните букви в сръбската и българската кирилски азбуки ( Ћ, Ј, Љ, Њ, Ђ, Џ - сръбски букви на левия и Ъ, Я, Й, Ю, Ь, Щ - български букви на десния лист от книгата ). Тя е символ на двете културни и езикови влияния в града - на българския език като майчин и на сръбския като официален. Изобразената църква е мини изображение на най-старата църква в областта -църквата Света Богородица в село Извор, символизираща източноправославното вероизповедание на местното население. Най-долу в герба е изобразен планинският масив на планина Църноок, най-високата планина в общината, която символизира екологично чистата природа в местността. Чемширът се явява като символ, често споменаван в местния фолколор, и имащ важна роля в местните обреди (кръщене, сватба, погребение). Редуването на червената рамка на щита, синия фон и бели изображения прави паралел на редуването на панславянските цветове на трикольора на република Сърбия. Щитът е поддържан от два златни изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху произволна основа и символизират принадлежността на местното население към българския етнос и култура, тъй като изправения лъв е символ на България. Под щита и основата се намира червена лента (повтаряща цвета на метала на щита) с бели ръбчета, върху която е написано с бели букви името на града.
Върху щитът, вместо корона е изобразен по-малък щит, обвит във венец от златни дъбови клонки. Дъбовите клонки като символ са взети от социалистическия герб на Сърбия, но те се намират също така и на герба на България. Малкият герб изобразява сградата на общината на града. Отново се забелязва редуване на трите цвята синьо (цвета на небето), бяло (цвета на сградата) и червено (цвета на земята) , правейки паралел с цветовете от флага на Югославия. Щитодържателите носят освен щита и две знамена (по модел на гербовете на градовете в Сърбия) - националното знаме на Сърбия и знамето на града.
Знамето на Босилеград се състои от две еднакви хоризонтални цветни полета, синьо и зелено в този ред от горе на долу, разделени помежду си от златна лента. Те представляват синьото небе и зелените поля, а златната лента представлява изгрева - символ на нова надежда.
[редактиране] Легенда
По легендата, преди да попадне под турска власт, тези земи са управлявани от крал Бусил и крал Бранко - местни земевладелци. Той е имал крепост или укрепление, намиращо се в местността Градище, в близост до сегашния Босилеград, от която са останали само основи.След време турците го залавят следвайки гъските минаващи през таен проход.. Името Босилеград или както го наричат местните Бусилиград произлиза от словосъчетанието Бусилев+градеж => Бусилеград => Босилеград Името на Босилеград се свързва неправилно с растението босилек.
[редактиране] Религии
Населението е предимно източно-православно. На територията на град Босилеград са разположени много православни храмове.
[редактиране] Политика
Кмет на община Босилеград в момента е Владимир Захарийев, член на Демократическата партия на Сърбия с председател сегашният министър-председател на Република Сърбия др. Воислав Кощуница. Владимир Захариев е и депутат в парламента (скупщината) на Република Сърбия от Демократическата партия на Сърбия.
[редактиране] Население
Босилеградска община е с преобладаващо българско население погранична община в Сърбия, която заема 57 091 хектара площ. В рамките на общината влизат 36 села с общо 10 760 души население, от които 2 250 живеят в града. Общината има 3 500 домакинства. Броят на селскостопанските домакинства в общината възлиза на 2 650. Броят на пенсионерите в общината е към 1 400 души. В обществения и частния сектор работят 2 300 души, към 3 000 души търсят работа. 60 % от незаетите са под 30-годишна възраст.
[редактиране] Икономика
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Културни и природни забележителности
- река Драговищица
- язовир Лисински
[редактиране] Паметници
Триметров бюст-паметник на Васил Левски е открит в центъра на Босилеград на 4 март, 2005 г. На тържеството по откриването присъстват вицепрезидентът на България Ангел Марин, председателят на фондация „Васил Левски“, депутати, представители на общини и други официални лица от България и Сърбия и Черна Гора. Паметникът е издигнат изцяло със средства на български фирми и граждани.
[редактиране] Църкви
Църква Св.Петка
 Паметникът на Васил Левски отблизо |
 Паметник на Левски в Босилеград |
 Църквата Св.Петка |
[редактиране] Редовни събития
- Велики (Умни) петък - събор (панаир) в града
- 3-те дни от Великдена - Международно състезание по чупене на яйца, организирано от КИЦ "Цариброд"-Босилеград
- Малка Богородица (рождение на Св.Богородица) на 21 септември (стар стил) - събор (панаир) в града, след 2002 официален празник на града
[редактиране] Личности
- Емануил Попдимитров - поет
- Йордан Захариев - етнограф
- Димитър Механджийски (р.1916), художник, роден в Босилеград
- Влатко Глигоров - лекар
[редактиране] Литература
[редактиране] Други
[редактиране] Кухня
[редактиране] Вижте още
[редактиране] Външни препратки
Официална уеб страница на община Босилеград
Любителски снимки от Босилеград
Децата от Босилеград ще могат да учат на български език
