Горни Коритен
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Горни Коритен е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, Област Кюстендил.
| Горни Коритен | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Област: | Кюстендил |
| Община: | Трекляно |
| Население: | 26 (13/09/2005) |
| Надм. височина: | 1032 м |
| Пощ. код: | 2557 |
| Тел. код: | 07927 |
| Геогр. положение: | 42° 30' 16" сев. ш. 22° 34' 19" изт. д. |
| МПС код: | КН |
| Кмет или наместник | |
| Име Фамилия | |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Горни Коритен се намира в планински район в северозападната част на Кюстендилско Краище, популярен още като "Мала Франция", в нископланинския пояс на Кобилската планина (връх Чардак - 1312 м.), Милевската планина (връх Милевец 1733 м.) и части от Пенкьовската планина (Конски връх 1187 м.). Горни Коритен е на 33 км от Кюстендил посока с. Трекляно. До селото се стига или по третокласен път №601 - Кюстендил-Драговищица-Долно Уйно-отклонение за Горни Коритен (11 км) или по отклонение от Драговищица-Злогош-отклонение Долни Коритен.
- името на селото идва от релефа, просечен от сухи каменисти долини напомнящи на „корита“, със стръмни склонове
- селото е на махали/Център-село,Мазгарци,Ралоква,Пауновци,Цоневци,Богдановци,Спасановци,Джуркинци,Реката …/,къщите са строени с неизпечени тухли-местно производство/глина+слама/ и гредоред, някои къщи покрити с каменни плочи, каменни зидове, наличие на асфалтов път до Център-село, останалите селски-трамбовани
- нерегулярна автобусна връзка с Кюстендил
- намира се в 2 км гранична зона със Сърбия/Пчински окръг, гранична линия на база на Ньойски договор/27.11.1919год./-минаваща по билото на Рудина/
- съседни села: Долни Коритен (3 км) и Уши (4 км) до общинския център Трекляно - 9,6 км.
- основен поминък е скотовъдство - дребен рогат добитък и крави; земеделие - овес, ръж, тютюн, царевица;
ограничено зеленчуково производство (главно в ниските части край Кортенската река вливаща се в река Драговищица):зеле, зелен боб, цвекло, тикви, картофи и др.
- климат - умерено-континентален до нископланински
- камениста-планинско-ливадна почвена покривка,редуване на планински ридове и долини, редуване на дъбови кории с ливади и участъци с плодови дървета/джанки, ябълки-стари български сортове, сливи, круши/,в местността „Локва“ наличие на глинеста почва използвана за производство на непечени тухли за строеж,наличие на находища от нечисти варовици и въглища.
- екологично чист район-липса на промишленост и замърсители, в близост наличие на дивеч, район богат на билки, шипки, горски плодове, гъби: Lactarius piperatus-лютива млечница,Аmanita ubescens-бисерна гъба, коприва
- животински свят:див заек, пъдпъдъци, планинска жаба, ливаден гущер, яребици, лисици и др.
- селото е електрифицирано (1953),няма действащо водоснабдяване (изоставени помпени станции) и канализация, наличие на карстови води.
- до 1989 год. - ТКЗС, след това не е образувана земеделска кооперация
[редактиране] История
- Откривани следи от древни поселения, намерени останки от строителна и битова керамика,най старото племе населявало тези земи е пеонци, липсват задълбочени исторически изследвания
- След Освобождението 1878 год. е в рамките на Княжество България-Краишка околия със седалище в с. Извор
- След Съединението в 1886 год.е в Босилеградска околия.
- След Освобождението в селото са основани Основно училище и Прогимназия"В.Левски"/построени две отделни сгради/.След 1944
година вследствие на протичащите демографски процеси те са закрити в различни етапи.
- В периода 1921–1941 селото се намира на пътя на чети от Вътрешна западнопокрайненска революционна организация, като в селото има техни ятаци.
[редактиране] Развитие
В плана за регионално развитие на общината е предвиденно да се работи за откриване в местност Славчето на ГКПП,което би допринесло за оживяване на връзките със Западните покрайнини в Сърбия/с. Извор, гр. Босилеград и др./,където живеят много роднини на местните жители.
[редактиране] Религия
-източно-православна, наличие на църква-"Свети Пророк Илия"/19...год./-Софийска екзархия,намира се в Център-село,недействаща.
[редактиране] Културни и природни забележителности
-Наличие на суха речна долина/наречена от местните хора „Доло“/,която завършва/пропада/ в дълбока пещера с подземна река, която излиза на повърхноста на десетки километри разстояние.
[редактиране] Редовни събития
-Ежегоден събор-среща на границата със Сърбия/местност Славчето/.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Личности
Емануил Попдимитров Попзахариев/1885-1943год./-известен български поет и писател в периода 1904–1906 год.творил в района, докато е бил учител.
Стоичко Мазгарев/...../-Директор на Прогимназия "В.Левски" в периода 1930-1944год.
Владимир Цеков Господинов/1884-.../ - Владе Американеца: Картинка:Владе Американеца в Чикаго
икономически емигрант/10 години в USA/, работил по изграждането на жп-линии/щат Айова 1915 год./,трамвайна линия/щат Пенсилвания-гр.Лебенон 1910-1914 год./ и в металургичните заводи на САЩ/щат Охайо-гр.Юкиюкстон-ф-ма Хинситук фабричен номер 8049/;завърнал се в България през 1924 год,помагал на местните хора финансово в годините на икономическата криза след Първата световна война, участник в битката при Булаир-1913год и Одринската крепост/13 пехотен Рилски полк-барабанчик/.
инж.Владимир Николов Кацарски/1953год./ -внук на Владе Американеца.
завършил ВМЕИ/Технически университет/София-1979год. и ВАВТ-Москва /Всесъюзна Академия за външна търговия/-1986год. Носител на авторски свидетелства и разработки в областта на леката промишленост. Специализирал във фондация"Carl Duisberg"-Германия и фирма"Fred Johl"-Германия. Работил в СО"Младост",СО"Пирин",ВТП"Пиринимпекс",ВТП"Еврокомерс 90"-зам.директор, "Дарис МС"ЕООД-Управител.
[редактиране] Други
[редактиране] Мeстни напитки:
"Джанковa ракия" - Ракия от джанки,около 40 градуса,със специфичен мириз
"плодова ракия"-ябълки,круши и др.
[редактиране] Занаяти:
"тъкане на битови шарени черги" - от парцалени изрезки,от вълнена прежда;дървен стан със совалка и "бърдо"
"предене на прежда от овча вълна"-вретено,хурка,чекрък
"производство на ~опинци/цървули/~ от свинска кожа"-материал свинска "щавена" нестригана кожа
"производство на непечени тухли от глина и слама"-дървени калъпи и сушене на слънце
[редактиране] Народни носии:
женска носия/Кюстендилски край/:
вълнен сукман обшит със сърма,кенарена"кошуля","скутача"-
тъкана престилка,"метални или сребърни пафти","опинци","яшмак"на главата
мъжка носия:потури,кошуля,вълнен елек,навуща,опинци,овчи калпак
[редактиране] Игри:
в селото в миналото е разпространено спускане със саморъчно направени дървени
шейни/"сани"на местното наречие/по тревата в кориите
[редактиране] Кухня
Типични местни гозби:
---------------------
"мачкан"-надробен хляб запържен в масло с прибавено сирене
"лучена супа"-прави се с пера от лук,прясно мляко
"каша с пилешко месо"
"лучена яхния със сушени сини сливи"
"спържа"-късчета свинско месо и дреболии в мас
"печени гъби-лютици"-вид местни гъби/лютива млечница-Lactarius piperatus/,нямащи отровен двойник,люти на вкус
"свинско месо с праз лук и сухи червени чушки"
"зелник"-кръгла баница в средата със специална плънка от праз лук и др.
"погача печена в ~подница и връшник~на жар"
"колак"-печена питка в средата с цяло яйце/с черупката/
"пресно козе или краве сирене"
"супа от коприва"
"супа от зелени домати"
"расол"-супа от кисело зеле
"ермеева чорба"-слаб оцет,разреден с вода,стрити печени люти сухи чушки,лук
[редактиране] Специфични думи:
"ручок"-ядене "подница"-землен съд за печене на хляб
"арно"-добре "бучка"-продълговат ддървен съд за биене на масло
"пладне"-обедно време "катанец"-катинар
"бохча"-специална кърпа
"яшмак"-кърпа за глава
"ручам"-ям
"компир"-картоф
"репушка"-листо от цвекло
"саат"-час
"ода"-ходя
"патладжан"-домат
[редактиране] Външни препратки
snimka:Vlade Amerikaneza v Chikago
