Бойно изкуство
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бойните изкуства според класическото разбиране на понятето включват в себе си всички видове азиатски системи за самозащита и водене на борба със и без хладно оръжие срещу един или повече противници. В последно време много автори и практикуващи използват словосъчетанието бойни изкуства за абслютно всички такива системи, независимо в коя точка на света са възникнали. През миналия век се наблюдава процес на превръщането на много от бойните изкуства в спортни дисциплини. В по-малка степен се наблюдава и обратният процес.
Съдържание |
[редактиране] Азиатски бойни изкуства
Азия е континентът, където бойните изкуства получават изключително добро развитие, и където имат най-силни традиции.
[редактиране] История
Въпреки че различни писмени източници говорят за практикуването на различни видове борби и бойни умения от най-дълбока древност, за основател на съвременните бойни изкуства се приема легендарният Бодидхарма. Той е бил будистки монах, основоположник на учението зен. Живял е през 6 век от новата ера. Роден е в Индия, която напуска за да провъзгласи своето учение по света. Смята се, че той е основател на също така легендарния манастир Шаолин. Бодидхарма противопоставил своето учение на даоизма, като казвал, че за да се постигне Просветление (Сатори) е нужно да надмогнеш съзнанието си и да постигнеш пълен контрол над него. А за да направиш това е нужно първо да надмогнеш тялото си. За целта той създал няколко комплекса от физически упражнения, които учениците му е трябвало да практикуват всеки ден. Тези упражнения послужили по-късно за основа на първите форми в бойните изкуства.
[редактиране] Философия
Повечето азиатски бойни изкуства са тясно свързани с будизма и по-конкретно с зен будизма, но съществува и друга голяма група, предимно китайски, така наречени меки стилове, които са свързани с даоизма.
[редактиране] Видове
- Според начина на водене на бой биват:
За отбелязване е, че повечето традиционни стилове бойни изкуства са комплексни системи, в които се употребяват както хвърлящи, така и удрящи техники.
- Според маниера на изпълнение на техниките могат да бъдат:
- Твърди — Карате, Таекуондо, Шао лин кунг фу и др.
- Меки — Айкидо, Тай чи чуан, Па куа и др.
Тук също можем да отбележим, че много от стиловете включват в себе си както меки, така и твърди техники.
- Според географското разположение на школата родоначалник:
- Японски — Карате, Джудо, Кендо и др.
- Китайски — У Шу и др.
- Корейски — Таекуондо, Хапкидо, Те кион и др.
- Виетнамски — Виет во дао и др.
- Филипински — Кали, Пенджак силат и др.
- Съществуват още индийски стилове, тайландски и др.
Тук също трябва да отбележим, че нормално във всеки традиционен стил успоредно с техниките с оръжия се изучават и техники на борба без оръжие, срещу въоръжен или невъоръжен противник.
- Според спортната насоченост:
Голяма част от стиловете имат едновременно спортен, традиционен и практически раздел.
