Бобощица

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бобощица
Данни
Население:	около 1 200 (2005)
Надм. височина:	1112 м
Геогр. положение:	40° 33' 15 сев. ш. 20° 45' 52 изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Бобощица (в местния диалект понякога Бобошчица, често неправилно Бобошница и Бобошица, на албански: Boboshticë или Boboshtica, румънски: Bobostita или Boboştiţa, на гръцки: Μπομποστίτσα) е село в Албания в окръг Корча, област Корча, разположено на 5 километра южно от град Корча в подножието на планината Морава в долината на река Дунавица. В миналото Бобощица заедно със съседното село Дреново има преобладаващо българско и влашко население, почти асимилирано вследствие на силните процеси на албанизация и елинизация. Днес само десетина души в Бобощица говорят български език^[1][2].

Съдържание 1 История 2 Говор 3 Родени в Бобощица 4 Вижте още 5 Бележки

[редактиране] История

Бобощица е последното от многобройните навремето български села в Корчанско. Според академик Иван Снегаров^[3] Бобощица е старо село. През 1503 година в манастира до селото „Свети Никола“ е построена нова църква, на чиято западна стена има гръцки надпис с имената на ктиторите - Богдан, Челко, Вълчо и Телче. През 1709 година този манастир минава под ведомството на Охридската патриаршия.

През 1728 година заедно с други села в Корчанско Бобощица става вакъф на Корчанската митрополия. В тази година в Бобощица се провежда и епархийски събор под председателството на охридския партиарх и корчански митрополит Йоасаф. Бобощица става лятна патриаршеска и митрополитска резиденция. Този факт се потвърждава и от английския учен и дипломат Уилям Лийк, който през 1805 година пише, че митрополитът се върнал от Бобощица в Корча, когато научил за неговото пристигане. За областта на Корча Лийк пише, че „българският език все още се говори в някои села на тази област“^[4].

Според академик Снегаров на 26 октомври 1873 година жителите на Бобощица пишат молба до българския екзарх Антим I, написана с гръцки букви на бобощички диалект. В молбата се казва, че в Бобощица и в Дреново се говори български език, описва се селото, разказва се за неговите околности и за стопанското му положение и се съобщава, че то отвсякъде е обградено от албанци. От писмото става ясно, че при Али паша Янински селото става държавен имот и голяма част от жителите му се преселват във Влашко. По-късно султан Абдул Азис започнал да продава имотите. Бобощани не успяват да се освободят от държавна зависимост и затова се обръщат с молба за помощ към екзарх Антим I.

През 1874 година Бобощица се освобождава от държавна зависимост и в 1877 година в селото както и в съседното Дреново е отворено гръцко училище и започва усилена гръцка пропаганда.

По Санстефанския мирен договор от 1878 година Бобощица с цяло Корчанско влиза в границите на България, но Берлинският договор връща областта на Османската империя.

В 1897 година английският консул Чарлз Блънт пише, че в Бобощица живеят 902 православни българи.

В 1903 година немският учен Хайнрих Гелцер посещава Бобощица и Дреново и пише за тях, че са български острови сред албанците населяващи района на Корица (Корча), останки от старо славянско население, което след нахлуването на албанците през 14 и 15 век е оцеляло в подножието на планините^[5].

По данни на Българската екзархия в началото на 20 век в Бобщица има 250 български къщи с 1 471 жители.

В доклад от 1 май 1929 година Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, пише, че в Бобощица и Дреново живеят 2 800 българи.

През 2005 година Бобощица е посетено от албанския езиковед Джелал Или, който пише че в селото само пет шест души говорят „славянски език“^[6]. В същата година трима български езиковеди от Софийския университет посещават Бобощица и Дреново, като в първото откриват шестима носители на говора, а във второто само една жена^[7].

В 2005 година в Бобощица започва да функционира гръцко училище. Много семейства от Бобощица емигрират в Гърция.

[редактиране] Говор

В 30-те години на 20 век френският учен Андре Мазон посещава Корчанско, включително и Бобощица и събира документи и образци от българския говор на населението^[8]. Тези документи заедно с писмото до екзарха използва българският езиковед професор Любомир Милетич, който пише няколко статии, посветени на Корчанския български диалект^[9][10][11]. В бобощенския говор има значителни следи от старобългарския назализъм, подобно на съседния му от изток костурски говор.

Според Милетич говорът на компактната група бежанци от Западна Македония в село Айдемир, наричана от околните българското население "арнаути" е почти еднакъв с говора на бобощичани, което означава, че тези айдемирци са бежанци от Корчанско.

Сръбският професор и езиковед Стоян Новакович, който по-късно става един от бащите на македонизма, също изследва бобощенския говор в своята статия „Приноси към изследването на македонските диалекти“, обнародвана в „Архив за славянска филология“ на професор Ватрослав Ягич. Новакович прави анализ на бобощенския говор на базата на текстове от родния в Бобощица информатор Търпо Тимков, слуга в Цариградска гостилница. Новакович също обръща внимание на запазения назализъм и нарича бобощенския и дреновския говор български.

С бобощенския говор се занимават и руската езиковедка албанистка Агния Десницка^[12], македонският езиковед Божидар Видоески^[13] и българският езиковед Благой Шклифов^[14].

[редактиране] Родени в Бобощица

• Виктор Евтимиу (1889 - 1972), румънски поет и драматург, академик

[редактиране] Вижте още

• Билища
• Връбник
• Голо бърдо
• Мала Преспа

[редактиране] Бележки

1. ↑ Балканските традиции – съжителство на култури, религии и езици (българският език в славянско и неславянско обкръжение)
2. ↑ Xhelal Ylli. Die slavischsprechende Bevölkerung in Südostalbanien und ihre Mundarten. в Языки и диалекты малых этнических групп на Балканах. Международная научная конференция. Санкт-Петербург, 11-12 июня 2004 г.
3. ↑ Иван Снегаров. „Един важен български документ от Корчанско“, „Македонски преглед“, 1934, № 1, с.1-16
4. ↑ Уйлям Лийк. „Пътувания из Северна Гърция“. Лонодон 1835
5. ↑ H. Gelzer. Vom Heiligen Berge und aus Makedonien, в Bulletin of the American Geographical Society, Vol. 38, No. 5 (1906), p. 333
6. ↑ Xhelal Ylli. Die slavischsprechende Bevölkerung in Südostalbanien und ihre Mundarten. в Языки и диалекты малых этнических групп на Балканах. Международная научная конференция. Санкт-Петербург, 11-12 июня 2004 г.
7. ↑ Балканските традиции – съжителство на култури, религии и езици (българският език в славянско и неславянско обкръжение)
8. ↑ Andre Mazon. Documents, contes et chansons slaves de l’Albanie du Sud, Paris, 1936
9. ↑ Любомир Милетич. „Нови сведения за македонските българи в Бобощица (Корчанско) и техният език“ - в Македонски преглед, X, 3 и 4, 19-32, 1937.
10. ↑ Любомир Милетич. „Образци от говора на с. Бобощица (Корчанско)“ - в Македонски преглед, X, 3 и 4, 1937.
11. ↑ Любомир Милетич. „Най-старинният днес български говор е в Македония“ - в Македонски преглед, XI, 1 и 2, 1937.
12. ↑ О говоре славянских деревень Бобоштица и Дренова (южная Албания) // VI Mežinárodni Sjezd slavistu. Acta Sjezdu. Praha, 1970.
13. ↑ Бобошчица (Boboshtica; ОЛА 10b). Fonološki opisi, 1981, стр. 753-766.
14. ↑ Благой Шклифов. Общността на говора на село Бобощица с Костурския говор – в Помагало по българска диалектология, 1984, сс. 77-81