Битка при Трафалгар
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Битката при Трафалгар се провежда на 21 октомври 1805 г. между британския флот и обединената френско - испанска флота. Тя завършва с победа на британците и с установяването им като първа морска сила.
Мястото на битката се намира в близост до Кадис в Южна Испания. Френските и испански кораби били 33 на брой, разположени под формата на полумесец в продължение на километри от нос Роче на север до нос Трафалгар на юг.
Главнокомандващ на обединеният флот бил французинът адмирал Пиер Вилньов, командир на 84-оръдейния "Бюсентор". В битката се откроил и френският капитан Жан Жак Етиен Люка, командващ 74-оръдейния двупалубник "Редутабл". Сред испанците по-известни били Козме Дамиан Чурука, командващ 74-оръдейния "Сан Хуан Непомусено" и Дионисио Алкала Галиано, командир на "Бахама". Флотата на британците съставяла 27 линейни кораба, под командването на адмирал лорд Нелсън, капитан на 100-оръдейния "Виктъри".
Адмирал Нелсън подредил корабите си в две колони, а тактическият му ход бил да раздели на две места френско - испанска флота. Целта била да се създаде объркване в редиците на противника. В битката обединеният флот претърпял големи загуби и бил напълно разгромен. Французите дали повече от 8 хил. жертви, загинали и испанските капитани Чурука, Галиано и Федерико Гравина. Големи поражения претърпели и британците. Адмирал Нелсън бил улучен смъртоносно от куршум по време на абордажа на "Редутабл" над "Виктъри". Няколко месеца по-късно адмирал Вилньов се самоубил с нож в хотелската си стая в град Рен.
Така завършва една от последните морски битки между ветроходни кораби, славна победа за британският флот.
