Биполярен транзистор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Биполярните транзистори са най-широко разпространените дискретни полупроводникови елементи. Използват се за усилване, преобразуване и генериране на електрически сигнали.

Съдържание

1 Общи сведения
2 Основни схеми на свързване
3 Статични характеристики
4 Гранични параметри

[редактиране] Общи сведения

Биполярният транзистор представлява полупроводников кристал с два P-N прехода, които се получават с помощта на трислойна полупроводникова структура на полупроводници с различен вид проводимости. В зависимост от редуването на слоевете се различават два основни вида биполярни транзистори: PNP и NPN. Средният слой, общ за двата прехода е сравнително тънък и се нарича база(В). Неговата проводимост е противоположна на проводимостите на другите два слоя, които се наричат емитер(Е) и колектор(С). Характерна особеност на всички биполярни транзистори е, че концентрацията на примесите в базата, определящи нейната основна проводимост, е много по-ниска от концентрацията на примесите в другите две области.

В зависимост от използвания полупроводников материал биполярните транзистори се делят на две основни групи: германиеви и силициеви. Освен това те се класифицират в зависимост от мощността на разсейване - маломощни, средномощни и мощни; от граничната честота - нискочестотни - до 3 MHz, средночестотни - от 30 до 300 MHz и високочестотни - над 300 MHz; от механизма на движението на токоносителите - дифузни и дрейфови; от технологията на производството - сплавни, конверсионни, епитаксиално-планарни, мезатранзистори и др.

[редактиране] Основни схеми на свързване

Транзисторите се използват най-често като основен градивен елемент в усилвателните електронни схеми. Управлението на изходния сигнал при биполярните транзистори става чрез инжекция на неосновни токоносители през два близкоразположени PN-прехода. Наименованието "биполярни" идва от това, че тяхната проводимост се обуславя от два вида токоносители - електрони и дупки за разлика от униполярните (транзистори без инжекция). Важно: Биполярният транзистор е елемент, който се управлява с ток.

Всеки усилвател притежава четири извода: два входни - за сигнала, който се усилва, и два изходни - за усиления сигнал.Тъй като транзисторът е елемент с три извода, един от неговите изводи се явява общ за входната и изходната верига на усилвателя. Разгледан като четириполюсник, транзисторът може да бъде свързан в три различни схеми: