Бар (град)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бар Бар |
|
---|---|
Герб | |
Кмет: | Анка-Бечка Войводич |
Площ на общината: | 598 км² |
Население на общината: | 40 037 души |
МПС код: | BR |
Tелефонен код: | +381 85 |
Уебсайт: | http://www.bar.cg.yu |
Карта | |
Будва (на сръбски: Бар или Bar) е град, разположен на адриатическото крайбрежие на Черна гора. Населението на града наборява 13 719 души.
Бaр е административен център на едноимената община, чието население през 2003 година наброява 40 037 души. Летището на град Бар е най-голямото на черногорското адриатическо крайбрежие и играе важна роля в туристическата индустрия на страната.
[редактиране] История
Архиелогически разкопки разкриват, че района на град Бар е бил населяван още от времето на неолита. Навсякъде на територията на община Бар се откриват свидетеслтва и останки от древните илири. Като най-голяма забележителност от тази епоха може да бъде споменат реконструирания древноримски дворец "Антипагал", датиращ от 6 век. За първи път името "Антибар" или "Антивари" се споменава през 10 век.
През 9 век градът е превзет от славяните и Бар става център на Княжество Дукля. Много от владетелите на Дукля предпочитат да резидират в Бар - например Михайл I Воислав, първият крал на Дукля, чиято титла е потвърдена в Бар, както и Константин Бодин, който след падането на Дукля прави от Бар седалище на архиепископия. През този период Дукля води ожесточени боеве срещу своите съседи - Византия и Първото българско царство. Поради засилващия се византийски натиск над Дукля, сина на Стефан Доброслав I Воислав - княз Михаил, след преговори с Рим се сдобива с кралска титла през 1077 година, което слага началото на отделянето на Дукля от византийската сфера на влияние. По-късно, следвайки примера на сина на Михаил - Бодин, през 1089 папата прави отново Бар седалище на архиепископия.
Византия отново управлява града в периода от 1166 до 1183, когато Сефан Неман прави внезапен военен пробив, който разрушава адриатическото крайбрежие, включително и "прочутия град Бар", и присъединява Княжество Зета към неговата държава – Рашка. От 1443 дo 1571 региона на град Бар е под управлението на Венецианската република. През Средновековието Бар е център на Южното адриатическо крайбрежие и представлява град-държава, със собствен герб и правото да сече собствени монети. Османците завладяват Бар през 1571 и оставa в границите на Османската империя чак до 1878.
Италианският учен и пионер на безжичния телеграф Гилермо Маркони осъществява радио-връзка между черногорския град Бар и италианския Бари на 30 август 1904 г., а през 1908 в Бар започва строителството на първата железница в тази част на Балканите, която е пусната в експлоатация през 1913.
На 13 юли 1941 в Бар и околностите му започва въстание срещу фашистките окупатори, в резултат на което града, а също и Цетине, са опожарени.
[редактиране] Население
Бар е административен център на едноимената община, която включва град Сутоморе и още няколко малки градчета по адриатическото крайбрежие. Населението й наброява 40 037 души (2003), а в града живеят 13 719 жители.
Изменение на населението на град Бар през годините:
Етнически групи (1991):
- черногорци (50.90%)
- мюсюлмани по националност (13.76%)
- албанци (12.38%)
- сърби (9.79%)
Етнически групи (2003):
- черногорци (44.14%)
- сърби (24.81%)
- албанци (12.05%)
- мюсюлмани по националност (6.31%)
- бошняци (2.27%)
[редактиране] Външни връзки
Общини в Черна гора | |
---|---|
Андриевица | Бар | Беране | Биело поле | Будва | Жабляк | Даниловград | Колашин | Котор | Мойковац | Никшич | Плав | Плевля | Плужине | Подгорица | Рожайе | Тиват | Улцин | Херцег Нови | Цетине | Шавник |