Атомно ядро

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Атомното ядро е центърът на атома. То е съставно от един или повече протони и нула или повече неутрони. Броят на протоните в атомното ядро се нарича атомен номер и определя вида на елемента, чийто представител е даденият атом (например водород, въглерод, кислород, и т.н.). Броят на неутроните определя изотопа на елемента. Броят на протоните и неутроните в едно ядро са свързани; в леките ядра те са приблизително равни, докато по-тежките ядра имат по-голям брой неутрони. Двете числа заедно определят вида на ядрото. Протоните и неутроните имат почти равни маси,като неутронът е малко по тежък и сумата им, масовото число, е почти равна на масата на атома. Масата на електроните е малка в сравнение с масата на ядрото. Тъй като атомът се състои от ядро и електронна обвивка, логически би трябвало масата на атома да бъде сума от масата на електонната обвивка и масата на ядрото. Но тъй като масата на електронната обвивка е много малка в сравнение с масата на ядрото, тя почти не влияе на резултата и се пренебрегва. Поради тази причина за изчисляване на масата на атома е достатъчно да се изчисли само масата на ядрото. А масата на ядрото, както е отбелязано горе, е сумата от масите на всеки протон и сумата от масите на всеки неутрон. Тук е и мястото да се въведе терминът масов дефект, който се изразява в това, че масата, която е получена при сумирането на масата на всяка частица от ядрото, не е равна на масата, която е получена при измерване на ядрото като цяло. Този масов дефект играе важна роля в атомната физика.