Протон

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Протон във физиката (от гръцки - "първи, основен") е е елементарна частица с положителен електричен заряд, равен на 1,6 • 10^–19 кулона и маса 938 MeV/c² (1,6726231 • 10^–27 kg, или около 1836 пъти по–голяма маса от тази на електрона. Протонът се разглежда като стабилен, с долна граница на период на полуразпадане (около 10³⁵ години), макар някои теории да предсказват възможен пълен разпад на тази частица. Протонът има плътност около 2,31 × 10¹⁷ kgm^-3

Ядрото на най-разпространения изотоп на водородния атом е един протон. Ядрата на атомите са съставени от протони и неутрони, свързани заедно чрез силни ядрени взаимодействия. Броят на протоните в ядрото на атома определя химичните характеристики на атома и кой химичен елемент е това.

Протоните се класифицират като бариони и са композирани от 2 горни кварка и от един долен кварк, които се придържат от силните ядрени енергии, опосредствани чрез глуони. Протоновият антиматериен еквивалент е антинеутронът.

В химията и биохимията терминът протон се отнася до водородния катион (H⁺). В този контекст, донорът на протони е киселина, а протонният акцептор е основа (виж Водороден показател)

[редактиране] История

Протонът е открит през 1918 г. от Ърнест Ръдърфорд. Той забелязва, че при изстрелване на алфа-частици в газообразен азот сцинтилационните детектори отчитат, че вследствие на това облъчване, се отделя водород. Ръдърфорд решава, че единственото място, от което може да е дошъл този водород, е азотът, което ще означава, че азотът съдържа водородни ядра. Поради това той предполага, че водородното ядро, за което и преди се е знаело, че има атомен номер 1, трябва да е елементарна частица. Ръдърфорд нарича тази частица протон, от „πρώτος“ ("протос"), която е гръцката дума за „първи, основен“.

[редактиране] Вижте също

• Антипротон
• Атомен номер