Арабска писменост
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Арабската писменост е азбучна, базирана върху отделни букви, присъединени до други букви, които в много от случаите променят техния вид в зависимост от това къде се намират в думата. Арабската азбука се базира върху Nabatean азбука, един Западно Арамейски eзик на античния Среден изток (Aramaic language).
Арабската писменост има общо 28 знака, като 3 са гласни (a, i, u, но i е често употребявана вместо буквата “y”, а “u” често вместо “w”). Освен това някои региони на Арабския свят имат особености в диалекта, поради което са прибавени и допълнителни буквени знаци. Звуци, които не се покриват от стандартния арабски са “p”, “g”, “v”. Те се изписват почти като буквите от стандартния Арабски, но с допълнителна точка. Следващите Арабски букви също не кореспондират с латинската азвука : kh (еквивалент на немско ch), gh (мека версия на kh), th (като в английски), dh (мека версия на th), sh (както в английски) и твърди и акцентувани варианти на буквите t, d, s, z, h.
Гласните звуци нямат букви, само се добавят знаци към буквите, които ги предшестват. В много от случаите гласните не се изписват, както например в “Muhammad”, която се изписва ‘Mhmd”. Гласните са нормални само в специални случаи, когато може да се появи съмнение в правилния прочит на думата и в транскрибирането, където се маркират с чертичка над или под буквата.
Арабският език има три падежа – номинатив (именителен падеж), акузатив (винителен падеж), генитив (родителен падеж), както и 2 глаголни времена – свършено и несвършено. Изреченията се изграждат като глаголно – подложно – предметни конструкции.
