Александър Дюма - баща
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Историята му отрежда мястото на най-плодовит френски романист. Той е автор и съавтор на 91 пиеси и стотици томове белетристика - пътеписи, биографии и дори готварски книги. Разбира се, вечната му слава се дължи на "Тримата мускетари", "Граф Монте Кристо" и "Човекът с желязната маска". Животът му сам по себе си е един роман. Дядо му е френски благородник, омъжен за чернокожа жена от Санто Доминго. Баща му - генерал от Великата френска революция - умира, когато Александър е едва тригодишен, но завещава на сина си неистова жизненост безгрижие и изумителна физическа сила. Африканското у Александър Дюма (24.07.1802 - 5.12.1870) се проявява в къдравата коса, креолския акцент и в обичайната му "презентация" по светските салони: "Баща ми е мулат, баба ми - негърка, а прабаба ми и прадядо ми - маймуни. Моето родословие започва там, където вашето завършва." Младият Дюма получава оскъдно образование от свещеника в родното си село Вил-Котере, близо до Соасон. На 20, благодарение на краснописа си, той е настанен като служител при Орлеанския дук, който по-късно се качва на трона като крал Луи Филип. Дюма се превръща в домошар заедно с Катрин Лебе, шивачка, която през 1824 г. му ражда син. Александър Дюма-син е предопределен от съдбата да стане писател като своя баща. 1829 носи на вече възмъжалия Дюма и първия литературен успех - пиесата "Анри III" и от 1831 - след постановката на "Антоний", той става любимец на Париж Дълбокото познаване на мизерията и реализма при нейното пресъздаване, оригиналността, хуманизма - тези принципи отличават естетическото кредо на писателя и започват все по-ярко да блестят в творбите му. Дюма получава добри пари, но прахосва всичко, което печели. В неговото имение цари един безкраен карнавал на гладуващи артисти, хищни актриси, случайни приятели в забавленията и всякакви други неописуеми паразити. Дюма е първокласен готвач, превъзходен ловец, а с годините става и всеотдаен баща. Той обича да се хвали, че има близо 500 незаконни деца, но истината все пак е по-близо до цифрата три, които са известни. Дюма е наистина неуморен сатир от мига, когато на 17 загубва девствеността си, до смъртта си на 68 години. Жените го описват като изключително напорист любовник. Сам неспособен на вярност той никога не я изисква, дори и от съпругата си. Веднъж той я заварва в спалнята с приятеля си Роже дьо Бовоар. Било студена нощ и Дюма - въпреки накърненото си честолюбие - поканил Дьо Бовоар да остане в семейното легло до сутринта. Над тялото на спящата си съпруга той хвърлял угрижени погледи към "госта" и накрая му казал: "Струва ли си двама стари приятели да се карат за жена, та дори и това да е любимата съпруга?" Дюма, особено когато позастарял, много обичал да рецитира пред младите си любовници специално съчинени неприлични епиграми и поеми. Когато "дамите" се възмущавали, той дълбокомислено отбелязвал, че "всичко, което създава Татко Дюма, ще донесе добри пари някой ден". Веднъж една посетителка заварила Дюма, пристегнал възпълното си тяло в червено танцово трико, а край него в изящни пози - три голи момичета. За голямо удоволствие на Дюма дамата побягнала в ужас. Но маестрото никак не обичал синът му да става свидетел на неговите забавления и това често предизвиквало комични ситуации - когато ставало ясно, че детето идва, ужасени жени се разбягвали около къщата, криели се в килерите и тоалетните, само и само да не ги види младият Дюма. По-късно синът споделя пред свои приятели, че в детството си гледал на баща си като на голямо палаво дете Двамата са много близки. С времето те споделят и любовните си подвизи - Дюма "прехвърля" на сина си свои "изпитани" любовници, което било чест обект на остроумието на двамата. Дюма не вярва в светостта на брака и неговата единствена женитба е резултат на изнудване. Ида Ферие, малка закръглена актриса, с която Дюма имал връзка, откупува всичките му дългове и му предоставя правото на избор - или брак, или затвор за нередовни длъжници. Виконт Шатобриан, който е свидетел на брака, държи реч пред гостите: "Вижте, приятели, как ще благословя този провал." Бракът наистина се проваля след четири години, когато Ида избягва с един италиански благородник. Дюма предпочита актрисите. Това понякога води до неочаквани ситуации - три негови любовници се засичат в негова пиеса. Представете си сценичния им плам: Дюма споделя, че "последвалите търкания в актьорския екип му досаждат." Но Фани Гордосса, смугла, чувствена италианка, се оказва най-досадна. Първият й съпруг бил буквално удавен от ненормалния й сексуален апетит до такава степен, че се принудил да я увива с мокри пешкири, за да охлади страстта й. Дюма смело "разопакова" дамата, но скоро разбира, че такава връзка ще наруши обичайното приемане на посетителки, към което Фани била абсолютно нетолерантна. Той едва се отървава от нея под претекста, че тя има връзка с учителя си по музика. Дюма заминава за Италия, отива при Гарибалди направо на бойното поле. С него е и любимата му Емили Кордие, която той нарича "адмиралът". През деня Дюма я "пази", преоблечена като млад моряк, но не успява да заблуди никого. Хитростта става напълно непрактична, когато Емили се оказва бременна и "адмиралът" дарява Дюма с дъщеря - Микаела, която писателят обича нежно. За съжаление Емили не позволява на Дюма да я признае официално. Дюма има пламенна краткотрайна връзка с танцьорката Лола Монтез, чиито спектакли шокират жените, покоряват мъжете и я превръщат в сексуален символ на времето й. Тя прекарва с Дюма една или два нощи, но охотно разказва за тези срещи, като описва несравнимата му настоятелност. Дори когато е вече на 60, Дюма продължава да бъде любима тема за обсъждане в обществото. Последната му лудост е Ада Исаак Менкен, еврейка от Ню Орлиън, позната на света като "Голата лейди". Най-известната й роля на сцената е да препуска, яхнала кон, облечена само в прозрачно трико. Спектакълът й впечатлява еднакво както разкрепостените духове, така и кръстоносците на морала, които заклеймяват спектакъла като "обидна клевета срещу жените, който ги показва безчестни и покварени". Не е необходимо да се казва, че тя дава на Дюма всичко, което той може да иска от една жена. Ада се движи в литературни среди и вдъхновява с приятелството си хора като Брет Харт, Марк Твен и други писатели. Тя придумва Дюма да се снимат заедно. Снимката, показваща Ада, обвила с тялото си Татко Дюма, обикаля цял Париж и подправя допълнително и без друго скандалната му слава. Но това е последният скандал на Дюма. Той умира скоро след това, непокаял се, но потиснат от страха, че творбите му вече не се ценят. Говори се, че според медицинско заключение Дюма е починал от напреднал сифилис, който му оставила Лола Монтез. Както много други мъже на своя век писателят приема болестта като необходимото зло на приятно прекараното време, малко неудобство на любовта, което обикновено изчезвало: Както казва негов приятел, Дюма продължава нередовния си стил на живот до момента, в който болестта парализира и разсъдъка, и тялото му. "Трябват ми няколко любовници. Ако имам само една, ще я уморя за осем дни", обичал да се перчи Дюма. Незавършен роман на Александър Дюма беше открит във Франция. Уникалната находка е открита в архива на Националната библиотека на Франция. Става дума за произведение под заглавие “Кавалерът на света Ермина”, което във вид на роман-фейлетон е било публикувано във вестник “Монитьор универсел” през 1869 година, но никога не е излязло във вид на отделна книга. По думите на Клод Шоп, който се счита за най-големия специалист по твирчеството на Дюма – баща, става дума действително за уникална находка, тъй като по-рано в архивите откривали само писма, театрални рецензии или малки откъси на текстове, излезли изпод перото на френския писател. По следите на тази нига биографът на Дюма попаднал преди десет години и “само за четвърт час контакт със съкровището разбрал: това е на великия Дюма”. Всички тези години Шоп е посветил на събирането на откъси и поправяне на грешки и неточности, които били допуснати при публикацията във вестника. Трудът се оказал огромен, тъй като романът наброява 900 страници. “Кавалерът на света Ермина”, чийто главнен герой, обсебен от жажда за мъст, напомня на граф Монте-Кристо, по думите на Клод Шоп се явява завършек на трилогия която била започната с романите “Сини и бели” и “Спътниците на Иисус” и разказва за събитията в средновековна Франция. Дюма, който починал през 1870 година, не успял да завърши романа, но според Шоп в произведението не достигат само няколко заключителни редове, които изследователят смята да допише.
