Чалга

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Чалгата (още „попфолк“, „турбофолк“ или „етнопоп“; на англ. turbofolk) е термин, обозначаващ стил в популярната музика в редица балкански страни, оформил се в края на 19. век. Терминът „чалга“ се прилага преди всичко за популярната музика наследник на чалгата, обособила се като жанр в края на 80-те и началото на 90-те години на 20 век.

Съдържание 1 Произход 2 Видни представители 3 Бележки 4 Външни препратки

[редактиране] Произход

По форма чалгата се родее с балканско-ориенталската популярна етномузика. В музикознанието стила е известен под името „етнопоп“^[1][2]. Произходът на популярното му название е от арабски език през турското çalgı (‚свирня‘, ‚музика‘). Въз основа на етимологията и мотивните корелати с ориенталската по характер популярна музика може да се заключи, че стилът няма славянски корени.

Етимологическото значение на думата чалга отправя към популярната развлекателна музика от времето българското Възраждане, изпълнявана от етнически или смесени инструментални състави, наричани „чалгии“^[3]. Този процес е резултат на градския начин на живот — смяна на патриархалния обществен модел с новата градска култура. Често пъти основното занимание на музикантите в тези оркестри не е музиката, която представлява средство за допълнителен доход. Немалко от тях са нотно неграмотни и обучават по-млади кандидат-музиканти. Тези малки градски оркестри добиват широка популярност с участията си в разнородни тържества — от сватби до събори. Репертоарът им е подчертано еклектичен — балканска фолклорна музика, градски песни, популярни европейски миниатюри (мазурки, полки, валсове и др.). Основният момент в тези изпълнения е импровизацията.^[3]

По времето на социализма в България на база естетическите норми на марксистко-ленинската изкуствоведска критика този жанр е забранен. Започва развитието си с появата на „Хисарския поп“, популярен още през 70-те години на 20 век.

[редактиране] Видни представители

Списък на известни представители на този жанр, подредени по азбучен ред на фамилните им имена:

• България:
  • Вероника Атева - Вероника
  • Васил Боянов - Азис
  • Сашка Васева
  • Емилия Вълева - Емилия
  • Анелия Динева - Анелия
  • Десислава Донева - Деси Слава
  • Есил Дюран
  • Глория Иванова - Глория
  • Петя Иванова - Преслава
  • Милко Калайджиев
  • Ваня Калудова - Ивана
  • Мария Кирова - Мария
  • Гергана Кацарска - Гергана
  • Нина Маринова - Екстра Нина
  • Софи Маринова
  • Слави Трифонов
  • Райна Терзийска - Райна
  • Цветелина
  • Константин Славов - Константин
  • Теодора Стойкова - Теодора
• Сърбия
  • Цеца Ражнатович - Цеца
  • Драгана Миркович
  • Индира Радич
  • Миле Китич

[редактиране] Бележки

1. ↑ Розмари Стателова. Седемте гряха на чалгата. С. 2003
2. ↑ Венцислав Димов. Етнопопбумът. С. 2001
3. ↑ ^3,0 3,1 Елисавета Вълчинова-Чендова. Градската традиционна инструментална практика и оркестрова култура в България (Средата на ХІХ – краят на ХХ век). С. 2000

[редактиране] Външни препратки

• "Чалгария" —- есе на Мартин Карбовски. Чалгата в България е повече от музика.