Хлор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хлорът е зеленикаво-жълт халогенен газ със силно дразнеща миризма, от 7A група на периодичната система. Температурата му на топене е -102,4°С, а на кипене - -34°С. Има силно изразени неметални свойства. Поредният му номер е 17, има атомна маса 35,453, a стойността на електоотрицателността му е 2,83.

Хлорът е открит през 1714 г. от Карл Вилхелм Шееле, който е мислел, че съдържа кислород. Името му е дадено през 1810 г. от Хъмфри Дейви, който го определил като отделен елемент. На 22 април 1915 г. е използван за първи път като бойно отровно вещество срещу хора при бойни действия от Първата световна война.

Хлорът се свърза директно с множество елементи, което е една от причините да не съществува в природата в чист вид. Някои от съединенията му (най-вече готварската сол) са изключително важни за живите същества. Хлорът е силно отровен - поразява дихателните пътища и предизвиква възпалението им, а при високи концентрации причинява и смърт. Той е първият газ, който бива втечнен в лабораторни условия. Това прави Майкъл Фарадей.

Хлорът взаимодейства с водорода, водата, основите, металите и някои неметали. Проявява променлива валентност - от първа до седма.

Хлорът взаимодейства с горящ водород и се получава хлороводород:

Cl₂ + H₂ → 2HCl

При взаимодействие с водата образува солна киселина и хипохлориста киселина:

Cl₂ + H₂O → HCl + HClO

При взаимодействие с основи образува соли. Например, при взаимодействие на хлора с натриева основа образува натриев хлорид и натриев хипохлорит:

Cl₂ + 2NaOH → NaCl + NaClO + H₂O

Взаимодействието му с калиева основа е аналогично:

Cl₂ + 2KOH → KCl + KClO + H₂O

Хлорът взаимодейства и с метали:

3Cl₂ + 2Fe → 2FeCl₃

Взаимодейства само с някои неметали. Реакцията може да се осъществи, само ако двата елемента имат голяма разлика в неметалния характер:

3Cl₂ + 2P → 2PCl₃