Франсоа I (Франция)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Франсоа I крал на Франция |
|
 |
|
| Роден: | 12 септември 1494 Коняк, Франция |
|---|---|
| Починал: | 31 юли 1547 Рамбуйе, Франция |
Франсоа I (на френски François I-er) е крал на Франция (1515-1547), първи от ангулемския клон на династията Валоа. Син на Шарл Валоа-Орлеан, граф на Ангулем и Луиз Савойска. Тъй като крал Луи XII няма синове, съгласно Салическия закон Франсоа трябва да го наследи, но той е принуден освен това да се ожени за дъщеря му Клод Френска.
Външната политика на Франсоа е много динамична и изпълнена с войни (виж Войни между Хабсбурги и Валоа), чиято основна цел е да се изравни баланса на силите в Европа. С нараснало самочувствие Франция претендира за равна тежест със Свещената Римска империя, но тя не успява да предотврати израстването на Хабсбургите като най-могъщ европейски род. След 1519 г. Франция се оказва заобиколена от три страни от техни владения - Нидерландия от север, Испания от юг и Франш-Конте от изток. Този "хабсбургски пръстен" задушава Франция, прави я твърде уязвима и тя търси възможност за изнасяне на конфликта в друга посока. Затова Франсоа продължава агресивните действия на своя предшественик в богатата Италия, но търпи горчиви поражения, като това при Павия през 1525 г. Тогава той е пленен, отведен в Мадрид и хвърлен в затвора, а накрая принуден да подпише тежък мир, според който Франция се отказва от много от своите претенции и признава завоеванията на Хабсбургите. Освободен, Франсоа безцеремонно нарушава обещанията си и подновява войната. Той проявява гъвкавост и дипломатическа находчивост, като не се колебае да потърси за съюз както протестантите в Германия, така и Османската империя. Въпреки всичко това Франсоа не успява да направи Франция толкова силна, колкото своите противници и да й даде сигурност и добри стратегически позиции.
Най-важната черта на вътрешната му политика е изграждането на основите на кралския абсолютизъм. Тенденцията е започната още от Луи XI. Франсоа І е първият френски крал, който изисква да бъде наричан Ваше Величество (Votre Majesté) - обръщение, което досега е било използвано само за императора. Основните решения се вземат вече от малък Частен съвет, който се председателства от краля, а изпълнението на решенията преминава в ръцете на назначаваните от него секретари. Активната външна политика и екстравагантният личен живот струват суми, които с мъка се покриват от данъкоплатците, въпреки вещината и големите заслуги на канцлера Антоан Дюрпа. Въвеждат се порочни практики да се продават постове, титли и чинове - те осигуряват значителен и постоянен дял от доходите на короната. Голямо постижение на Франсоа е, че успява (след една успешна кампания в Италия) да принуди папа Лъв X да признае галиканската църква, тоест правото на френския крал да се разпорежда с нея. Това става чрез известния Болонски конкордат, сключен през 1516 г. Франсоа е първият френски монарх, който се опитва да постави под контрол цялото правосъдие в страната (парламентите), цялата администрация в провинциите, която до момента действа повече в интерес на местната аристокрация. Той ликвидира автономността на последните феодални държавици - на херцога на Бурбон след 1523 г., който избягва при Хабсбургите, бие се на тяхна страна и през 1526 г. Франсоа е принуден да възстанови правата и земите му, но на хартия; на принцовете д'Албре, като омъжва сестра си за Наварския крал Анри ІІ д'Албре; на херцога на Бургундия, след като Карл V вдига протекцията си от нея през 1529 г.
Франсоа І целенасочено насърчава разпространението на италианския хуманизъм, като дори създава през 1530 г. днешния Колеж дьо Франс, където, освободени от догматиката на Парижкия университет, хуманисти като Гийом Буде и Льофевр д'Етапл да работят и преподават спокойно. Разпространението на протестантството след 1520 г. в началото не предизвиква репресии от страна на държавата. Парижкият университет заклеймява лутеранството, а Парижкият парламент - хуманизма, но като хуманист и съюзник на германските протестанти, Франсоа игнорира тяхната позиция. Едва когато се разпространява предимно калвинизма и неговите последователи - хугеноти|хугенотите се ориентират към автономни общини, които стават опозиция на кралската власт, Франсоа променя отношението си и започва сериозни репресии. Забраняват се книги (над 3,000), горят се села и се избиват хора.
Франсоа І се жени два пъти:
- през 1514 г. за Клод Френска (1499-1524), дъщеря на Луи ХІІ, от която има 7 деца
- Луиз (1515-1517)
- Шарлот (1516-1524)
- Франсоа (1518-1536), престолонаследник, неженен, умрял без деца
- Анри (1519-1559), бъдещият Анри II
- Мадлен (1520-1537), омъжена за краля на шотландия Джеймс V, няма деца
- Шарл (1522-1545), херцог д'Орлеан, неженен, умрял без деца
- Маргьорит (1523-1574), херцогиня на Бери, омъжена за Емануелле-Филиберто Савойски през 1559
- през 1530 г. за Леонор Кастилска, сестра на Карл V, от която няма деца
| Луи XII | >>> | крал на Франция (1 януари 1515— 31 юли 1547) | >>> | Анри II |
