Сливница
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Сливница.
Сливница е град в Западна България. Той се намира в Софийска област на 22 километра от столицата и в близост до град Костинброд и град Драгоман. Градът е административен център на община Сливница.
| Сливница | |||
|---|---|---|---|
|
|||
| Данни | |||
| Област: | Софийска | ||
| Население: | 7 901 | ||
| Надм. височина: | 500 м | ||
| Пощ. код: | 2200 | ||
| Тел. код: | 0727 | ||
| МПС код: | СО | ||
| Кмет | |||
| Лъчезар Василев | |||
| Адрес на общината | |||
Съдържание |
[редактиране] География
Град Сливница е разположен на площ от 187 км², в северозападната част на Софийската котловина, на 30 км от София и на 25 км от граница ни със Сърбия.
Сливница е разположена на международния път Е80, от Белград през София за Истанбул и на железопътната линията Мюнхен — София — Истанбул. Има пътни връзки с град Перник (Сливница — Брезник — Перник) и Северна България (Сливница — Опицвет — Беледие хан — проход Петрохан — Берковица). Градът се слави с лютите зимни месеци, най-вече със силните си ветрове, откъдето най-вероятно произлиза и името му („сливане“ - Сливница). Надморската височина варира от 600 до 800 метра. Приблизителни географски координати на Сливница са 42 градуса и 51 минути северна ширина и 23 градуса и 03 минути източна дължина, снети от карта с мащаб 1:250 000, определят географското й местоположение в северното полукълбо и на изток от Гринуичкия меридиан. Погледната на топографска карта ,формата на застрояване на града наподобява
огледалния образ на препинателния знак "запетая".Тази форма е в тясна зависимост от хронологията на възникване и развитие на селището. Най - напред редично, по дължината на река Криворащица, е възникнала стара Сливница (Войнишката махала), по късно по дължината на Сливнишка река са възникнали Портарева, Горна и Адамова махала, до като централната част, т.нар. Паланка е възникнала като самостоятелно селище със стражеви функции. Сливнишкото поле е "отворено" на югоизток към София, на северозапад към Драгоман и на запад кам Алдомировци. В останалите посоки то е оградено от сравнително ниски и заоблени хълмисти възвишения. Северните възвишения принадлежат към най-южните разклонения на Стара планина, южните - към северните разклонения на планинската верига Люлин - Вискяр - Завалска планина - Гребен - Влашка планина. Софийската котловина, част от която е Сливнишкото поле, е най-значителната котловинна релефна форма в границите на Краищидно-Средногорската област. Западната част на котловинната основа е хълмиста, с добре оформени кватернерни тераси. Последните са се образували през кватернерния период на незозоиската ера,приблизително преди 1 милион години. През плиоценската епоха на незозойската ера,приблизително преди 9-12 млн.години, котловината е представлявала сладководно езеро, което постепенно се е запълвало с наслаги от глини, пясъци, чакъли и мергели, пренесени от оградните планини.
[редактиране] Религии
Най-старата обществена сграда в града е храм Св.Св. Кирил и Методий. Строежът му е започнат през 1873 г. и довършен през 1879 г. В храма служи отец Георги. Храмът е посещаван от княз Александър Батенберг, цар Фердинанд, цар Борис III, Симеон II, Петър Стоянов, eкзарх Йосиф I, патриарх Кирил, патриарх Максим.
[редактиране] Политика
Града е побратимен с град Красногорск, Русия.
[редактиране] Икономика
На територията на общината има над 15 малки и средни предприятия.
Основно място заема транспорта и ремонт на тежкотоварни и лекотоварни автомобили. Автомобилният транспорт извършва голяма част от превозите на товари и пътници на дълги и къси разстояния.
Традиционно в района се добива варовик, основно в кариера "Козяк", от който се добива хидратна вар, но голяма част от него отива в Металургичния комбинат "Кремиковци".
Строи се ултра модерен завод за производство на строителни материали и консумативи.
Водещ сектор е и земеделието, предимно в малките стопанства.
Има три язовира, които се използват както за рибовъдство, така и през летните месеци - за спортен риболов..
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Военен клуб
Историята на Военен клуб — Сливница е тясно свързана с историята на 25-ти Драгомански пехотен полк и Първа пехотна софийска дивизия.
През месец май 1921 г. за постоянен гарнизон на Драгоманската дружина, която трябва да напусне Цариброд по силата на Ньойския договор от 1919 г., е предложено село Сливница. През 1924 г. за командир на дружината е назначен полковник Ковачев. Негова е заслугата за построяването на сградата на Гарнизонното офицерско събрание, както се е наричал тогава Военния клуб.
Мястото за строеж било подарено от родолюбивия сливничанин Павел Цветков през месец август 1925 г. Запазено е благодарствено писмо на дружинният командир до дарителя, заведено под № 2661 / 22.08.1925 г., в което се казва:
- От името на офицерите от гарнизона Ви благодаря за готовността Ви да подарите за целта нужното място и Ви моля да определите деня, когато ще можете да бъдете между нас, за да се определи мястото и извършат формалностите по подаряването.
За около година и половина е построена съществуващата днес сграда на клуба с киносалон — едно истинско украшение за Сливница по онова време. С построяването на сградата както пред офицерите от гарнизона така и пред сливничани се открива възможността да ходят на кино, да провеждат събранията си на подходящо място.
В чест на 110 г. от Съединението на България и Сръбско-българската война 1885 г. в една от залите на Военен клуб — Сливница е открит музей на Първа пехотна софийска дивизия. Военен клуб Сливница както в миналото така и днес играе значителна роля в задоволяване на информационните и културните потребности на военнослужещите и гражданите от региона.
[редактиране] Културни, исторически и природни забележителности
От 2003 година историческият паметник на "Новото гробище над Сливница" е включен в 100-те национални обекта.
На северозапад от град Сливница се намират ниските височини "Три уши", "Пуклина" и "Мека црев", станали известни в историята с героичната битка на младата българска армия,водена от княз Александър І Батенберг/5-7 ноември 1885 г./по времето на Сръбско-българската война.
От 20 години през м.октомври подофицерско дружество "Гургулят - потомци" провежда национален туристически поход-поклонение "По алеята на безсмъртието-Сливница 1885". Целта на похода е участниците в него да минат по стъпките на героите защитили достойно Съединението на Княжество България с Източна Румелия -6 септември 1885година.
- /за повече информация София ул."Адриана Будевска" № 15 тел:02/79-89-01,г-н Димитров/
[редактиране] Музеи
Музей на Първа пехотна софийска дивизия
[редактиране] Редовни събития
- Турнир по ускорен шахмат "Сливница Оупън" - провежда се всяка година в съботата преди Великден! Официален сайт за повече информация - ШК "Сливнишки герой" - Сливница: http://geocities.com/slivnica_chessclub/
[редактиране] Личности
- Даниела Йорданова лекоатлетка - 1500 метра, носителка на бронзов медал Европейско Първенство -Гьотеборг, Швеция
- Майер Франк професор в Музикалната академия - пиано
- Александър Хаджийски диригент на хорова студия"Пионер"
- Симеон Георгиев - художник
[редактиране] Литература
[редактиране] Външни препратки
- Сръбското кюлхане Милан — от Величко Тодоров — подробен анализ на събитията около Сръбско-българската война от 1885 г.
- Slivnitsa municipality - facts, maps and information about town and villages
- Слово на президента Георги Първанов по повод 120 години от Сръбско-българската война - Сливница, 19 ноември 2005 г.
- Слово на вицепрезидента Ангел Марин при откриването на паметник на загиналите офицери, подофицери и войници в битката край Сливница - Сливница, 7 ноември 2005 г.
[редактиране] Галерия
 Вечерно небе над Сливница |
 Зимен изглед на пътя към Сливница - Войнишка махала |
 Военен клуб - Сливница |
 Паметник на загиналите 196 войни-паметната плоча-Сливница |
 Паметник на загиналите 196 войни-Сливница |
 Храм "Св. Св. Кирил и Методий" Сливница |
 Новия паметник - Сръбско-българската война на път Е80 Сливница, автор Петко Москов |
 Паметник на капитаните, Военно поделение - Сливница |
