Кирил (български патриарх)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кирил (Константин Марков) е български духовник, историк и обществен деятел. Роден е на 3 януари (стар стил) 1901 г., в София.

От 1914 г. до 1918 г. учи в Софийската семинария, а след това следва богословие в Софийски университет "Св. Климент Охридски", в Белград и в Загреб и го завършва в Черновци (дн. в Украйна).

Патриарх Кирил защитава докторат в 1927 г. През 1928-1930 г. специализира философия в Берлин. Приема монашество още като студент.

През 1936 г. е въздигнат за Стобийски епископ, а през 1938 г. е избран за главен секретар на Светия синод и ръкоположен за пловдивски митрополит. През 1943 г. дръзва да се опълчи на властите, за да спаси подготвените за депортиране в лагерите на смъртта пловдивски евреи. Митрополит Кирил поема събраните в един дслад евреи под своя закрила и заявява, че ако ги натоварят във вагоните, той ще легне пред влака. За това си дело, той е провъзгласен от организацията "Яд Вашем" за "праведник на народите", а наследниците му получават специална благодарствена грамота и почетен медал.

На 10 май 1953 оглавява възстановената Българска патриаршия, след като е избран на църковно-народен събор за патриарх и софийски митрополит.

Научните интереси на патриарх Кирил обхващат областта на българската културно-национална и църковна история и предимно борбата на българския народ за независимост и национално обособяване. Издирва исторически факти, обнародва извори, извлечени от различни чужди архивохранилища. Научните му трудове, значителни по обем и съдържание, са написани на основата на огромен документален материал и са важен принос за историята на българската църковно-национална борба.

Погребан е в Бачковския манастир.

По-важни научни трудове:

• "Натанаил, митрополит Охридски и Пловдивски (1820-1906 г.)" (1952 г.),
• "Съпротивата срещу Берлинския договор - Кресненското въстание" (1955 г.),
• "Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1978 г." (т. I, 1969 г., т. II, 1970 г.),
• "Граф Игнатиев и българският църковен въпрос" (1958 г.),
• "Екзарх Антим (1816-1888 г.)" (1956 г.),
• "Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век" (1962 г.),
• "Принос към униатството в Македония след Освободителната война (1879-1895 г.)" (1968 г.) и др.

Умира на 7 март 1971 г. Погребан е в главната църква на Бачковския манастир.