Родосто

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Родосто или Текирдаг (на турски Tekirdağ, произнасяно Текирдаа, на гръцки Ραιδεστός, Редестос) е град в Република Турция, Източна Тракия, разположен на северния бряг на Мраморно море на 135 километра западно от Истанбул. Градът е административен център на вилаета Родосто. Населението на града е около 107 000 жители (2000).

[редактиране] История

Родосто в края на 19 - началото на 20 век

Градът е основан през Архаичната епоха от гръцки колонисти от остров Самос, които му дават името Бизанте (Βισάνθη). В Анабазис на Ксенофонт Бизанте е споменат като владение на тракийския цар Севт, който предлага на Ксенофонт "най-хубавата от крепостите ми край морето" като възнаграждение за наемническите му услуги. Много автори смятат, че планината, обграждаща от север залива на Родосто (днешната планина Текирдаг) е прочутата Свещената планина на траките (Άγιον Όρος), за която говорят много антични автори.

През Византийската епоха се появяват и другите две гръцки имена на града - Родосто (Ρωδοστο) и по-популярното Редестос (Ραιδεστός). Византийският писател Прокопий Кесарийски пише, че император Юстиниан Велики в 6 век възстановяна и огражда със стени пострадалия от варварските нашествия град Редестос, който "има добро пристанище за морски дела". В 813 градът е превзет и разграбен от българския хан Крум, а в 1206 от цар Калоян, но и двата пъти е бързо възстановен.

През Османския период градът е наречен Текфур даг (Tekfur Dağ) - от арменската дума таговар, носител на корона. В разговорния турски език името постепенно се променя на Текир даг - сива планина и това име е прието за официално след създаването на Република Турция.

Музеят на Ференц Ракоци в Текирдаг

В града от 1720 до смъртта си в 1735 живее в изгнание унгарският патриот Ференц Ракоци и къщата му - архетектурен паметник от 17 век е превърната в музей. Музеят днес е собственост на унгарското правителство и е често посещаван обект от унгарски туристи, заедно с църквата "Света Богородица Ревматократиса", в която са погребани унгарските революционери, избягали в Родосто със своя лидер.

Родосто години наред е основното пристанище на Одринския вилает, но с построяването на железопътната линия от Одрин до Дедеагач градът започва да запада. В края на 19 - началото на 20 век Родосто има изключително пъстър етнически състав - турци, гърци, арменци, евреи. В 1905 година населението му е около 35 000, от които половината гърци.

По време на Балканската война градът е превзет от българската армия на 23 октомври 1912 г. При мирните преговори с Османската империя България се опитва да получи Родосто като важно пристанище на Мраморно море и настоява за граница в Тракия по линията Мидия - Родосто. Тези стремежи на българската дипломация срещат съпротивата на Русия, която разглежда Родосто като част от хинтерланда на Цариград, който рано или късно трябва да бъде присъединен към Русия. Родосто е повторно завладян от турски башибозук на 1 юли 1913 г. след избухването на Междусъюзническата война и голяма част от християнското население - арменци и гърци са принудени да го напуснат.

През 1919 г. Родосто по Севърския договор заедно с почти цяла Източна Тракия попада в Гърция, но след неуспешния за Гърция край на Гръцко-турската война е върнат на Турция и цялото му християнско население го напуска.

Гръцки бежанци от Родосто основават на Халкидическия полуостров на юг от Солун градчето Неа Редестос (Νέα Ραιδεστός, Ново Родосто) с 2 400 души население (2006).

[редактиране] Други

От Родосто е родът на българската писателка от арменски произход Севда Севан, която е обезсмъртила историческите събития от края на 19 и началото на 20 век в романа си "Родосто, Родосто".