Партизанско движение в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Партизанското движение в България в периода 24 юни 1941 - 9 септември 1944 е част от въоръжената съпротива в полза на антихитлеристката коалиция срещу Нацистка Германия и държавната власт в България. Тя е предимно, но не само, просъветска и комунистическа. Участниците се наричат партизани.

[редактиране] Начало

На 1 март 1941 година, вследствие на присъединяването на България към Тристранния пакт от правителството на Богдан Филов, в страната навлизат съюзническите войски на Нацистка Германия и се разполагат на част от територията й. БРП обявява това за "фатална стъпка" и наново призовава за съюз със СССР^[1]. Нахлуването на Германия и съюзниците й в СССР на 22 юни 1941 предизвиква силен гняв сред левите и русофилските среди в България. Още същият ден ЦК на БРП разпространява призив до народа "да не допусне по никакъв начин използването на своята земя и своята войска за разбойническите цели на германския фашизъм". Два дни по-късно, на 24 юни, по директива на Коминтерна^[2] БРП обявява курс на въоръжена борба срещу войските на Третия райх (които след 22 юни 1941 със сигурност смята за окупационни) и българското правителство на Богдан Филов.

Първите създадени партизански чети през лятото на 1941 са в района на Разлог, Дупница, Батак, в Средна гора. Смята се, че най-рано организирана е тази на Никола Парапунов, с пръв четник Иван Козарев.

През първата година на въоръжената борба БРП се осланя най-вече на бойните групи, а не на четите. Те извършват множество саботажни акции - палеж и взривяване на складове за оръжие, облекло и горива, на комуникационни връзки, предприятия, железопътни линии. Дело на бойните групи са и множество убийства на видни ръководители на политическия апарат, полицията, армията и Вермахта. Дейността им нанася удар по подкрепата за хитлеристката кауза в България, но същевременно властите разкриват и убиват голяма част от участниците в тях.

В края на лятото на 1941 година, със съветски самолети и подводници в България са изпратени 55 от най-опитните дейци на БКП с цел да оглавят съпротивата. Според едни източници това е дело на Задграничното бюро на БКП. Според други, десантът е по директно нареждане на НКВД, което не е съгласувано предварително със Задграничното бюро. Постъпката се оказва прибързана и не дава желания резултат. По-голямата част от изпратените са заловени или убити от полицията и армията, поради силния контрол на правителството над ситуацията в страната. За сметка на това, оцелелите от т.нар. групи на "подводничарите" и "парашутистите" стават едни от най-известните партизански водачи.

[редактиране] Подем в движението

През зимата на 1941-1942 година войските на Третия райх претърпяват тежко поражение в битката за Москва. Това нанася сериозен удар по престижа на Германия и развенчава мита за непобедимостта на немската военна мощ. През април 1942 в Германия е публикувана карта на "Дунавското пространство", в което т.нар. нови български територии в Македония и Тракия са описани като "временни граници" и "под българско административно управление". Това нанася сериозен удар върху правителствената пропаганда, която твърди, че е постигнала националното обединение.

Известията за тези събития се разпространяват широко от антиправителствената пропаганда и вливат нови сили в съпротивителното движение. През юли 1942 по нелегалната радиостанция "Христо Ботев" Георги Димитров обявява програмата на Отечествения фронт - коалиция между БРП, БЗНС "Пладне" и Политическия кръг "Звено". Тя се обявява за недопускане на участието на български войски на Източния фронт срещу СССР, за изтегляне на българските войски от територията на Югославия и Гърция, скъсване на съюза с Германия и прекратяване на износа на зърнени храни за нея, споразумение с другите балкански държави, приятелски отношения с СССР, Великобритания и САЩ, възстановяване на гражданските свободи, отмяна на противоконституционните закони, неизползване на армията с противонародни цели, разпускане на фашистките организации на ратници, бранници, легионери и други подобни, изкореняване на расовата омраза.

Въпреки че през април 1942 вследствие на предателство е арестуван и по-късно разстрелян почти целият Централен комитет на БКП, привържениците на съпротивата срещу немските войски и правителството се увеличават. През август 1943 БРСДП (ш.с.) се присъединява към ОФ.

[редактиране] Ожесточаване на борбата

Поради увеличения брой на партизанските чети и отряди и участниците в тях, през април 1943 се създава като централно ръководство нелегалната Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). През август същата година е създаден ръководен орган на ОФ - Национален комитет. НОВА разделя страната на дванадесет въстанически оперативни зони. Всичко това подсказва за намерението на БРП да вземе властта в скоро време.

Убити партизани от Радомирския отряд в района на село Дебели Лак през пролетта на 1944 година

Властите от своя страна засилват преследванията срещу съпротивата. Избити, интернирани, хвърлени в затвори и лагери са хиляди дейци на нелегалната опозиция. Правителството създава специални жандармерийски части, на които се дават изключително широки правомощия в действията срещу съпротивата. Жандармеристите стават известни като особено жестоки спрямо заловените партизани и ятаците им. От страна на жандармерията системно са извършвани тормоз, палеж и убийства спрямо семействата на партизани.

Партизанските части извършват нападения срещу железопътни линии, складове с храни, гориво, облекло и оръжие, предназначени за българските ^[3] или германските^[4] войски. Когато е възможно, партизаните завземат за кратко малки населени места, като използват това, за да водят пропаганда, унищожават полицейски и данъчни архиви и си присвояват оръжие и продоволствия, за да ги използват за своите нужди.

БРП разширява дейността си в армията. Често войсковите части се сражават неохотно и показват слаба ефективност в боевете с партизани. Зачестяват случаите, в които дезертирали войници се присъединяват към партизаните. Такива явления се наблюдават най-вече в поделенията, окупиращи югославска и гръцка територия в Македония и Тракия. Сформирани са 7 войнишки партизански части, които в някои случаи си сътрудничат с югославски и гръцки партизани. Сред видните войнишки партизански командири са Дичо Петров, Атанас Русев и други.

През пролетта на 1944 правителството решава да смаже партизанското движение и въоръжената антифашистка съпротива. Мобилизирани са около 100 000 войници, полицаи и жандармеристи, които са хвърлени в масови акции срещу партизаните. Резултатът обаче е далеч от желания - с наближаването на Червената армия към България все повече хора се присъединяват към партизанските формирования. НОВА израства като значителна военна сила, в Трънско, Родопите и Средногорието партизаните стават постоянна заплаха да властта.

[редактиране] Броят участници

В навечерието на 9 септември 1944 на територията на България действат 1 партизанска дивизия, 9 партизански бригади, 37 партизански отряда и неизвестен брой партизански чети и бойни групи. Спорен остава въпросът с точния брой на партизаните, воювали на територията на България в периода 1941-1944. Според данни от историографията преди 1989 година, общият брой на партизаните и участниците в бойните групи е около 30 000, а на ятаците и помагачите им - около 200 000. Според едно съвременно изследване, към 9 септември 1944, действащите партизани са на брой малко над 9900.

Убитите в антифашистката съпротива партизани са 9140, убитите ятаци - 20 070. Част от тях загиват не във военни действия, а вследствие на мъчения или екзекуции без съд от страна на органи на властта. Осъдени на смърт за революционна дейност за периода 1941-1944 са 1590 души.

[редактиране] Вземане на властта

На 2 септември, в условията на настъпващата към границите на България армия на Съветския съюз прогерманското правителство на Иван Багрянов се оттегля и на негово място идва правителство на досегашната легална антихитлерстка опозиция, начело с Константин Муравиев. То дава заповед на войската да не оказва въоръжена съпротива на Червената армия и започва преговори с главнокомандващия НОВА Добри Терпешев. Чрез него БЗНС "Врабча 1" предлага на ОФ участие във властта. Същевременно, правителството не прави нищо за прекратяване на действията на военно-полицейския апарат срещу партизаните. Освен това, наближаващите съветски войски дават увереност на партизаните. Затова Терпешев представя на правителството крайни искания, които практически означават предаване на властта на ОФ. Те са отхвърлени.

В периода между 6 и 8 септември 1944 170 населени места в страната са завзети трайно от партизански части. На 9 септември Добри Терпешев нарежда всички партизани да слязат от планините и да вземат властта в селата и градовете в България. Партизански части участват във вземането на властта в София. То е извършено посредством мобилизиране на влиянието на Политически кръг „Звено“ сред армията. Силни военни части застават на страната на ОФ. Решаваща е подкрепата на Танковата бригада в Горна Баня.

Скоро след идването на власт на правителството на ОФ, партизаните стават първите части, които дават отпор на опита на хитлеристките войски да нахлуят в България в района на западната и северозападната граница на страната^[5]. Български партизани участват в освобождението от хитлеристка окупация на градове и села в Сърбия, Косово и Гърция.

След Деветосептемврийския преврат с цел овладяване на армията доскорошни партизани масово са назначени в множество военни части на влиятелния политически пост "помощник-командир" по време на участието на България във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция. Тяхна задача е да пресекат евентуални опити на царските офицери да саботират ефективността на бойните действия срещу Вермахта.

В седмиците след 9 септември 1944 бивши партизани се включват в изграждащата се милиция. Също така, бивши партизани участват в масовите репресии, отнели живота на хиляди бивши служители на администрацията, военно-полицейския апарат и противници на БКП.

[редактиране] Списък на партизански формирования

[редактиране] Партизанското движение в изкуството

По време и след партизанското движение в България са създадени песни с политическа насоченост, известни под общото название партизански. Част от тях са създадени и пяти от самите партизани, други са авторски, трети - народни.

Сред най-известните партизански песни са "Имала майка едно ми чедо", "Септемврийци", "Чавдарци", "Хей, поле широко", "Партизан за бой се стяга". Песента към филма "На всеки километър" също се приема от някои за партизанска. По-известни автори на партизански песни са Крум Кюлявков, Младен Исаев, Христо Кърпачев.

Партизанското движение присъства силно в изобразителното изкуство в България в периода 1944-1989, като образите са изградени най-вече в стила на социалистическия реализъм. Паметници на партизанското движение са т.нар. братски могили, каквито са построени в центъра на почти всички по-големи български градове. В различни сгради са поставяни картини, стенописи, барелефи и орелефи, посветени на партизанското движение. Бележита скулптура на партизанска тематика е паметникът на Балванската битка.

"Лалето" - Паметник посветен на загиналите партизани на 25.06.1944 г. в бой при с.Еремия

В литературата и публицистиката партизаните присъстват като образи както в периода 1944-1989, така и от 1989 година насам. В първия период партизаните са най-вече идеализирани и героизирани в стила на соцреализма. Известни книги за партизаните отпреди 1989 са "Овчарчето Калитко" от Иван Хаджимарчев, "В името на народа" от Митка Гръбчева, "На живот и смърт" от Димитър Ангелов.

След демократичните промени, авторите са разнопосочни в своите настроения. Бивши партизани, както и някои крайни привърженици на левицата, продължават да разглеждат партизанското движение в идеализирана светлина. Пример в това отношение е книгата на Ганчо Старибратов "По пътя на априлци". Други автори, предимно с десни и националистически убеждения, се стремят да демонизират и компрометират партизаните и каузата им. Такъв случай е "Как македонската баба Цана плени цяла българска бригада" от Веселин Натев.

Рядък пример за относително безпристрастно литературно отразяване на партизанското движение е романът "Тютюн" на Димитър Димов.

Във филмовото изкуство контрастът в отношението към партизаните преди и след 1989 е съответен на този в литературата. Едни от най-известните заглавия преди 10 ноември са "На всеки километър", "Черните ангели", "А бяхме млади". След промените негативно отношение към партизаните показват филми като "Притопляне на вчерашния обед".

[редактиране] Бележки

↑ История на България, изд. "Христо Ботев", С., 1992г.
↑ Димитров и Сталин 1934-1943. Писма от съветските архиви, С. 2003, изд. "Прозорец", с.260-261
↑ Грънчаров, Стойчо и Елена Стателова. История на нова България, С. 1999, Т.ІІІ, с. 606
↑ Кратка българска енциклопедия, изд. 1965, том 4, стр. 86-87, статия "Партизанско движение в България"
↑ Кратка българска енциклопедия, изд. 1965, том 4, стр. 85, статия "Партизански отред „Панайот Волов“"

[редактиране] Източници

Кратка българска енциклопедия, София, 1965, издателство на БАН
История на България, София, 1996, издателство "Отворено общество"
Сто години българска борческа песен, подбор Младен Исаев, държавно издателство "Наука и изкуство", София, 1949

Взето от „http://bg.wikipedia.org../../../%D0%BF/%D0%B0/%D1%80/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_5837.html“.

Категории: Партизанско движение в България