Орфей (опера)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Орфей (на италиански L'Orfeo) е опера във пет действия от Клаудио Монтеверди, по либрето на Алесандро Стриджо. Написана е за ежегодния карнавал в Мантуа. Произведението е определяно като една от първите опери. За първи път е представена в Академияна на Мантуа през февруари 1607, а на 24 същия месец - в Кралския театър на града. Съвременният дебют на операта е в Париж през 1904г, когато е представена в концертна версия.

Характерна за „Орфей“ е драматичната сила на богатата оркестрация. Монтеверди използва 15 цигулки, 2 виоли, 2 големи и 2 малки флейти, 2 обоя, 2 корнета, 4 трумпета, 5 тромбона, 2 клавесина, арфа 2 регала и 1 орган. За времето си тази опера е считана за пример за това, как трябва да се аранжира инструментала. Докато композиторите от Венецианската школа в продължение на две десетилетия са правили това с голяма прецизност, инструментацията на „Орфей“ всъщност е изключително ясна. Основната линия е ясно очертана чрез музикалните констрасти, а мелодиите са дълги и отчетливи, като една част от тях използва монодията, характерна за Флорентинските музиканти.

Сюжетът е базиран върху древногръцкия мит за Орфей, който се опитва да върне жена си Евридика от подземното царство на Хадес.