Виола
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Виолата (италиански viola; немски Bratsche; френски alto; руски альт) е струнен лъков инструмент с малко по-големи размери от цигулка. Появил се е в края на XV век преди другите лъкови струнни инструменти. Настройва се на чисти квинти c-g-d1-а1. Тонов обем с—а3. За виола се нотира на алтов ключ (C), а за по-високи тонове — на виолинов ключ (G).
Съществуват и старинни виоли — виола да гамба (viola da gamba) — наколенна, виола да брачо (viola da braccio) — ръчна, виола даморе (viola d'amore) — любовна и др.
В богатия репертоар за виолата са Симфония концертанте за цигулка и виола с оркестър от Моцарт, концерти от Телеман, Й. С. Бах, Хайдн и др., множество сонати и други произведения. В симфония «Харолд в Италия» Берлиоз е поверил солова"5 партия на виола. В партията за виоли звучи и скръбната мелодия «Вий жертва паднахте» в трета част на XI симфония — 1905 г. от [[ . Шостакович]].