Ню Йорк Таймс
от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Ню Йорк Таймс” /The New York Times/ е международно известен всекидневник, издаван в Ню Йорк и разпространяван в САЩ и в много други страни по света. Той е притежаван от „Ню Йорк Таймс Къмпани”, която издава и други големи вестници като Интернешънъл Хералд Трибюн, Бостън Глоуб и още 40 други издания.
Съдържание |
[редактиране] История
„Ню Йорк Таймс” е основан на 18 Септември 1851г. от Хенри Джарвис Реймънд и Джордж Джоунс. Реймънд също така е един от основателите на Асошиейтед Прес през 1856г. Адолф Окс придобива Таймс през 1896г. и под неговото ръководство вестникът придобива международна слава. Той повишава тиража му и издига неговата репутация. През 1897г. именно Окс поставя слоугъна „За всички новини, който стават за отпечатване”, който се възприема от мнозина като леко заяждане с конкурентните вестници в Ню Йорк като e Ню Йорк Уърлд и Ню Йорк Джърнъл Американ, известни с „жълтите” си статии. След като премества централния офис на вестника в нова сграда на 42– а улица, това пространство през 1904 бива наречено Таймс Скуеър. Девет години по-късно Таймс отваря допълнителен офис на номер 229 на 43– а улица, която в момента е централната „квартира” на вестника, тъй като офисът на 42– а улица е продаден през 1962г. Първоначалният замисъл е Таймс да се публикува всяка сутрин с изключение на неделя, но по време на Гражданската война почва да се издава и в неделя, което е практика на другите големи издания. Вестникът печели първата си награда Пулицър за репортажи и статии, посветени на Първата световна война, през 1918г. През 1919г. прави първата си трансатлантическа доставка за Лондон.
Известната кръстословица на Таймс се появява за първи път през 1942 г като притурка. „Ню Йорк Таймс Корпорейшън” купува радиостанцията за класическа музика WQXR през 1942г. Секцията, посветена на мода почва да се публикува през 1946г. Тайсм също така стартира през 1946г. и международно издание, което обаче спира да се издава през 1967г., когато се присъединява към собствениците на "Интернешанъл Хералд Трибюн" и "Вашингтон Поуст" и заедно почват издаването на Интернешанъл Хералд Трибюн в Париж. Делото Ню Йорк Таймс с/у Съливан от 1964г. представлява значимо събитие, свързано с правното определение на „клевета”. Този случай поставя стандартите за определяне на понятието „преднамерена злонамереност”. Рубриката на Таймс за кулумисти стартира през 1970г. Наскоро, през 1996г. минава и on– line като дава достъп на читателите си от цял свят до съдържанието си чрез www.nytimes.com. Новият главен офис на вестника представлява небостъргач, проектиран от Ренцо Пиано и в момента е в етап на завършване, като адреса му е пресечката на 41– а улица и 8 Авеню в Манхатън.
[редактиране] Ню Йорк Таймс днес
Според мнозина днес "Ню Йорк Таймс" е най–надеждния и уважаван ежедневник в Америка. Традиционно в него се отпечатват пълни стенограми на важи изказвания и дебати, като например президентските дебати. В момента вестникът е собственост на „Ню Йорк Таймс Къмпани”, в която наследниците на Адолф Окс и в частност семейството Шлузбергер, имат водеща роля.
Таймс до момента е спечелил 90 награди Пулицър, което представлява най–престижната награда за журналистика в САЩ и която се връчва от Колумбийският университет, като Таймс държи рекорда за най–много награди за една година–7 за 2002г. През 1971г. започва развитието на случая с „Досиетата на Пентагона”, което в своята същност представлява публикуване на анонимно предадени официални документи, от които е видно, че правителството на САЩ умишлено е създавало не реалистично положителна картина на Виетнамската война. Това води до делото „Ню Йорк Таймс с/у САЩ” от 1971г., в което Върховния съд постановява, че „забраната за публикуване”, която правителството иска за определни печатни материали противоречи на Конституцията на САЩ. През 1972г. Таймс разкрива "Експериментът Тускигий", при който на чернокожи американци, страдащи от сифилис, тайно и в продължение на години, е отказвано лечение. За това деяние президентът Бил Клинтън /Демократическа партия/ се извинява публично в церемония, която остава завинаги в съзнанието на американската общественост. През 2004г. Таймс печели наградата „Пулицър” за серия от статии на журналистите Дейвид Барстоу и Лоуел Бергман, изследващи проблема за безопасността на работното място.
Ню Йорк Таймс е базиран в град Ню Йорк, щата Ню Йорк. Има 16 бюра в региона на Ню Йорк, 11 бюра в САЩ и 26 бюра по света. Към 26 Декември 2004 г. средния дневен тираж на Ню Йорк Таймс е 1 124 700 броя, а за неделя е 1 669 700 броя.
[редактиране] Основни секции
Вестникът е организиран в следните три секции:
- 1. Новини
- което включва International, National, Washington, Business, Technology, Science, Health, Sports, New York Region, Education, Weather, Obituaries, и Corrections.
- 2. Мнения
- което включва Editorials, Op-Eds и Letters to the Editor.
- 3. 'Очерци
- което включва Arts, Books, Movies, Theater, Travel, NYC Guide, Dining & Wine, Home & Garden, Fashion & Style, Crossword/Games, Cartoons, Magazine, и Week in Review
[редактиране] Представяне
Погледнато стилистично вестникът е по– скоро консервативен. Когато се говори за хора се указва тяхното качество /напр. пост/, а не само фамилиите /изключение прави спортната секция на вестника, където фамилиите без обръщение/. Стремежът е в заглавията да бъдат описателни, а към основите статии има подзаглавие, което дава допълнителна информация за статията. Таймс се отпечатва във формат от 8 колони и то години след като другите вестници преминаха във формат от 6 колони, като Таймс е един от последните вестници, който допусна цветни фотографии на страниците си.
[редактиране] Гафове
- През 1920г. в редакционна статия Таймс осмива Роберт Годар за неговото твърдение, че е възможно ракета да лети в космоса.
- През 1969г., дни преди Аполо 11 да кацне на Луната, вестникът публикува поправка на печатна грешка:
":Последващите експерименти и изследвания потвърдиха откритията на Исак Нютън , направени през 17 век и сега може да се счита за доказано по безспорен начин, че ракета може да функционира в безвъздушно пространство, а също и в атмосферата. Таймс съжалява за по– рано допусната грешка."
- На няколко пъти Таймс публикува „предварителни” некролози:
- За професор William Baer /1942г./, подведени от измама на негови студенти.
- За Алан Абел /1980г./, който сам обявява смъртта си като част от сложен план за измама.
- За балерината Катрин Сергава /2003г./ , като некролога се базира на по ранен такъв сгрешен в „Дейли Телеграф”.
- Значително по-сериозни са обвиненията на определни кръгове, че Таймс не е обърнал достатъчно внимание на доказателствата, че Третият райх има за цел извършването на геноцид спрямо хората от еврейски произход, причината за „липсата на внимание” според някой са били съществуващите опасния у редакторите на вестника да не изглеждат в очите на обществото прекалено ангажирани с еврейската кауза.
- През 2004г. Таймс официално се извинява на своите читатели, че не е провел достатъчно собствени разследвания и е бил оставен да бъде заблуден от администрацията на президента Джордж Уокър Буш /Републиканска партия/ за наличието на оръчжия за масово поразяване в Ирак.
[редактиране] Обвинения в пристрастност
[редактиране] Прекалено ляв
Някои читатели на Таймс са убедени, че новините, които се представят от вестника имат определен ляв уклон. Освен другите неща, смесването на културна критика и политически коментари в секцията „Изкуство” на вестника е доказателство за пристрастие. Например филмовата критика на А.О.Скот съдържа кратки критики срещу консервативната общност, а колумиста Франк Рич често атакува дясно консервативната общност.
В секцията на редовните колумисти – която се списва при широка независимост от останалото съдържание на вестника и съдържанието й е много рядко подлагано на редакторска намеса – са представени широка палитра от възгледи. Според някой тази смесица от възгледи не е балансирана и липсата на този баланс демонстрира левите пристрастия на вестника. Към 2005г. списъка на редовните колумисти е следния – в ляво Морийн Доуд, Пол Кругман и Боб Хърбът, Николъс Кристоф в ляво – център, Томас Фридман в центъра, Дейвид Брукс и Джон Тирни в дясно. Все пак да се определи позицията на колумиста в относително едноизмерната американска политическа действителност е доста трудно и определено не отразява пълнотата на неговите възгледи. Например Морийн Доуд е отявлен критик на президента Бил Клинтън, Кругман /икономист по професия/ поддържаше центристки възгледи, но в последствие почна да критикува администрацията на Джордж У. Буш, а либертианско– консервативния колумист Уилям Сайфър насочи своите критики към Patriot Act.
Рикардо Пуглиси от London School of Economics представи изследване, което имаше за тема избора на колумисти на Ню Йорк Таймс за периода 1946г. до 1994 г., което носи заглавието „Да бъдеш Ню Йорк Таймс: Политическото поведение на един вестник”. Неговите изводи са, че Таймс изразява пристрастия към Демократическата партия и има някой контролни функции. Например по време на предизборните кампании за президент, вестникът систематично отделя повече внимание на теми, които са типични за Демократическата партия – гражданските права, здравеопазване, синдикализъм, осигурителна система/, но това става, според изследването, само когато действащия президент е републиканец.
Като допълнение може да се каже, че редакционната страница на Таймс не е подкрепила официално претендент за президент от Републиканската партия от 1956г. – Дуайт Д. Айзенхауер.
[редактиране] Прекалено консервативен
Обратно на горното, много ляво ориентирани читатели смятат, че статиите на Таймс посветени на външната политика са пристрастни към консервативната идеология. В книгата си Ноам Чомски „ Изработването на съгласие: Ноам Чомски и медиите” твърди, че вестникът умишлено не е обърнал внимание на бруталната инвазия и окупация от страна на Индонезия на Източен Тимур и смята това за ясно доказателство за фактът, че Таймс подкрепя дясно–консервативната идеология по отношение на международните събития.
Някой ляво ориентирани читатели смятат,че статиите на Таймс, посветени на икономическата политика обръщат повече внимание на проблемите на високата средна класа, отколкото на по–бедните слоеве на населението.
На трето място журналисти като Elisabeth Bumiller и Adam Nagourney са обвинявани от ляво ориентирани читатели, че не отразяват политическите процеси в пълнота и може да се смята, че така облагодетелстват /може би несъзнателно/ десните движения.
[редактиране] Разлика между новини , коментари и реклами
На 25 Ноември 2002г. Таймс пуска статия на първа страница със заглавие „CBS остава мълчалива за отказа да се допуснат жени в голф – клуб в Аугуста”, която статия е част от поредица, която има за предмет политиката на голф – клуб в Аугуста, който е част от веригите турнири Мастерс, като в нея се призовава за бойкот на събитието. Мнозина критици на Таймс смятат, че това е навлизане на субективното мнение на редакторите в място, в което трябва да се публикуват новини. Мики Каус– главен редактор и Хоуел Рейнс са „на крачка от сливане на личното желание за реакция от определена институция с това то да стане новина”.
Таймс освен това бива критикуван за това, че е позволил на Exxon-Mobil Corporation да отпечатва постоянна платена реклама, оформена като статия – в редакционната секция, но трябва да се посочи, че това е практика , която е обикновена за американските вестници. Някой изследвания твърдят, че коментарите на колумистите и писмата до редактора в същност са повод да се изрази остра редакционна позиция на вестника, с цел в редакционните статии, които обвързват вестника да се заеме една по умерена позиция по същия въпрос.
[редактиране] Вътрешен контрол на Таймс за пристрастност
През лятото на 2004г. омбудсманът на Таймс – Daniel Okrent, пише становище, в което набеждава Таймс в пристрастие към левите идеи. Той стига до извода, че отразяването от Таймс теми като браковете между еднополови партньори и други събития в обществото се прави с от пристрастна, лява гледна точка. Той твърди, че това пристрастие отразява космополитната природа на вестника, която е естествена поради това, че Таймс е местен вестник за Ню Йорк Сити, градът който в най–голяма степен може да се счита за космополитен и урбанистичен.
[редактиране] Скорошни спорове и противоречия
През 2003г. Таймс признава журналистическа измама, извършена за период от няколко години от журналиста на вестника Jayson Blair, което поставя под съмнение реномето и професионализма на вестника, въпреки, че Блеър веднага подава оставка. Поставени са въпроси за отношението на вестника към малцинствата , тъй като Блеър е афро–американец. Няколко висши мениджъри, сред които и шефът на редакционната колегия, подават оставка във връзка с инцидента.
На 26 май 2004г. Таймс прави друго важно признание за свои журналистически си неуспехи, като признава, че поради публикуване на твърдения, които не са подкрепени с факти и така е спомогнал за изграждането на убеждение у публиката, че Ирак притежава значителни запаси от оръжия за масово поразяване. Макар и да не се споменава изрично в тази редакционна статия, голяма част от материалите са написани от журналистката Джуидт Милър.
В началото на месец юли 2005г. тя предпочете да влезе в затвора, отколкото да издаде свой анонимен източник. По този начин тя продължи традицията на Таймс за защита на свободата на пресата и демонстрира истинска морална позиция. Тя ще остане в затвора до като тече разследването или докато се съгласи да свидетелства. Трябва да се подчертае, че присъдата е издадена не за написана статия, а за подозрението ,че Милър е водила разговори с високопоставено лице от администрацията на Джордж У. Буш и по този начин е научила, че Валери Палмър е сътрудник под прикритие на ЦРУ. „Г– жа Милър жертва своята свобода в името на една по – висша свобода – свободата на словото”, посочи Таймс в редакционна статия.
На 30 септември 2005г. Джудит Милър е осовбодена от федералния затовр след получаването на изрично писмено разрешение от нейният източник - Луис Либи, началника на канцеларията на вицепрезидента на САЩ Дик Чейни да даде показания пред специалния разлседващ прокурор по повод изтичантето на информация от ЦРУ. На 10 ноември 2005г. бе обявено в статия на вестника, че е постигнато взаимно съгласие за прекратяване на догворните отношения между Таймс и г-жа Милър, като по този начин се слага край на нейната кариера във вестника, продължила 28 години.
