Нил

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Нил

Нил (на арабски بحر النيل, Бахр ал-Нил) е река в северната част на Африка, дълга около 6 671 км (вижте списъка на реките по дължина), което я прави най-дългата река в света. От изворите си до вливането си в Средиземно море Нил и двата му главни притока, Бели Нил и Сини Нил, преминават през държавите: Уганда, Судан, Етиопия и Египет. Водосборната им област е с площ 3 400 000 км² и обхваща също части от Руанда, Бурунди, Кения, Танзания и Демократична република Конго. По поречието на Нил има многобройни водопади, езера, разливи. Прието е да се смята, че реката води началото си от езерата Виктория в Уганда (Бели Нил) и Тана в Етиопия (Сини Нил). В миналото езерото Танганика се е изливало на Север в Нил, докато вулканите Вирунга не блокирали течението му в Руанда. Така Нил би бил много по-дълъг, като най-дългите му горни притоци биха започвали в Северна Замбия.

Много от обикновените селяни по брега на Нил си изкарват прехраната с риболов във Великата река с лодка като тази.

Долината на Нил е една от люлките на човешката циливизация, като тук е възникнала една от най-значимите древни култури – тази на Древен Египет. Тогава всяка година Нил е наводнявал околните земи и е носел плодородни наноси – затова и древните египтяни са наричали своята страна Кеме – „черната земя“. В модерни времена обаче е построен Асуанският язовир (Насър) и нивото на водата може да се контролира от хората. Освен Асуан, на който е наречен язовирът, други големи поселища на брега на Нил са Кайро, Александрия, Порт Саид, Луксор, Хартум и Джуба.

Значителна част от водния си дебит (от 400–500м³ в сек. до 15 000 м³ в сек.) реката губи от изпарения по време на преминаването си през източните части на пустинята Сахара (другите имена на тези части са: Нубийска и Либийска пустиня). Релефът е хълмист, с много долини (вижте Долината на Царете), падини (вижте падина Катара) и оазиси (вижте оазис Ел Фаюм).