Национален отбор по футбол на България
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Прякор | Лъвовете | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Асоциация | Български футболен съюз | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Треньор | Христо Стоичков | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Капитан | Стилиян Петров | ||||||||||||||||||||||||||||||||
С най-много мача | Борислав Михайлов (102) | ||||||||||||||||||||||||||||||||
С най-много гола | Христо Бонев (47) | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Код на ФИФА | BUL | ||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||
Първи мач Австрия 6 - 0 България (Виена, Австрия; 21 май, 1924) |
|||||||||||||||||||||||||||||||||
Най-голяма победа България 7 - 0 Норвегия (София, България; 3 ноември, 1957) България 7 - 0 Малта (София, България; 14 октомври, 1982) |
|||||||||||||||||||||||||||||||||
Най-голяма загуба Испания 13 - 0 България (Мадрид, Испания; 21 май, 1933) |
|||||||||||||||||||||||||||||||||
Световно първенство по футбол | |||||||||||||||||||||||||||||||||
Участия | 7 | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Първо участие | 1962 | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Най-голям успех | Четвърто място, 1994 | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Европейско първенство по футбол | |||||||||||||||||||||||||||||||||
Участия | 2 | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Първо участие | 1996 | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Най-голям успех | Групова фаза, 1996 и 2004 |
Българският национален отбор по футбол е футболен отбот контролиран от БФС. Отборът играе мачовете си на стадион "Васил Левски". Най-доброто представяне на България на Световно първенство е на Световно първенство 1994, където българите побеждават Германия и достигат до полуфинала, където губят от Италия, но достигат до престижното четвърто място (след загуба с 4-0 от Швеция в малкия финал).
Първото участие на България е на Световното първенство през 1962 в Чили, но не успяват да преминат груповата фаза. Същата развръзка става и в Англия през 1966, Мексико през 1970, и ФРГ през 1974. Българският национален отбор успя да се класира за първия рунд в Мексико през 1986, въпреки че не спечелват нито един мач, но бяха победени на четвъртфинала от домакините Мексико.
Може би най-важната дата в българския футбол е 17 ноември, 1993, когато Емил Костадинов вкарва два гола на Франция в Париж. Вторият гол влиза във вратата на Франция 2 секунди преди края на мача (завършил 2:1 за България), позволявайки на българите да се класира на Световното първенство в САЩ. По-късно, през 2006 г. бившият президент на БФС Христо Данов казва, че в този мач българите са били подпомогнати от френски играчи заради спортни залагания. Под ръководството на треньора Димитър Пенев, на световното българите правят голямо впечатление, след елиминацията на световния шампион Германия с изненадваща победа с 2:1. Огромно количество хора излизат да празнуват тази победа по улиците на София, Варна и други български градове. Достигайки полуфинала, България играе с Италия. При резултат 2:1 за италианците реферът не отсъжда дузпа при (неволна) игра с ръка на италиански играч в неговото наказателно поле. България е елиминирана. Христо Стоичков е избран за съголмайстор на Световното първенство след вкарването на шест гола колкото има и руснакът Олег Саленко.
През 1996, отбора се класира за Европейско първенство по футбол за първи път. Българите не успяват да преминат груповата фаза на надпреварата. Краят на това футболно поколение наричано „златно“ е на Световното през 1998, когато българите не успяват да прескочат групите и си тръгват за България с едно равенство и две загуби. България не успява да се класира за Евро 2000 и за Световното през 2002. Отборът достига до Евро 2004 в Португалия, но не може да се похвали с добро представяне записвайки загуби и в трите си мача.
След неуспешното представяне в Португалия,националният отбор е поет от Христо Стоичков. Стоичков водеше националите на квалификациите за световното първенство в Германия през 2006 г. България не успява да преодолее квалификациите като остава на 3-то място в своята група. Сточков остава треньор на футболните национали и на квалификаците за европейското първенство през 2008 г. в Швейцария и Австрия. По време на неговото ръководство няколко футболиста отказват да играят за националния отбор, защото според тях Стоичков пуска в игра предимно играчи, които имат договор с определен мениджър, близък до него.
Съдържание |
[редактиране] Световни първенства
- 1930 - Не участва
- 1934 - Изваден по време на квалификациите
- 1938 - Не се класира
- 1950 - Не участва
- 1954 - Не се класира
- 1958 - Не се класира
- 1962 - Групова фаза
- 1966 - Групова фаза
- 1970 - Групова фаза
- 1974 - Групова фаза
- 1978 - Не се класира
- 1982 - Не се класира
- 1986 - Четвъртфинал
- 1990 - Не се класира
- 1994 - Четвърто място
- 1998 - Групова фаза
- 2002 - Не се класира
- 2006 - Не се класира
[редактиране] Европейски първенства
- 1960 до 1992 - Не се класира
- 1996 - Групова фаза
- 2000 - Не се класира
- 2004 - Групова фаза
[редактиране] Състав
състав от футболисти извикани за мачовете с Румъния, Словения, Холандия и Люксембург
№ | Играч | Позиция | Отбор | Забележка | |
---|---|---|---|---|---|
Вратари | |||||
1 | Георги Петков | Вратар | ПФК Левски (София) | ||
12 | Стоян Колев | Вратар | Локомотив (Пловдив) | ||
27 | Димитър Иванков | Вратар | Кайзериспор | ||
Защитници | |||||
2 | Радостин Кишишев | десен защитник / централен халф | Чарлтън Атлетик | ||
3 | Росен Кирилов | Централен защитник | ПФК Литекс (Ловеч) | ||
4 | Ивайло Петров | Ляв защитник | Анкаргюджу | ||
5 | Валентин Илиев | Централен защитник | ПФК ЦСКА (София) | ||
6 | Станислав Ангелов | Ляв защитник / халф | ПФК Левски (София) | ||
15 | Александър Тунчев | Лав / централен защитник | ПФК ЦСКА (София) | ||
20 | Михаил Венков | Централен защитник | ПФК Литекс (Ловеч) | ||
21 | Елин Топузаков | Централен защитник/халф | ПФК Левски (София) | ||
25 | Лусио Вагнер | Ляв защитник | ПФК Левски (София) | Lucio Wagner | |
?? | Игор Томашич | Централен защитник | ПФК Левски (София) | Igor Tomašić ФИФА не му разреши да играе до началото на 2007 | |
Полузащитници | |||||
7 | Благой Георгиев | Десен атакуващ халф | Цървена звезда | ||
8 | Чавдар Янков | Централен халф | Хановер 96 | ||
11 | Христо Йовов | Атакуващ халф | ПФК Левски (София) | ||
13 | Георги Пеев | Десен халф / защитник | Динамо Киев | ||
16 | Йордан Тодоров | Десен халф / защитник | ПФК ЦСКА (София) | ||
18 | Георги Илиев | Десен / централен халф | ПФК ЦСКА (София) | ||
19 | Стилиян Петров | Централен халф | Астън Вила | Капитан. Отказал се от отбора | |
22 | Димитър Телкийски | Централен халф | ПФК Левски (София) | ||
Нападатели | |||||
9 | Димитър Бербатов | Централен нападател | Тотнъм | ||
10 | Валери Божинов | Централен нападател | Ювентус | ||
14 | Зоран Янкович | Централен нападател | Далиен | Zoran Janković | |
17 | Мартин Петров | Ляв нападател/халф | Атлетико Мадрид | ||
?? | Здравко Лазаров | Централен нападател | Ерджиеспор | ||
?? | Светослав Тодоров | Централен нападател | Уигън |
[редактиране] Известни Футболисти
- Христо Стоичков
- Георги Аспарухов
- Александър Шаламанов
- Димитър Якимов
- Христо Бонев
- Трифон Иванов
- Емил Костадинов
- Йордан Лечков
- Борислав Михайлов
- Никола Котков
- Чавдар Цветков
- Манол Манолов
- Крум Милев
- Стефан Божков
- Георги Пачеджиев
- Димитър Бербатов
- Пламен Гетов
- Атанас Михайлов
- Петър Жеков
- Наско Сираков
- Христо Илиев
- Божидар Искренов
- Андрей Желязков
[редактиране] Връзки
- Български футболен съюз
- Футболни новини и резултати
- RSSSF архив на резултати от 1924 - на английски
- RSSSF архив на футболистите с най-много мачове и на голмайсторите - на английски
- Planet World Cup архив на резултатите от Световни първенства на английсти
- Planet World Cup архив от съставите на отборите играли на Световни първенства - на английсти
- Planet World Cup архив на резултатите от квалификациите на световни първенства - на английски