Милан

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се отнася за футболен клуб Милан. За сръбския крал вижте Милан (Сърбия).

Милан

Име на отбор	Милан
Прозвище	„Росонери“
Основан	16 декември 1899
Стадион	Джузепе Меаца
Капацитет	85 700
Президент	Силвио Берлускони
Старши треньор	Карло Анчелоти
Първенство	Серия А
2004-05	Серия А, 2-ри
Домакин 　 Гост

Отборът по футбол и крикет Милан е основан на 16 декември 1899 от англичанина Алфред Едуард, който също така е и първият президент на Милан. Клубът се популязира все повече и повече и трупа много фенове. Така “росонерите” се регистрират в Италианската футболна федерация, където с течение на времето се превръщат в един от най-успелите отбори. Първият мач е изигран на 11 Март 1900 срещу друг милански отбор - Медиалано, мач в който Милан постига победа с 3-0. Първият официален мач на Милан е срещу отбора на Торино на 15 април 1900, но за съжаление резултатът е много разочароващ - 3:0 за отбора от едноименния град. Успехите съвсем скоро идват и “росонерите” завоюват първата си титла на Италия през 1901г., побеждавайки Геноа с 1-0. Следват трофеи през 1906г. и 1907г. с победи срещу Ювентус, Торино и Андреа Дория. Първият мач между кръвните врагове на Милано е изигран на 15 окромври 1908г. и завършва с победа за Милан с 2-1. Звездата на “росонерите” за този период е Ренцо Де Веки, брилянтен талант за времето си. От 1916г. до 1919г. първенствата в Италия, а и в другите големи европейски страни са спряни поради настъпилата Първа Световна война. Така през 1915г. и 1916г. първенството е заменено от турнир на име "Федерална купа", спечелена отново от грандиозния Милан. Така през 1929г. президентът Пиетро Пирели открива новия стадион на отбора - "Сан Сиро". В периода между двете световни войни Милан не изживява най-бляскавите си години и постига две трети места през 1938г. и 1941г. Между другото Милан сменя името си за трети път и вече е с останалото и до днес име AC MILAN. През периода на войните отборът е принуден да си смени името на "Милано", но след приклюването на войната отново е върнато старото име "Милан". След този период започват много реформи в Италианската федерация, като една от основните е забраната за повече от 5 чужденци в отбор. Така ръководството на Милан предприема хитър ход и се възползва изключително добре от тази забрана, като превлича в редиците си Шведското трио: Гунар Грен, Гунар Нордал и Нилс Лидхолм. Te се явяват като спасителите за Милан. Нордал става най-резултатният нападател на червено-черните със своите 210 гола в 257 мача. Грен и Лидхолм могат да бъдат гордо обявени за господари в средната линия на клуба. Шведското трио безспорно изиграва важна роля за спечелването на Скудетото през 1951, 1955, 1957, 1959. Също така Милан достигат до финала на Шампионската лига през 1958г., но го губат от Реал Мадрид в допълнителното време. В края на 50-те още три големи звези се пресъединяват към редиците на Милан. Това са Алтафини, Шифиано и Джани Ривера, които били закупени за рекордините за времето си $ 200 000. 60-те се оказват златната ера за “росонерите”. Спечелвайки през 1962г. Скудетото, Милан се подготвят за спечелването на първата им Титла на Европейските шампиони, която идва през 1963г., когато надиграват отбора на Еузебио - Бенфика. “Oрлите” повеждат в резултата с гол именно на Еузебио, но благодарение на два гола на Алтафини, Милан успява да завоюва първата си европейска купа, която всъщност се оказва и първата спечелена от Италиански отбор. Тренъорът Нерио Роко може да се похвали и с много други звезди в редиците си като: Чезаре Малдини, Греци и Трапатони. През 1967 Милан печели и първата си купа на Италия, като на финала побеждава Падова с 1-0. През следващата 1968 “росонерите” праваят дубъл. Следващият сезон идва и така жадуваната втора купа на Европейските шампиони и то не срещу кой да е, а срещу силния отбор на Кройф-Аякс. Предвождани от Прати, който вкара хеттрик и Джани Ривера, Милан пируват насред Сантиаго Бернабеу. Също така трябва да се отдаде нужното на другите звезди на Милан като Шнелингер и Сормани. Също така Джани Ривера бе награден със златната топка, ставайки първият италианец с такова отличие. Милан се изправят срещу Естудиантес в борба за Междуконтиненталната купа и разбира се печелат с 4-2 в продължението. 70-те години се явяват като преходни поради много причини като едни от тях са умората или преместването в други клубове на играчи като Шнелингер, Трапатони, Сормани и Прати, а Ривера е вече на доста годинки. Милан финишира на втора позиция в серия А три години подред. През 1972 успяват да спечелят купата на Италия побеждавайки Наполи с 2:0. Също така отборът от Милано завоюват втората си КНК побеждавайки Лийдс с 1-0. През 1979 Милан печели 10-тата си шампионска титла на Италия и така през последната година от престоя на Ривера в Милан, “росонерите” имат честта да носят на фланелките си звездата, която слага всеки отбор при спечелване на 10 шампионски титли. Eдна легенда се отказва, а друга прави своя дебют за Милан -Франко Барези. Това се случва в период, когато представянето на Милан в Европа е много слабо, а именно – загуба от Бетис, Манчестър Сити и Порто. След скандал с уредени мачове и корупция през 1980 година Милан е принуден да играе за първи път в историята си в Серия Б. След много добра игра отборът от северна Италия се завръщат в Серия А като завършва на бленуваното от всички първо място. През 1986г. Силвио Белускони купува Милан. Ставайки новият президент, Белускони спасява отбора от фалит. Влагайки много пари в детско-юношеската школа и в тренировачната база-Миланело, Милан отново става световно известен отбор. Отборът е подсилен с играчи като Коломбо, Анчелоти, Донадони, Масаро, Гали и холандското трио Бастен, Гулит и Рийкард. Заменяйки легендата Лидхолм и назначавайки на тренъорския пост неизвестният тогава Ариго Саки, Белускони прави важна стъпка в изграждането на страховития Милан. С бавен, но сигурен старт, дяволите от Милано започват да демонстрират своя потенциал и с атакуващ футбол и много добре изтренирана тактика в защита, “росонерите” се превръщат в истинско страшилище за съперниците си. Под прожекторите през 1988г. се оказват отборите на Милан и отбора на великия Марадона-Наполи. Побеждавайки с 3:2 Милан завоюват 11-та си титла в калчото. Също така червено-черните от Милан печелат суперкупата на Италия срещу Сампдория с 3:1. През 1989 година Милан стига до финала на Шампионската лига и с два гола на Бастен и Гулит разбива мечтите на Стяуа. След няколко месеца идва и спечелването на европейската суперкупа срещу Барселона с 2-1, след което следва и победа над Меделин с 1-0 в спор за межуконтиненталната купа. Историята се повторя и през 1990, когато с гол на Рийкард, Милан печели Шампионската лига с 1-0 срещу Бенфика. Също така “росонерите” печелят Суперкупата на страната срещу Сампдория и Междуконтиненталната купа срещу Олимпия с 3-0. Бастен и Рийкард са обявени за играчи на годината и са специално наградени. През сезон 1991-92 Милан вече има нов тренъор, докато Саки става тренъор на националния отбор. През своя първи сезон Капело става шампион на Италия без да загуби нито един мач. Отборът постига историческа серия без загуби, която продължава цели 58 мача. Така Милан завоюва три шампионски титли в Италия и три Суперкупи на страната. Toзи период се свързва с нови имена в редиците на клуба: Папен, Роси, Еранио, Бобан, Савичевич, Десаи и Панучи. Идва 1993, когато Франк Рийкард напуска отбора от Милан и се връща в Аякс. През 1994 червено-черните печелят 14-то си Скудето и 5-та Купа на Европейските Шампиони разбивайки Барселона с 4-0 в редиците с Христо Стоичков. Това е невероятен резултат за отбор упрекван, че играе защитен футбол. Mилан също така е спечелил европейската суперкупа побеждавайки Арсенал с 2-0. Водени от носителя на златната топка от 95г. Джордж Уеа, през 1996г. 15-та титла на Италия вече е реалност. За съжаление това се оказва период, в който и другите две холандски звезди напускат клуба.. През своята кариера в Милан Марко Ван Бастен печели три златни топки през 88, 89, 92г. Преди него през 1987г. Гулит завоюва това отличие. Ван Бастен се отказва от футбола поради зловеща контузия, а Гулит преминава в Сампдория. Капело напуска клуба и заминава за Мадрид, където води Реал, а на негово място идва Табарез. Само за няколко месеца Табарез е заменен от Ариго Саки, който бе заменен през 1998г. от Капело. Грандиозният Милан е към края си след отказването на Барези и Тасоти. В този период отново се закупуват "големи зведи" с надежда за успехи, но Берлускони и феновете остават по-разочаровани от всякога. Президентът решава да направи важна стъпка в историята на клуба и назначава за тренъор направилият чудеса с отбора на Удинезе Aлберто Дзакерони. Също така закупуването на тарана Биерхоф и на защитника Хелвег изиграват важна роля в съставянето на боеспособен отбор. 1999г. се оказва много успешна за “росонерите” като се има предвид периода от няколко годишна суша. С една невероятна серия от 10 поредни победи в края на сезона Милан успя да стигне и изпревари Лацио и така се стигна до 16-та титла на Италия. Така Алберто Дзакерони се присъединява към Нерео Роко, Ариго Саки и Фабио Капело спечелвайки титлата на страната още в първата си година начело на клуба. За съжаление представянето на клуба на европейската сцена бе прекалено разочароващо и Дзакерони е сменен през 2001 от Чезаре Малдини и Мауро Тасоти. За сезон 2001/02 начело на клуба застава турският спец Фатих Терим, но само след няколко месеца той е уволнен и на неговия пост застава Чезаре Малдини. На 11.05.2001г. Милан разгромява “кръвния враг” Интер с 0-6. Следва назначаването на Карло Анчелоти. Тежки и многобройни контузии на основни играчи като Руй Коща, Шевченко, Малдини, Индзаги, Албертини и Амброзини направиха старта на Анчелоти много труден. Сезон 2002/03 се свързва с много значими трансфери. На Сан Сиро пристигат Алесандро Неста, Ривалдо и Зеедорф. След успешно участие в третия квалификационен кръг на Шампионската лига Милан започват сезона със стил. “Росонерите” доминираха по невероятен начин и в Калчото и в Шампионската лига благодарение на звезди като:Индзаги, Зеедорф, Дида, Пирло. Паоло Малдини и Били Костакурта заздравиха защитата. По един блестящ начин с красива и ефектна игра червено-черните стигнаха до фазата на директните елиминации в Шампионската лига, където се изправиха срещу младия отбор на Аякс. След 0-0 в Амстердам двубоя реванш на Сан Сиро се очакваше с голям интерес. Навярно подценили мача момчетата на Карло Анчелоти са притиснати до стената и трябваше в 93-та да се стига до 3-2. На полуфинала противник беше вечният враг-Интер. След две ремита 0-0 и 1-1 “росонерите” стигнаха до финала благодарение на гол на чужд терен отбелязан от Шевченко. Финалът в Манчестър се оказа много интересен, въпреки че резултатът в редовното време бе 0-0. Стигна се до продължения, където отново никой не успя да отбележи и така спорът трябваше да се реши на дузпи. Шевченко вкара решаващата дузпа и така Милан вдигна шестата си купа на европейските шампиони. Oсвен това “росонерите” завоюваха още една купа на Италия, след като победиха Рома на финала с 4-1 в първия мач. На реванша пред 80 000 зрители Паоло Малдини вдигна купата на Италия и така ознаменува невероятен дубал. Сезон 2003/04 започна със спечелването на още една европейска купа. След победа с 1-0 над Порто в битката за суперкупата на Европа Милан прибави и тоя трофей във витрината си. Отново Шевченко бе човекът, който бе разликата между двата отбора. Талантът на Шева не остана незабелязан и той спечели златната топка през 2004г. Революционната стъпка бе привличането на младата бразилска звезда Кака. Бразилицет бе брилянтен и оказа изключително важна роля в спечелването на 17-то Скудето за клуба. Депортиво детронира Европейския клубен шампион и така Анчелоти не успя да защити титлата, която завоюва. На 25.05.2005г. Милан се изправя на отново на финала на Шампионската лига, но този път в Турция на стадион “Ататюрк” срещу Английския гранд Ливърпул в борба за 7 Титла на европейските шампиони, но уви тази мечта не стана реалност след като бе пропиляна преднина от 3 чисти гола след първите 45 минути. Малдини и Креспо на 2 пъти доведоха резултата до 3-0, което може би накара футболистите на Карло Анчелоти да подценят своя противник и така бляскавият Ливърпул доведе резултата до 3-3. Стигна се до продължения, където Шевченко имаше много изгодно положение в 117минута, но за съжаление не успя да запази хладнокръвие и Дудек го надигра. Така се стигна до дузпите, където всичко беше с главата нагоре. Първо Серджинъо изкара високо над вратата след него и Андреа Пирло не успя да реализира. Дойде и решаващата дузпа, пропусната от Шевченко и така Ливърпул триумфира с купата. Следващият сезон 2005/2006 се оказа отново “сух”. “Росонерите” за втора поредна година останаха без титла. Палермо се оказа камъчето, което обърна колата на Анчелоти и неговите футболист по пътя им към спечелването на Купата на Италия. В Шампионската лига Милан се представиха доста добре. Почти никой не ги слагаше в сметките имайки предвид средната възраст в състава, но “росонерите” достигнаха до полуфинала по един невероятен начин. Отстранявайки Байерн с победа с 4:1 на “Сан Сиро”, последва отстраняване на Лион с 3:1 отново на “Сан Сиро”. Тогава дойде и полуфинала, където червено-черните се изправиха срещу бъдещия Европейски Шампион Барселона. Минимална загуба в Милано намали значително шансовете на Карло Анчелоти да доведе отбора си до финала в Париж. Така след две седмици “каталунците” посрещнаха Шевченко, Кака, Гатузо с доста голямо самочувствие. В един доста драматичен мач, в който не липсваше нищо освен голове Барса и Милан завършиха 0:0 и така бившият отбор на Христо Стоичков стигна до финала, където се изправи срещу Арсенал. Главното действащо лице в този мач се оказа съдията Маркус Мерк, който по най-нелеп начин “удари едно рамо” на домакините като отмени гол с глава на Андрий Шевченко. След дълги разследвания УЕФА потвърдиха, че голът е редовен и така Маркус Мерк бе наказан да не свири мачове на Италия и Украйна на Мондиала в Германия през 2006г. В Калчото нещата се повториха от миналта година. Милан отново остана на второ място спчелвайки 88 точки. ИСТОРИЯТА ПРОДЪЛЖАВА И ДО ДНЕС. . . .

[редактиране] Легендарни играчи

• Деметрио Албертини
• Жозе Алтафини
• Карло Анчелоти
• Роберто Баджо
• Франко Барези
• Оливер Бирхоф
• Лутер Блисет
• Звонимир Бобан
• Алесандро Костакурта
• Ренцо де Веки
• Роберто Донадони
• Джими Грийвс
• Гунар Грен
• Рууд Гулит
• Курт Хамрин
• Филипо Индзаги
• Джанлуиджи Лентини
• Нилс Линдхолм
• Чезаре Малдини
• Паоло Малдини
• Алесандро Неста
• Гунар Нордал
• Жан-Пиер Папен
• Франк Рийкард
• Джани Ривера
• Мануел Руй Коща
• Сандро Салвадоре
• Деян Савичевич
• Хуан Алберто Скиафино
• Карл-Хайнц Шнелингер
• Андрий Шевченко
• Анджело Сормани
• Джовани Трапатони
• Марко Ван Бастен
• Джордж Уеа
• Рей Уилкинс
• Себастионо Роси

[редактиране] Отличия

Досега отборът има:

• 17 титли на Италия (1901, 1906, 1907, 1951, 1955, 1957, 1959, 1962, 1968, 1979, 1988, 1992, 1993, 1994, 1996, 1999 и 2004 г.),
• 5 Купи на Италия (1967, 1972, 1973, 1977 и 2003 г.),
• 4 Суперкупи на Италия (1988, 1992, 1993 и 1994 г.),
• 6 КЕШ (1963, 1969, 1989, 1990, 1994 и 2003 г.,
• финалист 1958, 1993, 1995 и 2005 г.),
• 3 Междуконтинентални купи (1969, 1989 и 1990 г.),
• 2 КНК (1968 и 1973г. финалист 1974),
• 4 Суперкупи на Европа (1989, 1990, 1994 и 2003 г.),
• 2 Латински купи (1951, 1956) и
• 1 Средноевропейска купа (1982).[[Картинка:[Пример.jpg][[Картинка:[Пример.jpg]]]]]